ЗАВРЪЩАНЕ НА
АЗА В ТЕБЕ
От селска къщичка със двор зелен
и със безброй дървета нацъфтели
съм тръгнал да откривам Аза в мен.
И мене...във небесните предели.
Не открил нито Аз, нито Мене,
при корена отново се завръщам.
Тук аз чакам Го Той да ме вземе.
И хора, и дървета пак прегръщам.
А през пролетта така, забързан,
във детството си цъфнало пристигам.
С хвърчило, за луната вързано,
на златозърно лято аз намигам.
През есен пъстроцвета крача пак.
И с октомврийско слънце се измивам.
Студеният, скове ли, зимен мрак,
във светли вечни светове почивам.
Няма по-омайно на земята
от туй място, гдето ти си се родил.
Даже, тъй примамни, небесата,
не са от къща бащина по-мили.
Връщайте се, гдето да сте би/ли.
И от небесата светещи дори.
Няма по-прекрасни, скъпи, мили...
от отронените майчини сълзи!...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе