ЧОВЕЦИТЕ СЕНКИ
На
чувствата стаената надежда.
На
мисълта сподавения стон.
Това
урежда ли или поврежда
живелите
със времето във тон?
Въпроси
тез задаваме си често.
Но
отговори нямаме за тях.
А
искаме ли от живота ресто,
без
време пак ний ставаме за смях.
Че
без надежда чувствата линеят.
Не
стене ли от чувства мисълта,
плодът
духовен няма да узрее.
Минаваш
като сянка през света…
Тодор БИЛЧЕВ - Русе