Нашите несгоди винаги са жалки в сравнение с несгодите на измисления герой Дон Кихот или примерно разпнатия Разколников..Нима Ана Каренина не е по-истинска от Толстой/и той не би ревнувал/,или Собакевич е по-малко жив от Гогол.По-велик писател ,според мен,от Гогол няма,но той е такъв,поради своите герои,които са по истински от всичко живо/измислено/около нас.И уж дишаме,живеем,храним се,та дори и спим,но нещо не ни стига да бъдем котарака Бегемот на Булгаков..Изкуството ни прави безчусвени,до известна степен,към собственото битие,към глупостта на живота и ни дава измамното чувство,че всичко лично и наше е нищожно и ничие.С други думи: Изкуството ни радва,защото е чуждо,дори да го творим ние.В това може би е тайнството-да сме вътре и вън.Тогава човек намира себе си,а и света.Тоест по някакъв начин отдалечавайки се,той се доближава до себе си. Градините с бухналите на пролет червени лалета са по красиви в своя изказ,отколкото в своя мимолетен пожар.Красивите съборетини в гънките на Балкана,стават по красиви,когато ги нарисува майстор и когато ги видиш с въображението си,отколкото ако ги възприемеш като едни стари къщи ,които носят история. Живеейки аз се изживявам,пишейки,аз се надживявам.Живота става живот,когато е добре разказан,а реалността реалност,когато е добре описана.
Роден съм в с. Велчево, Троянска околия. На Благовещение. Завършил съм ВТУ – “Българска филология”. Най-голямото ми удоволствие е да чета, а след това да пиша. Публикувал съм разкази и стихове в сп. “Тракия”, “Факел”, “Пламък” и ”Съвременник”, както и в редица вестници. Имам издадени пет книги. Член съм на Дружеството на пловдивските писатели от 1991 год. Продължавам да пиша, когато имам време и настроение, но вече почти и само кратки философски есета, психодрами и монографии /профили/.
понеделник, 7 април 2014 г.
Изкуството като отчуждение и докосване до себе си
Нашите несгоди винаги са жалки в сравнение с несгодите на измисления герой Дон Кихот или примерно разпнатия Разколников..Нима Ана Каренина не е по-истинска от Толстой/и той не би ревнувал/,или Собакевич е по-малко жив от Гогол.По-велик писател ,според мен,от Гогол няма,но той е такъв,поради своите герои,които са по истински от всичко живо/измислено/около нас.И уж дишаме,живеем,храним се,та дори и спим,но нещо не ни стига да бъдем котарака Бегемот на Булгаков..Изкуството ни прави безчусвени,до известна степен,към собственото битие,към глупостта на живота и ни дава измамното чувство,че всичко лично и наше е нищожно и ничие.С други думи: Изкуството ни радва,защото е чуждо,дори да го творим ние.В това може би е тайнството-да сме вътре и вън.Тогава човек намира себе си,а и света.Тоест по някакъв начин отдалечавайки се,той се доближава до себе си. Градините с бухналите на пролет червени лалета са по красиви в своя изказ,отколкото в своя мимолетен пожар.Красивите съборетини в гънките на Балкана,стават по красиви,когато ги нарисува майстор и когато ги видиш с въображението си,отколкото ако ги възприемеш като едни стари къщи ,които носят история. Живеейки аз се изживявам,пишейки,аз се надживявам.Живота става живот,когато е добре разказан,а реалността реалност,когато е добре описана.