Усмивката

949 – 380

949 – 380

К Р А С О Т А ТА

Измама ли е тя? Или пък съществува?

По-истинска – когато само се сънува?

Жена ли, мъж ли е? Или невинно цвете?

Душа ли, Дух ли е? Или в едно и двете?...

Не зная аз, но видя ли жена красива,

душата  ми се радва, че е още жива.

Духът ми шеметно се лута из простора.

А Горе ние с Господ дълго си говорим...

30.10.2017 г. 8.45 ч.

Русе                                      Т.Билчев

У С М И В К А Т А

Тя дали е дар от Небесата?

Или пратеник на Светлината?

Щом при животинките я няма,

само за човек ли е измама?

Но Небето в нея се оглежда.

Всичко тя със светлина зарежда.

Значи, щом усмивката това е,

прашинка, и тя, е...от Безкрая...

30.10.2017 г. 8.27 ч.

Русе                                     Т. Билчев

949 – 380

Помогни ни да те намерим

                 










                      Бог е тайна,която се открива само на тия,които го търсят,

           обичат и вярват в него.

           И въпреки това,си позволявам да мисля,че Бог ни е създал-нас хората защото е скучаел.

           Една шега,която за нас/хората/ се оказала фатална. Та нали,все пак,трябва да  има с кого

           да се забавлява,играе и в края на краищата сам не се живее.Дори щастието си няма с кой

         да споделиш.Затова ни създава" по свой образ и подобие" И ни дава свободата да се

         възпроизвеждаме, да грешим ,да мразим и обичаме,да се любим и да ГО търсим НЕГО

          нашия създател и никога да не го намираме,освен в собствените си представи.И може

         би    точно за това ни е надарил не само с живот,но със смърт.Като се предполага,че след

          смъртта ще идем при него.

             Голям майтапчия ще да е бил този Бог щом така на едро си играе с живота и смъртта

         на хората,а и на всички останали твари и растения.

            Живот и страдание вървят ръка за ръка.Зад всяко красиво дело,постъпка

           цвете,животно,небе и земя се крие неговото отрицание и неосъществи

           мост.И това ли е част от играта? И можем ли ние да се измислим, да се пресъздадем

          за да станем по-добри по-съвършени и по-малко страдащи.Та нали Бог ни е дал

           Свободна воля.!!!Тогава какво ни пречи да се доближаваме до НЕГО? И отново

          парадокс-ставайки по-съвършени,страданието ни става по-голямо.Та значи БОГ

            носи най-голямото страдание -страданието на съвършенството.Да си съвър

            шен сигурно е страшно,да си сам също,да си жив отчайващо.

               За това се стремим така нейстово да го намерим,да се доближим до него,да му

           се изповядаме и да влезем чисти в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО .Друго всичко е

            илюзия,създадена от нас -хората,за да преживеем някак си този живот.

              И най-лошото е БОЖЕ,че ТИ изчезна от душите ни и ни остави сами.Това не е

            твоя вина ,а наша,на хората.Вместо да се очовечаваме,ние вървим точно в обрат-

            на посока-мразим се,оварваряваме се,оскотяваме,ненавиждаме се.

                За това те молим БОЖЕ,помогнини да те опознаем и намерим.Крайно време

            е да излезеш на яве и раздадеш справедливост.Утре ще бъде късно-до там я

             докарахме.В противен случай сме обречени да ни няма.А това ще рече,да

             те няма и Теб.

                 Грешката ни е,че не знаем,че всинца сме в тебе и ти в нас.Осъзнаем ли го ще

           бъдем щасливи/макар и страдащи/,а тия,които не те приемат в душата си ще

           бъдат нещастни до Второ пришествие.

                И нека пребъде Твоето Царство-земно и Небесно.Амин.

             И прости нам волнодумството и шегите,които си позволихме.


                                                                                               С.М.Аврелиев

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                     

                           . 

Сълзи

                                  

С   Ъ   Л   З   И   Т   Е

                                                                                                И в очите на Плачещия,

                                                                                               и в очите на Смеещия се –

                                                                                               сълзи

                                                                                                                     Ж. Сотиров

                                                              

Какво ли всъщност са сълзите?

Кристални мигове от мъка,

от скръб и болка на душите,

при срещи сбрани и разлъка,

бурно от сърцето бликнали

и удавили мечтите ни?

Капки бистри ли, поникнали

от усмивки по очите ни?

На душите ярките звезди?

И на Духа ни светлината?

Бог човек, с които надари

и стана вечен на земята?

Сълзите мрак и светлина са,

скръб и мъка, щастие и смях.

Огледало на душата са.

А Духът...оглежда ни от тях!...

                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

В Е Ч Н О ТО   Д Е Т Е

Аз никога не помня, че дете съм бил.

Такъв и днес съм, както бях се аз родил.

Че си остават все деца поетите,

затуй не могат да пораснат никак те.

Защото им расте единствено Духът.

Дете остава вечно тяхната душа.

Затуй поетите минават през света

като не пораснали и вечни деца!...

                                                                       Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ЖИВОТЪТ   ДВИЖЕНИЕ

Като живота – все различен –

и аз през него преминавам.

Не ми поставя той отличен,

но знам, във други клас минавам.

И по-напред все продължавам.

Чак до края все така вървя.

Почна ли да се уморявам,

и тогава няма аз да спра.

Че животът е движение.

Не се ли движиш, ти жив не си.

Няма никакво съмнение –

той, животът, тъй ще победи!...

                                                                               Тодор БИЛЧЕВ - Русе

БЪЛГАРИЯ   -   ДЪРЖАВА   НА   ДУХА

Напусках твойте граници,

ала винаги се връщах.

И хора с празни раници

аз целувах и прегръщах.

Че с пълни бяха те души,

със красота и доброта.

От тях неземен Дух струи

и се разлива над света.

В таз държава – България –

родих се аз и ще умра.

А над Балкана, стария,

ще ми броди, вечен, Духът.

И макар в полята златни

домът ми ро^/ден да блести,

във пространства необятни

Духът ми вечно ще лети.

Че в таз държава на Духа,

той, единствен, жив е още.

И такава страна в света

няма... И да има...не ще...

                                                                            Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Обичам Бекет

                              Обичам Бекет-"най- безсмисленият" писател  на Света.

                 И точно за това го обичам,защото той отразява света,"такъв какъвто е"

                Без преструвки,сантименти и кълчотене. Без претенции за художе-

                ствена естетика,без присметливост и "стилна възвишеност."Само та-

               къв,какъвто го вижда и чувства-свободен.

                Свят, в който копнеем,градим,рушим,раждаме се и умираме,....

                 и съвсем съзнателно унищожаваме.С нашето рационално мислене,

                 с нашите страсти и надежди,а не виждаме,това,което е пред нас,

                което ни липсва и което може да ни спаси. Но кога ли човека е искал да

               се спаси освен в индивидуален план-да оживее.Той не създава кон-

                цепции,не идеологизира,дори не се бори със статуквото/наложено

                ОТГОРЕ/,той описва живота,"такъв какъвто е",или такъв какъвто му се струва,

                в неговата протяжност,непостежимост и илюзорност..За него,всъщ-

                ност,най-голямата илюзия е реалността,но той няма претенцията да я

                поправя,или изправя.Това може само Бог,а той е неговия съмишленик

               в написването на разказа.Затова избира да разказва,за да се спасява от

              живота: "такъв какъвто е".Разказа не е бягство,то е потъване в живота,за

               да го разбереш  и преодолееш.Разказа е Човек,а човека е жив докато работи

               въображението му. Реалността се ражда във въображението,а то ражда

               абсурда. Нищо по-абсурдно от реалността/такава,каквато е/.

                " Трябва да вървиш без да мислиш-казва Бекет-да вървиш ,тъй както въз-

               дишаш:,Аз обаче вървях ли, без да мисля какво върша,вървях по гореопи-

               сания начин,а почнех ли да се самонаблюдавам,правех няколко доста

               сносни крачки,а сетне се строполявах."

                 И при всички случаи,по -добре е да живееш,съзнавайки абсурда,

               вместо да се правиш ,че той не съществува,че той е само в наши-

                те глави,а реалистите са тези,които го изправят и са призвани

                да създават реда и смисъла на Битието..Ала света сме и ние,които

                го обичаме такъв какъвто е-хаотичен,неразбираем и нелогичен-

                но за сега единствен.

                                                             С.М.Аврелиев

Не-видение

Абсурдистания-най-веселата страна в света.
-----------------------------------------------------------------------------------



В Абсурдистания е щастие да се живее.При нея няма закони,няма правила,

а и няма кой да ги изпълнява и спазва.Това е то свобода.Пълна ,безприкословна и

неотменима. Никой за нищо не се оплаква Щото няма от какво.Злите езици говорят,

че са бедни и нещастни.Но само така се говори.Говоренето при тях няма нищо общо с

правенето.Същите тези зли езици твърдят,че бедните са много,а богатите се броят на

пръсти.Ала така трябвало да бъде.И всички са солидарни.Щото богатите са направили

така,че световната революция при тях да победи първа и няма връщане назад.Богатите

били на почит и уважение ,макар че всички тайно ги мразели и копнеели да станат като

тях..

В Абсурдистания всичко е наопаки.Но за нас.А при тях е норма. Така трябвало да бъде

защото там. живеят най-умните,най-смелите,хитри и добри хора А това били политици-

те и техните братя по съдба.Те унищожили старата система и създали своя-НОВА

СИСТЕМА. Бедните били от друго тесто гласували за тях,щото били съгласни &

единодушни ,че богатия винаги има право.За това и те се чувствали богати във

виртуалния свят ,който им предлагали/преди избори/политиците.

Изобщо си живеели добре,щото нямали думичка за "зле".

Повечето от поданниците на тази държава до скоро живеели в "друга свобода",

но тя не ги удовлетворявала,щото им липсвала "тръпката".

.Сега правили каквото си искат и където пожелаят,преди отново да ги

" ЗАКОПЧИ СИСТЕМАТА". те били свикнали и били щастливи в своето

" ПРОЗОРЛИВО НЕВИДЕНИЕ". .

, "АБСУРДИСТАН НИ СПАСЯВА"- бил тяхния лозунг, написан на входа на всяка

граница,а и в кметсвото на всяко поселище,на всяка врата.-.ТОЙ Е НАШИЯ ДОМ."

В Абсурдистания нямало лудници,щото всички били свръх нормални..А ако

имало някой луд ,СИСТЕМАТА го засмуквала и го бесили за назидание на другите

В Абсурдистания се самоубивали масово, тъй като смъртта била тяхния идеал

. Завръщане.Те не вярвали  във Вечността,тъй като там нещата са подредени и се

подчиняват на космическите закони...В Абсурдистания няма гравитация, защото

не е нужна.Нали има СИСТЕМА и тя определя правилата. В Абсурдистания

времето тече обратно от смъртта към раждането,защото така знаеш от къде идваш и

къде отиваш.Обратното е НЕВИДЕНИЕ..В Абсурдистан почти не се хранят,щото

няма с какво,а и по бързо ще стигнат там- за където са тръгнали.Затова няма и болни-

ци и морги няма.Има само родилни отделения. Има още и джелати,които разнасят

дръвниците си от място на място,а народа ги посреща с радостни възгласи и поставят

главите си славославяйки СИСТЕМАТА.

В Абсурдистания омразата е въздигната в култ,тъй като Системата забранила думата

любов.Просто липсвала .

За тях живота бил игра на котка и мишка,защото още със събуждането от смъртта

ролите им били разпределени-кой ще е котка и .кой мишка .Всеки се молил да бъде

мишка за да се роди по-скоро. И въпреки че идеализирали смъртта,те знаели, че ТЯ

е пустота ,нали от там идват ,а раждането Вечност.

И изобщо щастливи хора в щастлива държава В Абсурдистания никой нищо не р

аботи,Само имитират работа и се лъжат един-друг,но имат пари. Неизвестно от къде?

И защото В Абсурдистания хората летят а не ходят.От щастие.


С.М.Аврелиев

Завръщане

                                           

ЗАВРЪЩАНЕ   НА   АЗА   В   ТЕБЕ

От селска къщичка със двор зелен

и със безброй дървета нацъфтели

съм тръгнал да откривам Аза в мен.

И мене...във небесните предели.

Не открил нито Аз, нито Мене,

при корена отново се завръщам.

Тук аз чакам Го Той да ме вземе.

И хора, и дървета пак прегръщам.

А през пролетта така, забързан,

във детството си цъфнало пристигам.

С хвърчило, за луната вързано,

на златозърно лято аз намигам.

През есен пъстроцвета крача пак.

И с октомврийско слънце се измивам.

Студеният, скове ли, зимен мрак,

във светли вечни светове почивам.

Няма по-омайно на земята

от туй място, гдето ти си се родил.

Даже, тъй примамни, небесата,

не са от къща бащина по-мили.

Връщайте се, гдето да сте би^/ли.

И от небесата светещи дори.

Няма по-прекрасни, скъпи, мили...

от отронените майчини сълзи!...

                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе