Питам се дали е справедливо да откраднеш чуждите спомени?.
Успокоявам се,че това са спомените на кръвта.
Пътувам през степите на Америка.Дядо ми почти цял живот е
живял и обикалял тук,търсейки работа.
Пътувам сам и толкова дълго,че от време на време забравям кой
съм,имам ли тяло,даже си подремвам на кормилото.Господ ме
пази,затова ме измъчва.Мъчи ме,за да стана като него-сам,неза-
висим и творящ.Само дето не знам дали вятарът ме прави без-
плътен или той-Господ.И още,спомня ли си ТОЙ,че ни е създал,
нас-човеците съвсем несъвършени.А казват,че сме негов "Образ
и подобие."Каква е истината не знам.Сигурно и той страда като нас.
И ако е така,Той е не само създател,но и СПРАВЕДЛИВ-част от нас.
А дядо ми справедлив ли е бил,като малко преди да умре,се вър-
нал тук някъде в България.И ни изоставил.И дали си спомня за това?
С.М.Аврелиев