Не му е дадено на човека да разбере нито живота,нито смъртта.Най-
малко за това ,че нито живота,нито смъртта са създадени от човека.Ние
можем само да се догаждаме за тяхния смисъл,но никога не можем да
определим границите на тяхното съществуване.Къде свършва живота и
започва смъртта? И дали живота не е смърт,а смъртта живот?.И могат ли да
живеят едновременно,макар,че взаимно се изключват.Факт е,че те
съществуват в света едновременно,което ще рече,че нито живота има
край,нито смъртта.И кое,всъщност е по -малкото и част от другото и кое
в кое се побира.Лесно е да си кажем това са скачени съдове,които се
преливат един в друг безконечно.Но дали ще си повярваме и ще ни бъде
достатъчно или ще докараме мисълта си до лудост без надежда....
И понеже,както казахме,не човека е създател на живота и смъртта,
може да се предположе,че изобщо не съществуват,а само съзнанието
ги възприема по този начин.То има "собствено",независимо битие.
Съзнанието съществува още извън ограниченията на времето и
пространството.То е в състояние да бъде навсякъде в човешкото
тяло и извън него.Така мега Вселени могат да съществуват едновре-
менно.В една вселена тялото може да е мъртво,докато в друга
продължава да съществува,поглъщайки съзнанието,което мигрира
в тази вселена.
Така квантовото съзнание може да съществува извън физичес
кото тяло,в друго ниво на реалност и както" решихме" в много други
вселени.Същото и с живота и смъртта-две форми на илюзорно биту-
ване,при което няма край,нито начало...
Ето, главата ме заболя и спирам.Повечето хора не страдат от главо-
болие...Завиждам им на здравия разум...
С.М.Аврелиев