Колкото "повече живот" търсим в живота,толкова по-трудно намираме.
Та нали се осъществяваме чрез другия,а той ни пречи.И ние си пречим,
защото в нас живеят най-малко двама.И колкото повече се сближаваме,
толкова повече се конфронтираме и отчуждаваме.Само доволният,не-
търсещ човек е щастлив.На него всичко му стига да намери щастието.
Той не се преоткрива и винаги е един и същ.Ден след ден,година след
година,докато живота изтече на "едно място".На този ,който търси и
ненамира и оня,който е вечно "намерен."И ,в края на краищата,кой е по-
добре/по-прав/,този,който е щастлив в краткия миг ,наречен живот,
или този,който гони вятъра,макар да знае,че няма да го стигне?Въпрос
на гледна точка,на разум или на непорастналост?....Само Айнщайн
/е,и нему подобните/ го е осъзнал и формулирал в две думи "Всичко
е относително". И това го казва един от най-търсещите люде,раждани
до днес ,защото е гледал на нещата и от земна и от гледна точка на
Вечността. И е осъзнавал,че няма да получи щастие на тази земя...
Никой не го е разбирал и всички са му пречили...най-много той-
самият на себе си.
С.М.Аврелиев