ПРИТЕЖАНИЕТО

                                 Никой не притежава нищо на този свят.Ако имаш власт,пари,жени-утре ще ги изгубиш.Ако имаш мечти-реалността ще ги унищожи.И все пак предпочитам мечтите пред имането,щото те няма да те предадат,докато не ти ги отнемат или сам не ги изгубиш.А ти дават и чувството,че си жив,докато другото имане е изначален страх,че всеки миг губиш част от него. На този свят може да "притежава" само простака/защото не знае,че е жив/, иначе всичко е непостижимо.Дали животът знае,че ние го живеем,или че той ни живее нас?                                   Не можеш да притежаваш без да знаеш що е туй живот. И що е смърт? И кое е част от другото?
                               

УМИРАЛКАТА

                               


                             Най-хубавото на живота е умиралката.Евалла на Господ ,че ни е дарил с нея.Иначе как си предсавяте ВЕЧНОСТ във времето.Не се страхувайте ,смъртта е винаги по-малко страшна от живота.Ние и предаваме прекалена важност.

                                      ГОСПОД ДА НИ ПОЖИВИ !

Смисълът на "НИЩОТО"

1. 
   

2. 
   

              Не обичам дълбокомислените ,умници/като например един Николай Михайлов,който се появява по всички телевизии и се прави на господ САВАОТ/, Той е склонен от девет дерета вода да ти извади,само и само да докаже своята измислена теза.Най-често негова измилена  теза е умствена конструкция,която няма нищо общо с действителността.И това,ако донякъде е простимо за един творец,то за психиатър или социолог с такива претенции е вредно.Не защото заблуждава публиката,а защото лъжейки себе си,той изкривява действителнността.Това обикновения човек го усеща.  Този тип люде,,които искат непременно да те научат и да ти" кажат нещо",които искат да ни образоват и впечатлят , не ни разрешават най-простото нещо на света-:да "дишаме живота"Да дишаш живота означава да те оставят на мира,за да можеш да мечтаеш.Има ли вече такива хора/Още повече млади/,които го могат.Самотата залива всичко,което чувстваме и мечтаем.И обезсилва всяка надежда.Всичко наоколо става по видимо и тайнствено като сенките на нощта.Става ти студено. По прозорците забива град като грях,Наедрява и става като яйце,като бомба.Начупва стени и прозорци.Начупва и мен,но за миг ме спасява.Това съм аз.Болезнено начупен и безсмислен, но цял.След това лисва дъжд и  ме размива..Зъзна.Крещя,зъзна,пак крещя.Никой не може да ти помогне. А може би никой на този свят не се осъществява,освен глупака.Вчера ми го каза един глупак...И дали пък и и аз не съм от тях??Що не? Всички,които аз считам за глупаци,ме смятат за такъв Особено др.Михайлов.Никой на този свят не се осъществява/ПРИЖИВЕ/ ОСВЕН ГЛУПОСТТА-додаде той ".Тя е вестдесъща."И аз вече съм заразен.Вируса на глупостта е неизтребим и вечен .Той не прощава никому.Потърсиш ли изход ще бъдеш наказан.Жестоко наказан.

    Заболява ме глава.Цял живот ме боли Цял живот ме боли глава защото живея в несъгласие със себе си.  Опитах се да се обикна,ала не става.Аз не го искам.За да живея и да съм в съгласие със себе си ,да съм здрав/като Михайлов/,трябва да живея  в съгласие  с живота,,тоест да не съм АЗ .      А това го немога. Никога не питайте ближните,а и умниците, за смисъла на нещата.Те ще ви отговорят умно,но ще бъде инфантилно.Дори не се замисляйте за същия този смисъл,защото е смешно-няма го.Оставете го на умниците.Те знат всичко.                                                                     

Изкуството като отчуждение и докосване до себе си

                        Нашите несгоди винаги са жалки в сравнение с несгодите на измисления герой       Дон Кихот или примерно разпнатия Разколников..Нима Ана Каренина не е по-истинска от Толстой/и той не би ревнувал/,или Собакевич е по-малко жив от Гогол.По-велик писател ,според мен,от Гогол няма,но той е такъв,поради своите герои,които са по истински от всичко живо/измислено/около нас.И уж дишаме,живеем,храним се,та дори и спим,но нещо не ни стига да бъдем котарака Бегемот на Булгаков..Изкуството ни прави безчусвени,до известна степен,към собственото битие,към глупостта на живота и ни дава измамното чувство,че всичко лично и наше е нищожно и ничие.С други думи: Изкуството ни радва,защото е чуждо,дори да го творим ние.В това може би е тайнството-да сме вътре и вън.Тогава човек намира себе си,а и света.Тоест по някакъв начин отдалечавайки се,той се доближава до себе си.   Градините с бухналите на пролет червени лалета са по красиви в своя изказ,отколкото в  своя мимолетен пожар.Красивите съборетини в гънките на Балкана,стават по красиви,когато ги нарисува майстор и когато ги видиш с въображението си,отколкото ако ги възприемеш като едни стари къщи ,които носят история.                                                                                                                                                                                                                                                                                     Живеейки аз се изживявам,пишейки,аз се надживявам.Живота става живот,когато е добре разказан,а реалността реалност,когато е добре описана.

Зло куче

                               Моето куче е лошо куче.Така казват.Но за мене е добро.Лае,но не хапе.                                                                                                                                                                                                   Лае по всеки гад,който минава по пътя пред нас.Добрите не ги закача.Имам чувството,че има някакви пеленгатори,с които усеща лошите и започва да лае,далеч преди да ги е видяло.                                                                                                                                                            Най-много лае един,дето му викат "Европата",щото бил обиколил цяла Европа.Може и да е вярно,може и да не е.Та тоя тип,не стига,че дразни кучето ми,ами го замеря с камъни.Веднъж му бе подхвърлил наденица с отрова,то не я докосна,но го намрази съвсем.            Изобщо серсем си беше този човек,с лош характер,пристигнал кой знае от къде и се заселил тука. По цял ден пиеше в кръчмата и не преставаше да се фука пред своите приятели,че е обиколил цялата Европа и половината свят.Те не му вярваха съвсем и клатеха глави.Когато  Европата се напиеше хубаво започваше да бие всички наред.Хвалеше се,че убил две три пиендета,но те му простили,както и полицията му простила,щото отървал светът от няколко ненужни твари.Пък и да си нямат работа с то тип, дето е света пребродил...                                              Кучето ми не е излизало от моя двор,но познава живота/сигурен съм/ повече от Европата.-обиколилия половината свят.И знаете ли защо.Защото моето куче е куче-тоест ВЯРНО. А да си верен,означава да познаваш света "Отвътре",а не кат Европата "Отвън".             Може целия свят да си обиколил,и слънчевата система и галактиките,ала нищо да не си видял и научил.Защото той-светът и нещата в него са нашата представа за тях.И нищо повече.Затова предпочитам моето куче,което не е видяло нищо повече от нашия двор,,,но различава доброто от злото,пред оня измамник,който скита по Европа да представя българския род.Аз се уча от моето куче и започнах да различавам добро и зло.Затова съм си заредил пушката и ако още веднъж го удари или опита да го отрови,ще го застрелям.И няма да ми мигне окото,защото вече знам истината.А тя е:Лошотията е при хората,а не при животните...   За това избирам моето зло куче,което за мен си е добро.


                                                                        PS  
                      Моето куче всяка вечер брои кокошките,когато влизат в курника,но никога не влиза в него.