събота, 5 април 2014 г.

Зло куче

                               Моето куче е лошо куче.Така казват.Но за мене е добро.Лае,но не хапе.                                                                                                                                                                                                   Лае по всеки гад,който минава по пътя пред нас.Добрите не ги закача.Имам чувството,че има някакви пеленгатори,с които усеща лошите и започва да лае,далеч преди да ги е видяло.                                                                                                                                                            Най-много лае един,дето му викат "Европата",щото бил обиколил цяла Европа.Може и да е вярно,може и да не е.Та тоя тип,не стига,че дразни кучето ми,ами го замеря с камъни.Веднъж му бе подхвърлил наденица с отрова,то не я докосна,но го намрази съвсем.            Изобщо серсем си беше този човек,с лош характер,пристигнал кой знае от къде и се заселил тука. По цял ден пиеше в кръчмата и не преставаше да се фука пред своите приятели,че е обиколил цялата Европа и половината свят.Те не му вярваха съвсем и клатеха глави.Когато  Европата се напиеше хубаво започваше да бие всички наред.Хвалеше се,че убил две три пиендета,но те му простили,както и полицията му простила,щото отървал светът от няколко ненужни твари.Пък и да си нямат работа с то тип, дето е света пребродил...                                              Кучето ми не е излизало от моя двор,но познава живота/сигурен съм/ повече от Европата.-обиколилия половината свят.И знаете ли защо.Защото моето куче е куче-тоест ВЯРНО. А да си верен,означава да познаваш света "Отвътре",а не кат Европата "Отвън".             Може целия свят да си обиколил,и слънчевата система и галактиките,ала нищо да не си видял и научил.Защото той-светът и нещата в него са нашата представа за тях.И нищо повече.Затова предпочитам моето куче,което не е видяло нищо повече от нашия двор,,,но различава доброто от злото,пред оня измамник,който скита по Европа да представя българския род.Аз се уча от моето куче и започнах да различавам добро и зло.Затова съм си заредил пушката и ако още веднъж го удари или опита да го отрови,ще го застрелям.И няма да ми мигне окото,защото вече знам истината.А тя е:Лошотията е при хората,а не при животните...   За това избирам моето зло куче,което за мен си е добро.


                                                                        PS  
                      Моето куче всяка вечер брои кокошките,когато влизат в курника,но никога не влиза в него.