НН

1153 – 584

СЪНЯТ   НА   ЖИВОТА

Толкова много жени, а мъже все самотни.

Толкова много любов, а сърца все сиротни.

Толкова много мечти, а наяве омраза.

Господи, с толкова злоба защо ни наказа?!...

Но даже и сам, като сън, животът изтича.

Макар и само^/, в полето детето си тича.

Няма истина. И лъжа. Само слънце пече...

И...водата в реката, която...все си тече...

24.07.2018 г. 11.35 ч.

Русе

Множествено чувство за хумор.

Наследница небесна

НАСЛЕДНИЦА НЕБЕСНА

                                                                                                                 На Й.В.

Винаги със времето във крак,

разпръсвайки духовния мрак,

носеше на всички светлина

от изгарящата си душа.

Ти читалището построи.

Селска история сътвори.

В тези времена сама жена,

селото огря като звезда.

Ала никой да благодари

не се спря пред твоите врати.

Защото всеки мисли, че той

бил е само главният герой.

Ти минаваш, блага и добра.

Стопляш всяка стенеща душа.

Ти, светице, в този свят блестиш.

И…небесния ще наследиш!...

16.07.2018 г. 8.19 ч.

Русе

1151 – 582

ЧЕРНАТА КОТКА – БОЛКА ОТ ЛЮБОВ

Беше ден на предателства черни.

На безумно коварни игри.

Ден, във който от лю^/де неверни

и Господ дори не можеш спаси.

Ден, във който през пътя ми мина,

цялата черна, котка една.

Черна тя беше, ала любима.

Моята котка беше това.

Колко я хранех, как я обичах!

А тя, пък, какво ми причини!

Път да ми мине, когато тичах!

И полета мой тя да срази!

Що да се прави, пак я обичам.

Тя в сърцето ми вечно стои.

Любимеца мой аз я наричам...

Тази любов...макар да боли...

19.07.2018 г. 9.49 ч.

Русе

1152 – 583

ПОЛЕТЪТ   НА   БАЛЕРИНАТА

Нозе земята, сякаш, не докосват.

Криле са, сякаш, станали нозете.

И към звездите тялото ти носят.

Искат да го дарят на Боговете.

А ти пристъпваш, мъничка и нежна.

И пред земята си се изповядваш.

Да бъдеш балерина ли безбрежна,

в живота да останеш – ти решаваш.

И към звездите пак се устремяваш,

решила вече – това ти е съдба.

От подиума звезден съзерцаваш

колко ти се радват земните деца.

А ти летиш над тях със нозе-криле.

И от душа се мъчиш да им кажеш,

че дори и най-пораснало дете,

в живота впито, да лети не може!...

20.07.2018 г. 8.23 ч. Илинден

Русе

Ако всичко е ТУК,значи е нищо.

                  Привечер е.Най тегавото ,протяжно време на денонощието.

          Разхождам се по" булеварда на спасените." Не знам защо се казва

          така,но не ме и интересува.

            Някъде отляво,току на трамвайните релси,наведен над контейнера

         клошарът ми казва:."Животът е прекрасен".Дали иронизираше себе

         си,мен, или говореше сериозно.Познавам тяхната психика-те не мразят

         живота,те го  преодоляват по необходимост.Погрешно е да стра-

         даш.Когато нещата приключат,когато тялото те предава,а душата

        ти крее,какво му е нужно на човека.Всичко е равно и нищо.А дали

        пък не е щастие?

                 Такива мисли не ме успокояват.Изпитвам как през тялото ми

        минава лека конвулсия превръщайки се в страх.Забързвам надолу

        покрай светещите витрини.

           На първата пряка,една въртяща се на токчетата си красива жена

        ми казва: "Ужасно трудно е да се живее".После хлътва в някакво

        открито "Ламборджини" и изчезна във витрините.

          Мисля си,че когато осъзнаем отчаянието си ние го обикваме

     още повече.А може би чувството за нашето нещастие сега,в

     този миг,носи в себе си  бъдещото ни щастие.

        И тогава тъмната нощ светна,небето сякаш се разтвори и аз

     видях всички светове-възможни и невъзможни,реални и

      полу...Всички едновременно...Съществуваше улицата,бу-

     леварда,градинката,малките продавачи на сладолед и

     пуканки.И аз съществувах.Заедно с тях.С всичко наоколо

    от небето до последния клошар и тъжната красавица.

       Като по чудо бяхме живи.Тук и сега.Оживяли от "Нищото".


                                                                    С.М.Аврелиев

Да продължиш спомена

            Питам се дали е справедливо да откраднеш чуждите спомени?.

       Успокоявам се,че това са спомените на кръвта.

         Пътувам през степите на Америка.Дядо ми почти цял живот е

      живял и обикалял тук,търсейки работа.

        Пътувам сам и толкова дълго,че от време на време забравям кой

      съм,имам ли тяло,даже си подремвам на кормилото.Господ ме

     пази,затова ме измъчва.Мъчи ме,за да стана като него-сам,неза-

     висим и творящ.Само дето не знам дали вятарът ме прави без-

    плътен или той-Господ.И още,спомня ли си ТОЙ,че ни е създал,

    нас-човеците съвсем несъвършени.А казват,че сме негов "Образ

   и подобие."Каква е истината не знам.Сигурно и той страда като нас.

    И ако е така,Той е не само създател,но и СПРАВЕДЛИВ-част от нас.

      А дядо ми справедлив ли е бил,като малко преди да умре,се вър-

   нал тук някъде в България.И ни изоставил.И дали си спомня за това?

                                                                         С.М.Аврелиев

Законът срещу човека

                     Законът никога не е справедлив.В него няма сърце.

              Затова в БълГерия е справедливо да бъдеш престъпник.

              На него може да се прости,но не и на този който меч-

              тае,тоест търси справедливост.

----------------------------------------------------------------------------------
                  Тираните се обграждат със себепододобни,за да ги

             хвалят и повдигат самочувсвието.Самоуважаващия се,

            достон човек не би ги ласкал.Той по скоро ги ненавижда,

            но не го изразява.

               -------------------------------------------------------------


                   Осъзнаеш ли своето нищожество,ти вече си не само

           различен,но и по своему Бог.


                                                           С.М.Аврелиев

ГЛУТНИЦИ

                 Уважавам само свободните хора/и духам и телам/.Масата ме отвращава.

            Тя прави глутниците.Откажеш ли се от нея ,ти си обречен на мизерия и

           смърт.Това е най доброто ти възмездие.

----------------------------------------------------------


        Присъствал съм,незнайно как,на своето постепенно умиране,на бавното изгубване на

    всичко,което си е заслужавало,на всичко,което съм искал да бъда.И сега мога да кажа

    откровено,че няма нещо,което съм искал или мечтал,да не се е разбило в стената на

   безличната и безмилостно жестока стена на тъй нареченото общество.

     Животът е падане от отвесна пропаст ,задържайки се за миг в цепнатините на

  скалата/нашите илюзии/.Дори съдбата се грижи за нас,да ни мъчи,за да не ни

  убие тутакси.

------------------------------------------------------------

       Моята мечта винаги е била да преодолея реалността.Да бъда по-жив дори

  след смъртта.Накратко,да се осъществиш в абсурда,преодолявайки гравита

  цията на собствената си глупост.

------------------------------------------------------------------

    Живота ми премина покрай мен като стрела.От време на време ми прониз-

 ваше плътта,но аз не чувсвах болка.Просто оставаха рани.Незарастващи.

---------------------------------------------------------------------------

      Няма никоя система,в която да няма тщеславие и лъжа,за да държи наро-

  да в подчинение и послушание.

--------------------------------------------------------------------------------


      Пълната абдикация на държавата от своите задължения/разбирането на

  демокрацията по Ботковски/,цели принципът "Разделяй и владей"да про-

 дължи до Второто пришествие ,тоест,до пълната ликвидация на един народ.

     Някой могат да бъдат "еднолични" Богове на самите себе си.

                                                                        С.М.Аврелиев

                                                   ----------------------------------------------

Ф.Т.

ФИЛИП ТОТЮ ВОЙВОДАТА – ЗА СВОБОДАТА В ДУШАТА

Със крилете си и днес над нас летиш.

От нас желаеш да ни освободиш.

Ала само ти единствен знаеш го,

че робът свиква си със свойто иго.

В себе си го носи, мрази и кълне,

но не ще от него да се отърве.

Че робството, поникнало в душата,

единствено умира в небесата.

Колкото и чети ти да събереш,

в нас от роба няма да ни отървеш.

Защото знаеш ти, че свободата

трябва първо да се роди в душата...

                                                                                                       Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Мистично чувство ли е еротиката?

                                Поредица мистика и реалност
--------------------------------------------------------------


                 Каквото и да си говорим,както и да се заблуждаваме с напредването

         на възрастта сексуалността,влечението към другия пол,постепенно нама-

        лява и отпада,но не и еротиката,желанието да се радваш на красотата,ма-

        кар да не я притежаваш.Та нали разликата между секса и еротиката е та-

        зи да притежаваш ЕДНО,или да "имаш" ВСИЧКИ,макар и тайно.Още по-

       вече,че нито тялото,нито душата могат да се притежават.Те са илюзия,

       облечена в самота.Сами се раждаме,сами живеем,сами умираме.Ако не

       беше така нямаше да се привличаме,да се търсим и обичаме.Щяхме да

       си бъдем самодостатъчни.

         Хората търсят неназовимото,нещо,което не е тук и сега.Еротичната

      любов е желание надхвърлящо възможностите на хормоните и най-вече

     чистите ограничения. Еротичната любов е усещането на "Аза" извън вре

     мето и пространството...където ще продължи...

       Какво може да ни подкрепя в търсенето на тази страст ,какво може да ни

     мотивира,освен желанието да превъзмогнем трудностите,страданията и

     болките. Страстта е заблудата и радостта,заради която можем да умира-

    ме за "измислените" си идеали,в името на една по-висша реалност.

      Самият Платон пише,че "Еротичното желание,се явява желание за неогра-

    ниченост." Дори ,бих си позволил,да кажа ,че това е желанието за безсмъртие.

    Някой би видял в еротиката чиста емоция,друг-заместител на любовта,да оти-

    деш "на гости у дявола,",а трети просто живнотинско желание за "продължение..

     За мен страстта е това,което ни свързва с Бога.Ако страстта няма Божествен из-

   точник,емоциите и стремежите нямат никакъв смисъл.

    И сега говорим не само за еротичната страст,а и за еротичната власт.Но не сама по

   себе си,а като "вяра-страст." Това ще рече,хората да търсят реалността и истината

   /намиращи се извън техните възприятия/ защото всичко "външно"говори против

   това.В самата реалност няма нищо еротично,освен властта.Това,което прави хората

   нещастно търсещи и вечно неосъществими.Защо да не го потърсят в красотата на

  страстта,която след още миг ще ги убие.

      И в края на краищата,красотата/което може да се преведе като желание,страст,власт/не е

    нещо нито ефимерно,нито вечно,а въплатената същност,за да ни изкушава,погубва или ни

прави   пленници и праведници.-..тук на земята.

     Смисъла на еротиката е продължение на мига/нали мига е Вечност/и то когато ни се

    отдава с красота.
                               
                                                                                   С.М.Аврелиев      

Сън за Вечност

МЕЧТА   ПО   ЛУНА

Черни мисли върху бели листи

кой ли тук пред нас ще да разлисти?

За да може в дните си лъчисти

зло от себе всеки да изчисти.

И да тръгне ведро по земята

със любов, без злоба във сърцата.

И да стигнат всички до луната.

На човек от век е туй мечтата...

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Н А Г О Р Е !!!

                                                                                                    На Боян Петров

Нагоре, нагоре, нагоре

стремят се дори и звездите!

Нагоре, нагоре, нагоре,

от нула, вървят ни и дните.

Нагоре, нагоре, нагоре

изкачват се алпинистите.

И все по-нагоре, нагоре

да стигнат искат спортистите.

Но до върха стигнат ли всички,

те знаят, че трябва да слязат.

И земните наши привички

те на света пак да покажат.

Избраниците ни затова,

стигнат ли връх, катерят към друг.

Горе, в безбрежната синева,

търсят небесните си съпруги!...

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

В   АРХИВ   ПОЕТ?

Да си поет в Архив е наказание.

Сред злоба, завист, бюрокрация и мъст

да слави туй Божествено признание

човек могъл би само с исполински ръст.

Ала не на тялото, а на сърцето.

И с Божествената сила на душата,

На Духа с ръста, достигащ до небето,

така в Архив поету са нещата.

И само мъничко веднъж да се снишиш,

умират в теб поети и призвания.

Поетът се обръща във архивен фиш.

Изчезват поетически желания.

Затова поет такъв седи високо.

А низки страсти покрай него се роят.

Поет в Архив да бъдеш е жестоко.

Несериозно те приемат и...ценят...

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

БЪЛГАРО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

Език свещен, със речник вече те четат.

Какво остана от словата ти гальовни?

От онзи тих захлас пред древен, чутен рът?

От нашите поети родни, но световни?

А и от български герои? Само ли?

Нима не впи се в тебе българската нежност,

поети, гдето тя роди и умъртви,

и изпрати всичките във вечната Безбрежност?

Не си ли ти, словата гдето сътвори -

любов, родина, мама, страдам и обичам?

До Вечността, с които ти ни възвиси?

Затуй ли днес със речник трябва да те сричам?!

Езико мой, не в речник аз ще те творя.

И твойте думи вечни няма да тълкувам.

Аз тебе вечно само ще боготворя.

Ще те сънувам, нежно ще шептя, целувам!...

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

СЪН   ЗА   ВЕЧНОСТ

С усмивка чаровна угасва денят.

В прегръдка гальовна заспива нощта.

По жилите бавно се стича кръвта.

В почивка желана отдъхва светът.

Не спира сърцето само да бие.

Най-верният страж на тялото ми е.

А щом любовта с него открия,

само така ще се с Вечност сдобия!...

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Изгубеният свят

                    Остарях без да разбера,че това се случва с мен.Дали съм чужд на

          себе си или никога не съм се познавал?

                                                                       С.М.Аврелиев


               Животът е твърде беден за да бъде безсмъртен.

                                                                        Х.Л.Борхес

Любовта на изгубените

                       Това ,което ме задържа на този свят,е гротеската живот,

         която мога да наблюдавам.Поне това не могат да ми отнемат.

                                                                   С.М.Аврелиев

            Забрави за себебе си,за да намериш любовта/т.е.себе си/.

                                                                   С.М.Аврелиев





                   Да намериш любовта на този свят,означава да си инфантил

         или Вечен,тоест ДОБЪР ЧОВЕК/по Сократ/.