Човекът не принадлежи на "този свят"

                                 Човекът не е само природно същество,но и свръхприродно такова,

                            с божествен произход и Божествено предназначение,същесво,макар и

                            живеещо в този свят,но не принадлежащо на "този свят".

                                 Метафизичния смисъл на земята се разкрива не от астрономията и

                            не от геологията,а от антропологичната филисофия,от мистичната фи-

                            лософия,а не от научната.Висшето съзнание на човека като микрикос-

                            мос е христологическо съзнание.И това Христолологическо самосъзна-

                            ниена на Новия Адам надвишава съзнанието на Първо-Адам,обознача-

                           ва нова фаза в творчеството на света.

                                Човекът се ражда на небето и на земята,във вечността и във времето,

                           горе и долу.И затова извършващото се на небето се извършва и на земя-

                          та.Драмата на земното човечество е драма и на небесното.

                              Втората ипостас на Светата троица е Абсолютният Човек.

                                                                                                   Н. Бердяев

Остатъчното племе

                                        Различията между живота и смъртта са много,но едно е

                         фатално.Смъртта е справедлива,живота не.

                         Толкова негодници се навъдиха в тази наша,нещастна БълГерия,

                       че ако ми кажат,че има едно ъгълче,малко островче на справедли

                       ливост не бих повярвал.Такава/справедливост/,може би съществува

                       /като мираж/само в дълбините на всяка душа,но на повърхността,там

                       където човек живее, наднича само злото,лукавия с озъбената паст на не-

                       наситно животно.Българина е сбъркан в остатъка си,в беднотията

                       и лошотията.А от нея се ражда дявола.Да родиш дявола също се иска

                       сила и енергия,но отрицателна.Добрите и положителни хора не

                      прецеждат енергията за себе си.Те я предават на другите.Щастие е

                      когато даваш,а не вземаш.На това не се научихме българите.И за

                      това ще ставаме все по -лоши,по-агресивни и нещастни.Защото

                      щастието и нещастието не е нещо привнесено отвън,а се носи в

                      душите ни.Ние сме нещастни,защото не искаме да сме щастливи,

                     а не защото сме изначално сбъркани.

                        Вместо да се вгледаме в себе си,ние правим договори за "добро-

                     съседство" с тия,които най-много ни мразят.А ни мразят щото са

                     като нас и си приличаме.Може ли омразата и любовта между два

                     народа да се трансформира във вечна любов с декрети,договори

                    и "договорки"?Любовта и омразата са нещо лично и индивидоално,

                     макар често да се провокира от държавата,"държавници" и пседо-

                     патриоти,с каквито е пълно в народното събрание.Не мога да

                    обичам македонИца,оти е "МАКЕ",а той не ме долюбва щото съм

                     "БУГАР". За това първо опознайте себе си,погледнете дълбоко в

                      в душите си,пък тогава се сродявайте.Нашите политици са без

                      капка чувство за свян,без никакъв морален императив пред наро-

                     да си.Сякаш не виждат неговото дередже на полупросяк,а тръгнали

                     да вкарват западните Балкани в Евросъюза.Фуклюфци без остатък,

                     готови да продадат брат си за политическата си кариера.

                     Така,че извинявам се на народа,а и на себе си,като част от него,

                     но обвинявам тия,които се подиграха с нас и ни направиха насила

                     остатъчни и в любовта и в омразата.

                        И понеже сме "цъфнали и вързали" и пеем от щастие от ръба на

                     бездната,с което славословим поредното ботково правителство и

                     "реформите",ние сме готови да умрем за гастро езофагиалния реф-

                      лукс/ГЕРБ/ Славете О БОЖЕМ,защото той е готов да спаси не са-

                      мо Балканите,а "целио свет",в имени "ОТЦА И СИНА И СВЕТА

                      ГО ДУХА"
                                                                          АМИН/АМАН/


                                                                                                    С.М.Аврелиев

Тероризъм и свобода

                                                   

СВОБОДИТЕ   ТЕРОР   И   НАСИЛИЕ

                                                                                     Терорът ражда свобода,

                                                                                                    а насилието поддържа реда.

                                                                                                                                   Фр. Ницше

Това, че раждал бил терорът свобода,

насилието, че поддържало реда,

бе казал някой някога таквиз слова,

отречени, те верни стават май сега.

Че терорист е най-свободно същество.

И чрез насилие реда поддържа то.

А всяко едно прегрешило общество,

след тероризъм става най-сплотено то.

Тероризма аз с това не проповядвам.

Действителността каква е изповядвам.

И без нищо никому да заповядвам,

за вас мисля – да тъжа ли,...да се радвам?...

                                                                               Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Подмененият

                                Още в родилното  на майка му били донесли да кърми друго дете.

                   И живота му тръгнал  в тази посока.Или го бъркали,или не го познавали,

                   просто го подменяли.И той свикнал с тази многоликост .Примирил се.

                     Понякога си мислел,че то се дължи на липсата на обич и ласки

                    в детствотоМайка му си бе отишла месец след като родила,а баща му

                    свършил със себе си,когато той бил на три годинки.Пораснал по домове,

                    но не намерил приятели.Чувствал се самотен и неразбран.Нещата

                   за които си говорили и интересували другите момчета,за него били

                  съвсем неразбираеми и далечни.Наричали го Фюри,,Дон Кихот

                   сбърканяк,Фют и как ли още не.Той не се сърдел.Смятал се за

                  виновен.Щото  няма самоличност и не знае кой е.А това дразнело

                  другите и те често го биели .Докато един удар с бухалка не го събудил

                 и той получил  своята самоличност.Мечтата по друг,който можело да

                бъде. .Мозъчният  удар го накарал  да мисли за себе си като за "един",

                цял,завършен и единствен човек.Най-напред усетил душата си

              .Тя пърхала  в цялото му тяло.Почувствал се  щастлив.После се въздигнал

               към духа си. Бил   силен и безсмъртен.Свободен.Нямало мисъл в главата

              му ,а всичко му било  ясно до болка.Сякаш провиждал през плътната мате-

              рия/нея я нямаше / и стигал до Еверест и познанието на Соломона.

                      После му казали ,че майка му била кучка и се споминала от" срам

              пред теб".А баща му бил пияница и свършил защото не можел да

              го храни,а го обичал много.

                Когато пораснал  отишел  да живее при баба си.Тя постоянно пла-

             чела,щото  я въртели ставите.Щом поспирала да плаче,му раз-

             казвала за майка му.Била чувствителна светица.Станала "така-

             ва" от прекалена любов.
 
              -По баща ти.А той беше умен и я остави.Системата беше по- жестока

           от живота-комунизъм.А Царството небесно беше  далече .За това си измислили

            тебе.Но на различни планети.-Ти не си Христос,но си разпнат.Ти

            си неудовлетворен,щото си несъвършен.Тя,майка ти,сама те подме-

            ни.Да не страдаш.Но не позна.Ето,че се върна.Ти си целият бащич-

            ко.Скоро ще умреш.Но ще почакаш първо аз,щото няма да го пре-

            живея.

               В това време той си мислеше,че да играеш ролята на подменен

            цял живот никак не е лошо.Знаеше много езици,беше здрав и търпе-

            лив Не.беше безчувствен към болките на другите,ала сам препъл-

            нен с чувства го смазваха като муха.А можеше да ги сбъдне веднага

          .Самотата може да убие човека,но може да я превърне и в свобода.

          Почувства се щастлив и истински свободен.И всичко това заради стра-

         данието на една подменена самоличност,на един подменен живот.Всъщ-

         ност всички сме подменени в своите роли,но едни го знаят,други не,

         а трети ще го узнаят преди смъртта да ги помилва.

                                                                              С.М .Аврелиев

Бог е душата на всички неща

                                      О,ширни слънчеви поля,зрителялят ,благодарение на когото единствени

                               сте живи ви съзерцава от мрака.


                                     В гъсти плетеници зеленина на дърветата се смесва с кръвта ми.Тупти

                              животът в далечното ми сърце...Не съм бил създаден за действителността,

                              а животът реши да дойде при мен.

            ---------------------------------------------------------------------------------------------


                       Най-щасливите ми мигове изживявам,когато не мисля нищо,не искам нищо,

                    дори не мечтая,потънал в унес на сбъркано растение,на прост мъх,изникнал

                   на повърхността на живота.Изпитвам наслада без огорчение,от нелепото

                   съзнание,че съм нищо,от предвкустването на смъртта и заличаването.

----------------------------------------------------------

                                                                                                      Ф. Песоа
   

Между живота и смъртта /Успоредни светове/

                                 Не му е дадено на човека да разбере нито живота,нито смъртта.Най-

                         малко за това ,че нито живота,нито смъртта са създадени от човека.Ние

                         можем само да се догаждаме за тяхния смисъл,но никога не можем да

                         определим границите на тяхното съществуване.Къде свършва живота и

                         започва смъртта? И дали живота не е смърт,а смъртта живот?.И могат ли да

                        живеят едновременно,макар,че взаимно се изключват.Факт е,че те

                         съществуват в света едновременно,което ще рече,че нито живота има

                        край,нито смъртта.И кое,всъщност е по -малкото и част от другото и кое

                        в кое се побира.Лесно е да си кажем това са скачени съдове,които се

                       преливат един в друг безконечно.Но дали ще си повярваме и ще ни бъде

                       достатъчно или ще докараме мисълта си до лудост без надежда....

                           И понеже,както казахме,не човека е създател на живота и смъртта,

                      може да се предположе,че изобщо не съществуват,а само съзнанието

                      ги възприема по този начин.То има "собствено",независимо битие.

                       Съзнанието съществува още извън ограниченията на времето и

                      пространството.То е в състояние да бъде навсякъде в човешкото

                     тяло и извън него.Така мега Вселени могат да съществуват едновре-

                     менно.В една вселена тялото може да е мъртво,докато в друга

                     продължава да съществува,поглъщайки съзнанието,което мигрира

                     в тази вселена.

                             Така квантовото съзнание може да съществува извън физичес

                     кото тяло,в друго ниво на реалност и както" решихме" в много други

                   вселени.Същото и с живота и смъртта-две форми на илюзорно биту-

                   ване,при което няма край,нито начало...

                         Ето,  главата ме заболя и спирам.Повечето хора не страдат от главо-

                  болие...Завиждам им на здравия разум...

                                                                                               С.М.Аврелиев

Човекът сянка

                                            

ЧОВЕЦИТЕ   СЕНКИ

На чувствата стаената надежда.

На мисълта сподавения стон.

Това урежда ли или поврежда

живелите със времето във тон?

Въпроси тез задаваме си често.

Но отговори нямаме за тях.

А искаме ли от живота ресто,

без време пак ний ставаме за смях.

Че без надежда чувствата линеят.

Не стене ли от чувства мисълта,

плодът духовен няма да узрее.

Минаваш като сянка през света…

                                                                           Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Жажда за живот

                              Колкото "повече живот" търсим в живота,толкова по-трудно намираме.

                     Та нали се осъществяваме чрез другия,а той ни пречи.И ние си пречим,

                     защото в нас живеят най-малко двама.И колкото повече се сближаваме,

                     толкова повече се конфронтираме и отчуждаваме.Само доволният,не-

                     търсещ човек е щастлив.На него всичко му стига да намери щастието.

                       Той не се преоткрива и винаги е един и същ.Ден след ден,година след

                    година,докато живота изтече на "едно място".На този ,който търси и

                    ненамира и оня,който е вечно "намерен."И ,в края на краищата,кой е по-

                    добре/по-прав/,този,който е щастлив в краткия миг ,наречен живот,

                    или този,който гони вятъра,макар да знае,че няма да го стигне?Въпрос

                    на гледна точка,на разум или на непорастналост?....Само Айнщайн

                    /е,и нему подобните/ го е осъзнал и формулирал в две думи "Всичко

                    е относително". И това го казва един от най-търсещите люде,раждани

                    до  днес ,защото е гледал на нещата и от  земна и от гледна точка на

                   Вечността. И е осъзнавал,че няма да получи щастие на тази земя...

                    Никой не го е разбирал и всички са му пречили...най-много той-

                   самият на себе си.

                                                                                        С.М.Аврелиев

Материален израз на духовните стойности.

                     



                                             На земята така трябва да се пише.По Далчевски.Хареса ми

                                    "Кръст Небесен" и другите,но най-вече "Табелите".Още веднъж

                                    поздравления за дядо Тошоу.Дерзай.Виждаш,че все някой ден

                                    музата те сполетява.Като сме пропуснали младостта да я яхаме

                                    ние,сега тя ще ни" възкачва".

                                                                                     От дядо ти Шейли

Табелите

854-285

Т А Б Е Л И Т Е

“Закупува земи”, “Климатици”,

“Копирни услуги”, “Зеленчуци”,

“Дентални протези”, “Книжарница”,

“Транжорна”, “Аптека”, “Хлебарница”.

“Балатуми, Килими, Мокети

Паркети, Пътеки и Тапети”.

“Жорела”, “Химическо чистене”,

“Мирая”, “Шивашко ателие”.

“Винарна”, “Наливно вино”, “Делта”,

“Всичко за кафето”, “Свежест”, “Ялта”.

“Кинкалерия”, “Галантерия”,

“Булстрад Арена”, “Парфюмерия”…

Следват ни навсякъде табели.

Да. Табелите са ни превзели.

Хората с тях даже отличиха,

баджове като им закачиха.

Живинки всички са маркирани.

И по ушите с тях бродирани.

А пък превозните средства безброй,

по пътя, с номера си, влизат в бой.

Табели родни, мили табели.

Лични, държавни, счупени, цели.

Как ли ние без вас ще успеем

мъдро и умно да заживеем?!...

7.07.2017 г. 12.59 ч.

Русе

Кръст небесен

219

К Р Ъ С Т   Н Е Б Е С Е Н

А времето? – на кръст разпънати стрелки.

На кръст от страст, от ярост, болка и сълзи.

Макар че бавно с времето умираме,

за миг да бързаме ние не спираме.

И чак кога стрелките слеят се в една

и полети в простора нашата душа,

в миг престава времето да съществува.

А Кръста Небесен човекът целува...

10.07.2017 г. 8.47 ч.

Русе

ТЪРКУЛНАТО   ВРЕМЕ

И се търкулна времето от детската ми стая,

през двора мина, край учителката ми, оная.

Качи се в автобуса, в самолета, на трамвая.

И във казармата отиде, славно там изтрая.

А ето го като студент, за слава как мечтае.

Като поет той, красотата само как желае.

И стигна чак до облаците бели най-накрая.

Къде отиде времето? – днес питам…И не зная…

                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе

219

Господи помилуй

ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ И ПРОСТИ

О, не за туй, че рано се родих.

И за това, че късно помъдрях.

Затуй, че, раждайки се, аз греших.

Човек и Бог да бъда, че посмях.

За тез блага, с които ме дари

аз покланям се и благодаря.

Човечеството, който Ти спаси –

за Тебе днеска аз благовестя.

И ето ме сред златните поля

с очи, отворени за светлина,

с душа, далече още от земя,

ала от Теб с пораснали крила.

Помилуй, Боже, мене, грешния.

И ми прости за думи и дела,

с кои греших, в бой за насъщния.

Но с Тебе крачех горд към Вечността.

Божествен звън кога ли зазвучи

и с любов изпълнят се гърдите,

о, зная аз – до мен ще бъдеш Ти.

А реалност ще са ми мечтите.

Помилуй, Господи, и ми прости.

Че Любов си само, вече зная.

До Тебе чист да стигна, помогни.

Прашинка светла да съм в Безкрая…

                                                                    Тодор БИЛЧЕВ - Русе