О,ширни слънчеви поля,зрителялят ,благодарение на когото единствени
сте живи ви съзерцава от мрака.
В гъсти плетеници зеленина на дърветата се смесва с кръвта ми.Тупти
животът в далечното ми сърце...Не съм бил създаден за действителността,
а животът реши да дойде при мен.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Най-щасливите ми мигове изживявам,когато не мисля нищо,не искам нищо,
дори не мечтая,потънал в унес на сбъркано растение,на прост мъх,изникнал
на повърхността на живота.Изпитвам наслада без огорчение,от нелепото
съзнание,че съм нищо,от предвкустването на смъртта и заличаването.
----------------------------------------------------------
Ф. Песоа