СЪЛЗАТА ВЕЧНОСТ
Върху чистия, белия сняг
златни, жълти листа днес валят.
В преспи дебели слънцето пак
черви се от срам, като домат.
Тъй любовта ми – скъсан конец,
по който стигах до звездите,
днес е пречупен лавров венец,
хвърлен за храна на орлите.
Не бях орисан с лесна любов.
Гранитни канари разбивах.
И като тръпчив суров картоф
преглъщах ги. После почивах.
От тебе очаквах промяна.
Като другите не беше ти.
Не блесна пламък на измяна
никога от твоите очи.
Но в огън палещ ти ме хвърли.
В него и Духа ми изгори.
Рани с искри любовни, първи,
за любов надежди и мечти.
Тъй изгорен ме ти остави.
Но не угасна в мен любовта.
Като трън в окото ми плаваш…
Вечността става бистра сълза…
30.11.2018 г. 9.43
Русе
ЗА МАМА – С
БОЛКА И ТЪГА
С Божествена сияеше, ти, светлина.
И милваше ме с мека топлина.
На земния ми кръстен път ти радостта.
Пътеводната, до небесния, звезда.
Душата моя, яростно самотна днес,
иконният ти лик единствено зове.
Майко свята, сега си в други светове.
А на кого синът ти “мамо” да рече?!
Остана спомен от прегърбена снага,
до гроб превивана над черната земя.
И светнали очи, големи колкото мечта,
но пълни с всичката нерадост и тъга.
Аз пак съм, мале, в селския ни светъл дом.
И пак се стеле от комина топъл дим.
А във някой ъгъл скрити, невидими,
с татко двамата при мен сте ми, любими.
Но няма “мамо” аз на кого да река.
И да целуна най-любимата ръка.
А само сняг се сипе тъжно във нощта…
С тъга и жал е пълна цялата земя!...
19.12.2018 г. 8.31 ч. Мама почина на 5.12.2018 г. в 10.06 ч.
Русе Душата ми е само
стон…