неделя, 22 юли 2018 г.

Множествено чувство за хумор.


                                                                 

                                                                    " По Бугарско некадърнико се тачи,

                                                                     а кадърниьо се унищожева

                                                                   оти е добро за народу,а после и за овците

                                                                     Има кой да ги дои,да не фатят мастит."

                                                                           Текст изсечен върху скала от
                     
                                                                          неизвестен автор от средата на 17век.


                    А ,ето  какво казва известен автор,от нашето съвремие за

              тиквите,овцете , козите и българите в покрайнините.


            " Всички сме заприличали на тикви с множествено чувство за

             хумор.И най-важното -ние малките тикви много се кефим на

             най-голямата тиква и и помагаме да се кефи и тя на себе си.

             Тя расте на превизло,а ние я наторяваме с изкуствена тор

             и лайна и  и викаме,че е най-великата.

           

              И даже в Севлиево да не я изберат за "тиква на годината",

           то целокупният български народ ще намрази и заклейми Сев-

            лиевци и пак ще я изберат.Щото нито козите,нито овцете

          разбират от тикви.Те са безмълвен и прост добитък.Само де-

         то врещят и блеят преди да ги ЕвТаНаЗиРаТ.  А пък такава тик-

         ва се ражда веднъж на 1000години.И вика,че малките тикви

         и превизлото са най-важни.Защото те могат да я предадат

         и тогава козите ще преядат превизлото.И нея вече я няма.

         Ще се крие,докато избутя.

            Мамка им и на козите и на овцете и свинете.Чумата да ги

      тръшне дано!?."..

                             

   
                                                                            С.М.Аврелиев