219
К Р Ъ С
Т Н Е Б Е С Е Н
А времето? – на кръст разпънати стрелки.
На кръст от страст, от ярост, болка и сълзи.
Макар че бавно с времето умираме,
за миг да бързаме ние не спираме.
И чак кога стрелките слеят се в една
и полети в простора нашата душа,
в миг престава времето да съществува.
А Кръста Небесен човекът целува...
10.07.2017 г. 8.47 ч.
Русе
ТЪРКУЛНАТО ВРЕМЕ
И
се търкулна времето от детската ми стая,
през
двора мина, край учителката ми, оная.
Качи
се в автобуса, в самолета, на трамвая.
И
във казармата отиде, славно там изтрая.
А
ето го като студент, за слава как мечтае.
Като
поет той, красотата само как желае.
И
стигна чак до облаците бели най-накрая.
Къде
отиде времето? – днес питам…И не зная…
Тодор БИЛЧЕВ - Русе
219