МЕЧТА ПО
ЛУНА
Черни мисли върху бели листи
кой ли тук пред нас ще да разлисти?
За да може в дните си лъчисти
зло от себе всеки да изчисти.
И да тръгне ведро по земята
със любов, без злоба във сърцата.
И да стигнат всички до луната.
На човек от век е туй мечтата...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе
Н А Г О Р Е
!!!
На Боян Петров
Нагоре, нагоре, нагоре
стремят се дори и звездите!
Нагоре, нагоре, нагоре,
от нула, вървят ни и дните.
Нагоре, нагоре, нагоре
изкачват се алпинистите.
И все по-нагоре, нагоре
да стигнат искат спортистите.
Но до върха стигнат ли всички,
те знаят, че трябва да слязат.
И земните наши привички
те на света пак да покажат.
Избраниците ни затова,
стигнат ли връх, катерят към друг.
Горе, в безбрежната синева,
търсят небесните си съпруги!...
Тодор
БИЛЧЕВ - Русе
В АРХИВ
ПОЕТ?
Да си поет в Архив е наказание.
Сред злоба, завист, бюрокрация и мъст
да слави туй Божествено признание
човек могъл би само с исполински ръст.
Ала не на тялото, а на сърцето.
И с Божествената сила на душата,
На Духа с ръста, достигащ до небето,
така в Архив поету са нещата.
И само мъничко веднъж да се снишиш,
умират в теб поети и призвания.
Поетът се обръща във архивен фиш.
Изчезват поетически желания.
Затова поет такъв седи високо.
А низки страсти покрай него се роят.
Поет в Архив да бъдеш е жестоко.
Несериозно те приемат и...ценят...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе
БЪЛГАРО-БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
Език свещен, със речник вече те четат.
Какво остана от словата ти гальовни?
От онзи тих захлас пред древен, чутен рът?
От нашите поети родни, но световни?
А и от български герои? Само ли?
Нима не впи се в тебе българската нежност,
поети, гдето тя роди и умъртви,
и изпрати всичките във вечната Безбрежност?
Не си ли ти, словата гдето сътвори -
любов, родина, мама, страдам и обичам?
До Вечността, с които ти ни възвиси?
Затуй ли днес със речник трябва да те сричам?!
Езико мой, не в речник аз ще те творя.
И твойте думи вечни няма да тълкувам.
Аз тебе вечно само ще боготворя.
Ще те сънувам, нежно ще шептя, целувам!...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе
СЪН ЗА
ВЕЧНОСТ
С усмивка чаровна угасва денят.
В прегръдка гальовна заспива нощта.
По жилите бавно се стича кръвта.
В почивка желана отдъхва светът.
Не спира сърцето само да бие.
Най-верният страж на тялото ми е.
А щом любовта с него открия,
само така ще се с Вечност сдобия!...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе