551

З Е М Я   О Т   П О Е Т И

Мечтая си за времето, когато

поети само ще роди земята.

А световните и зли проблеми

дяволът ще дойде да ги вземе.

Ще се обичат всички като братя.

Ще си помагат винаги, когато

възникне спешна нужда от това.

Но нашата земя ще ли е тя?...

29.06.2016 г. 8.19 ч. Петровден

Русе

Мигът е ВЕЧНОСТ.

                  Как да не допускаме миналите страдания да умъртвяват бавно душата ни?.

                 Не винаги страданията/в този живот/ са погубващи и смазващи, по често са

                отрезвяващи ,дори спасителни.В този смисъл бих желал да разгледам страда

                нията/страстите/ като пречистващ, кондензиращ миг от Вечността, не като нещо

                 погубващо Аза. Много е претенциозно,но не се плашете и ако искате продължете

.                Не съм академичен професор по философия,даже не съм влюбен в смъртта ,за
   
               това ще се опитам да ви го обясня просто ,каквато е моята философия на живота.

                 Какво друго е старостта,смъртта,а и самото умиране,освен умора от света?

                 За да не изпитваме страх,трябва да нямаме надежди.Твърде нечовешко и все

               пак постижимо. Пишете стихове! Те,не винаги са израз на  копнеж и болка.

               Най-често в тях е събрана цялата любов без надежда.И най-важното при тях се

              сливаме с всичко което чувстваме,което е около нас и ни кара да се забравяме.

            А това не е ли спасението на земята?  А за Истинското спасение не знам.То е сто-

             кратно по- трудно постижимо от "земното"а и не е "забрава" и навярно малко са

             тия ,които го заслужават и могат.

              Толкова сме дребни и нищожни,когато стане въпрос за жертвенно спасение в

             страдание,че сигурно полските мишки и лалугери ни се смеят от своите дупки.

             Те има къде да се скрият  и знаят пътя към него.Не са претенциозни.Нали живота

            им е спасение: непрестанно и единствено бягсво.

            От друга страна,човек не е лалугер, но  обича страданието,неосъзнато ,тъй както

           обича страстите/което е едно и също/. Само,че това страдание не е в името на

            СПАСЕНИЕТО НА ДУШАТА,а страст в името на земното разложение ,страст,която

           убива не само душата на човека, а и неговия дух. И човек си казва: ".Земята,май не е

           най -доброто място за живеене", освен  за     безчувствените и приспособимите .Пое-

           тите и чувствителните лигльовци/както е по Платон/ трябва да се "изтребват".

                И все пак не ги избивайте до крак.Все някога ще ви потрябват.На тях им трябва

           само миг-любов и да бъдат оставени на мира.Нещо,което  Системата не позволява.

         .Слабите и недъгавите са вредни.Те подвеждат другите .А това е краят на СИСТЕ-

          МАТА/ТЕ/  .Дори и на света. Те се страхуват от тия,които умеят да разтегнат

          мига до безкрайност и в същото време да се свият в него за да го уползотворят.

            Спасението,навярно,е в МИГА,а не в Надеждата за миг.В последвашия

             ти си нещо друго,дори не ти,а може би и мъртав.Така,че спокойно,няма ни-

            що страшно и живота и смъртта не са повече от миг.

                И  нека се страхуват тези които се смятат за вечни,без да могат да за-

           държат мига-Системите и тяхните слуги.

                   И Бог да пази БълГерия от поетите,ирониците и Платониците!?!...

                                                         И ДА ЖИВЕЯТ ПОЛИТИЦИТЕ!

НДЖ

ОТ   БЕЗДНАТА   НА   ДЕТСТВОТО

О, детство приказно, неповторимо!

Единствено си ти. И най-любимо.

О, Боже, пак във детството върни ме,

макар и Нищо след това да има.

Че само то ми стига да ме грее.

Дори, когато в Нищото изчезнем,

една звездичка малка ще светлее –

на детството от слънчевата бездна…

27.06.2016 г. 7.59 ч.

Русе

                                 Тодор Бичев

ИЗКУСТВОТО

                          Не намирам,че изкуството е нещо извънредно.Но знам,че без него живо-

                  тът  нямаше да съществува.И ако ме разбирате правилно ,в това противоречие се

                 крие загадката що е живот и що е изкуство.Кое е първото,кое второто? За разлика

                 от спорта,примерно,тук няма  нито първо,нито второ, всичко е изкуство-едното

                да живееш,другото да твориш.Ако искаш да твориш ще си свободен и беден,ако

                искаш да "живееш" ще си щастлив и доволен .Ала аз обичам "щастливите"-

                творящи,което е рядко срещано явление,но все  пак се среща.

                   Най-често те са негодници ,който ми говорят  за изкуство на гладно.

             .И понеже,аз не разбирам от изкуство/но до голяма степен се превземам/-мълча.

              Мълча,докато оня разбере,че съм тъп и направо си иска..Давам му пет лева дето

              ме оставя на мира

                 .Аз съм особен  човек. Обичам само сродните души с които си говорим с

               мълчание.Съмнявате ли се,че това е най -съществената част на изкуството-

              мълчанието,това което не ви се  казва...Там се крие то,дяволът му с дявол, в тъпото

              мълчание.

                  Аз се казвам Асан Лулов или Стелиян  Марков и двамата сме от една и съща

              кръвна група -нулева положителна.Това говори ли ви повече,освен,че сме

              добри приятели-Аслан ,Асан или  Стелян,какво значение има освен кръвната

               група. А знаете ли,че 99% от циганите са нулва група. Дали и аз не съм циганин?

               Пък защо и да не съм? Лошо ли е да си безмисловен и свободен като всеки мангал

              и тъпанар,тоест като мен.И както рече циганката гледачка ,"Бог да ви

              пази от /за пръв път не от лоши очи/, лоши мисли".Тази циганка,помислих

              си,  трябва да и се даде най-малко професорско звание . Щото направо позна.Не

              за друго,а защото и справедливостта и "истинската лъжа" по нашите ширини

            са дефицит.А защо да и не дадат нобелова награда?! А аз ще се скрия под земята.

ОТРОВА И ВЛАСТ- ЕРОСЪТ Е ВЛАСТ

                       За една част от народонаселението на една нещастна държавица Еросът е

                 власт,а власта е Ерос.Без нея  те не могат да си предсавят живота и в

                нейно име са готови на всичко-.да предадат другарчето си,да плюят по сво-

               бододния ,да гледат как да те препънат,да те смачкат като червей , да те унижат

                 до степен ::"Ние сме господарите,вие мрете", да измекярничат  пред  силните,да

               лъжат  безцеремонно ,само и само да са на власт. Иначе са  никой.

                    Най-ярък пример в това отношение са така  наречените-"гербери"-красиво цвете,

               с лошо ухание. Уж дясно центристка партия,член на ЕНП, а всъщност те не са

               нищо друго освен НЕОСЪЩЕСТВЕНИ КОМУНИСТИ .

                                      Тяхният Ерос е властта, парата и БОКО .

              Само дето не знаят,че Ерос е неразривно свързан с Танатос.Всички те си въобразяват,

            че са безсмъртни докато са Горе /ще рече над масата/,  ала идва времето,когато всеки

            един от тях ,по отделно, ще почувства повея на Танатос. Той е непоносимо  честен.Не

            може да унищожаваш съдбите на хората,заради твоя скапан живот., да живееш в разкош

            и разгул за сметка на другите  и да не дойде перцето  с което ще те погали

            възмездиетоРано или късно ще те погали Всъщност всичко това са го казали и осъзнали

            много оттдавна нормалните народи ,но защо тука при нас,в тази "най-прекрасна от

            всики прекрасни страни"  никога не се случва,напротив задълбочава се  борбата между

          СВОБОДНИЯ ЧОВЕК и пълчищата бюрократо-апаратчици,назначени по некъдърност,

          помияро-политици и всякаква останала пасмина. Пък и в края на краищата има степен

          на търпимост.Колкото и иронично дори и несправедливо да ви прозвучи,ще го кажа:

         Ние сме народ,а не знам дали и "сме" ,който обича робствата си.А пропо ,не че

         "обича",не сме мазохисти,но така ни се налага или така сме сложени/СЛОЖНО/,че

        предпочитаме  да бъдем  унижавани ,лъгани та и  убивани ,в името на някакви псевдо

        идеали/умело "ползвани" от гореизложените люде/,вместо да изберем свободата . Но ,вие

       велможи на царството безбожно,вие патриции на бездуховността,запомнете едно:

                                           ТАНАТОС Е С ОТРОВНИ ПИПАЛА

. Рано или късно ще ви докопа. И ако на този свят ви се размине.,то на "ОНЯ"-ИСТИНСКИЯ, в

който вие не вярвате ,не ще ви се прости.Не,че боли,но там ви чака "бога" на вечната смърт-

сатаната-а неговите присъди са безпрекословни. Без право на обжалване.

                                              Освен в Българския съд...

                                                                                           И  О Бозе опази свободните духам!!!
  

Не ме е страх

              Не ме е страх от смъртта , не ме е страх от нищото,тъй както и сега съм в него.Страх ме

         е от попщината до гроба,от прескърбните физиономии на "истинските жалещи",щастливи,

         че все още не са на мое място.Страх ме е от "нищото" на този свят,не в отвъдното.Бих искал

          да умра стопявайки се,без процесии  и попове.Да ме няма,както никога не ме е имало.Ако

         може само малко духова музика.... Ще я помня...

ЕРОСЪТ или ще унищожи или ще спаси света.

                                  Еросът е демонът посредник между небето и земята.Еросът е

                             това,което ни отличава от животните и в същото време ни принизява

                            под тях.В такъв смисъл има Божествен/висш/Ерос и земен,тленен/нисш/

                            Ерос.И двата са взаимно свързани,низхождат един към друг и намират

                           себе си/човека и Бога/ във взаимната си неотделимост.И двата са без-

                           смъртни по своему,макар и единия да е материален ,а другия трансцеден-

                           тен. И двата са от Бога и са единственото свързващо звено между Създате-

                           лят и нещастния смъртен-и това е любовта.Любовта/разбира се/с нейната

                           многоизмерност не е синоним на Еротиката,но тя е нейна рожба/дискретна

                           еманация между дух и плът/.

                               Ето какво казва Платон,а може би това са мислите на Сократ:" ПРИ истин-

                          ския,тоест при нормалния човек/и забележете слага знак на равенство между

                          истински и нормален човек/,истинското му същество-ум е обърнато всеця-
   
                           ло към друга,извън земна светлина: такъв човек живее само в космоса на

                          идеите,а на земята призрачния му живот е ,еднакъв с този на останалите хора,/

                         разбирай хора без Бог/,представлява за него само процес на умиране".

                              Много сме напреднали в технологиите и науките за да се съгласим

                         безусловно с него,ала виждаме,че светът колкото прогресира  в определени

                          области,толкова и регресира в други,като морал,съпричастие,човещина.

                           И колкото и наивно да ви се струва,то е по важно от всички материални

                         ценности и то не само на съвременното човечество,а и на човека сам по себе

                         си.Кому съм нужен аз ако съм прах в "нищото". А НИЩОТО според Плотин

                        нали е цялото.И  какво друго е цялото освен БОГ?.

                          И нека, все пак, си поговорим откровено за Еросът в нашите земни измере-

                         ния.Това е жлеза/жлези/ с вътрешна секреция любимки на Бога.И не,че

                        го желаем, но ние рано или късно си признаваме ,а и осъзнаваме,че еросът е

                       чудото на този свят. И не само  защото има космически измерения,

                       а защото нещата при него се получават/стават/.Тоест оживяват/в най-прекия и

                       най-отвлечен смисъл на думата.Да си жив означава не да си смъртен,а вечен.А

                      вечен в нашите представи е само Бог,а човек може да стане такъв само чрез

                     демона посредник-Ерос.

                          Еросът не е просто привличане от същество от противоположния пол или

                      нагон  към себеподобното...Това е инфантилно и недоизречено...ЕРОСЪТ е

                      обладаване на всичко,което е от" другата страна" .На това,което не си ти, а те

                      привлича и те прави "не аз".

                       Био-химията е доказала отдавна,че всичко е жлези и хормони.Само дето не

                      казва откъде,все пак,се раждат тези хормони.Защото да изследваш пост фак-

                     тум е едно,а да обясниш кое ражда нещата е съвсем друго. Защото и детето се

                      ражда от сперматозоиди и яйцеклетки,ала кое е това,което му вдъхва живот?..

                       Науката мълчи гузно и гневно,ала с всеки миг,откровените,истински учени,

                    тия които смятат истината за по-важна от собствената кариера,клонят към

                    това,че човек е преди всичко душа,а след това материя.

                      Според Платон "Ерос ражда в красота" и продължава "Ако Ерос е положител-

                    ната и съществена връзка между  две природи-божесвената и смъртната-във

                    Вселената разделени,а в човека съединени само външно,то в какво друго може

                    да се изразява неговото истинско и окончателно дело, освен да превърне

                   смъртната природа в безсмъртна."...и още: "Ако животинският  Ерос ,подчиня-

                   вайки се на сляпото,стихийно влечение,произвежда за кратко време живот в

                   телата ,които непрекъснато умират,то висшият,Бого-човешки Ерос благодарение

                  на своята истина,трябва да има за цел възраждането или възкресението,вечният

                 живот в телата,отнет от материалния процес."

                   Нисшия Ерос постоянно възпроизвежда,но и унищожава света.Това не е дори и

                 аксиома,а нещо,което стои пред нас и го виждаме,но упорито не искаме да си

                 го признаем.А именно,че живота е част от смърта,а може би за да се превърне

                 в част от вечността трябва да се натрупа критична маса/количества раждания/,

                 за да се прекъсне порочния кръг на изначална повторяемост/която,между прочем

                 е съществена част на умиране-раждането като имитиращ евфемизъм на Вечност-

                та тук на  земята/.Ако не сте го разбрали не го четете втори път.Все повече няма

               да го разбирате. Изкуството и Еросът са май единсвените сериозни неща на този

               свят за,които си заслужава да се мисли и говори,те са от един род и се раждат едно

               от друго но никога не  трябва да се вземат прекалено на сериозно.  Така,че както

               казахме в началото,Ерос е Бого-човешки демон.Той идва със силата на небесна

              мълния и ни обладава без да знаем защо.Той превръща всичко около нас и в нас в

              нещо друго.Непознато ,но родно и свое.До момента,в който отново се върнем в

              реалността  И добре,че освен с усещане за вечност ,Господ ни е надарил и с глупост.

              Иначе как се издържа в любовта? Този илюзорен свят ни е нужен за да оцеляваме,

              така,както интуитивно подозираме,че не само любовта,а и всичко останало е илюзия.

              и ние/човеците/висим неведоми и нещастни сред нищото.Но това не ни пречи

              да се опитваме да се спасяваме,да спасяваме душите си. С помоща на демони и анге-

             ли. Пък и човек никога не  знае преди да се раздели със себе си!?!...


                                          Литература: Платон "Федър","ПИР"













































































































































































                    ""

Глутницата

                            Цялата страна е настръхнала като изгладняла глутница вълци.

                        Всеки следващ миг ще се нахвърлят един срещу друг и ще започнат да

                        се самоизяждат.В момента се дебнат и гледат как да излъжат другия

                        да им се обърне с гръб за да му скочат и разкъсат.

                          Само най-старият лежи в страни полумъртъв и ближе раните си.

                        Знае,че той е наред,но е дотолкова изпосталял,че никой не му се

                        нахвърля.Пък може и уважението му да имат.Толкова години ги е

                        водил ,а често и спасявал в тежки ситуации.Сега нямаше никаква

                        надежда,а и желание за живот и реши сам да им се предложи.Събра

                        последните си сили и скочи върху най-малкото вълче.И тогава други

                        те наскачаха,разкъсаха го и за нула време го изядоха.

                         Та така е и с нашата "Мила родина"-Бългерия.Избихме майките и

                       бащите си,прогонихме си децата,а тук остана само куцо и сакато-

                        за да се надцакваме,надлъгваме и мразим.Не се научихме като

                       стария вълк дори да умираме с достойнство.Защото всички някой ден

                       ще умрем,но никой няма да си спомня за нас,не защото ни няма,

                       а защото не сме живяли.За разлика от стария вълк,за който някой ден

                       ще си спомни за него младото вълче, осъзнало постъпката му.

                          И нали не сте забравили,че живеем в най-прекрасната от всички

                      прекрасни страни.Където изяждането и самоизяждането е спорт.Силните

                     на деня/политици,проститутки,прокурори,полицаи/ ни изяждат,а ние

                     техните роби се досамоизядаме,глождейки оръфаните си кокали...

                     Господ да ги поживи,че понякога ни остават свободата сами да се оправяме.

                      Като глутницата. Това се нарича завоевание на демокрацията по български.

                       И все пак,все пак във времена на упадък ,като нашето,във вълчите

                     времена и тяхния нрав има някакво обещание,че все някога честта

                      и безчестието се срещат и никакви диктатори и самозабравили се

                      псевдодемократи не могат да ни направят по-нещастни.Надеждата

                     се крие в безнадежността!?!...И вие ще я познаете.Когато трябва.

Доброто

ДОБРОТО У ЧОВЕКА

Дачо Господинов

Човекът е Добро. Доброто е същността човешка.
Доброто е непреходно-нужно. Може би най-вече за правещия добро. За да e чист пред себе си. И съвестта си. И да остане Човек.
И какво е Доброто? Какво е Злото? Събират ли се те в едно цяло, изравнени от относителността?
А какво е Човекът? Всеки се ражда добър, но малцина остават такива, беше написал някой. Защо? Навярно защото е по-трудно да си добър... Искаш ли го истински, не забравяй, че пътят към ада е осеян с добри намерения.
И въпреки всичко, Доброто е призванието на Човека.
За да е светът добър, трябва да го виждаме добър в мислите си. В мечтите си. Но трябва нашето Добро непременно да е със зъби и нокти. /Иначе ще погине бързо сред толкова вълци./
На този свят е нужно и действие, много действие. Да направиш някого щастлив е висше щастие. И то да го направиш мълчаливо, без грам помпозност.
Някой оставя след себе си гигантски небостъргачи.
Друг – покорени върхове.
А аз тайно се надявам, че ще оставя слова.
Слова, пренесли през времето по частица доброта и човечност от душата ми.

За политиците

531

Р И Т Н И Ц И Т Е   З А   П О Л И Т И Ц И Т Е

Лукавства, грубост, хитрини –

с това прочут е политикът.

Но от небесни висини

за него туй ще е ритникът.

Богатства, слава, благини –

и тука, даже, не остават.

А обич само, добрини

и във отвъдното признават...

15.06.2016 г. 21.21 ч.

Русе                                                    Тодор БИЛЧЕВ

                     







                          

529

П Ъ Т Е К А   Н А   Б Е З К Р А Я

В този свят, от пътеки прорязан,

всеки си има своя пътека.

И, от никого незабелязан,

се катериш по нея полека.

Минаваш долове. Стигаш до връх.

После надолу отново вървиш.

И жънеш победи. Често си пръв.

Сбъркал пътека – последен стоиш.

И връщаш се пак в ру^/слото старо.

Падаш и ставаш – напред все вървиш.

Но пътеката свършва изцяло...

Ти още вървиш...Звездите броиш...

15.06.2016 г. 8.23 ч.

Русе                          Т.БИЛЧЕВ 

За да си нормален

                      За да си нормален в тази псевдодържава

                     трябва да си ненормален ,луд или най-малкото

                     аутсайдер. Всичко друго е РОБ!?!....

                     И никога не забравяйте,че живеем в най -прекрасната

                     от вснички прекрасни държави -БълГерия.Картаген е паднал

                     и ще падне,ала Бългерия нигога.Оти е безсмъртна глупоста

                     човешка и робския дух,на което тя е синоним.
                       

Светът като холограма

                       Едно момче,на име Дейвид Бом бе потънало в тъгата си,която не разби-

                     раше,но усещаше. Всъщност,може ли да се "разбира" тъгата?!?...Може би

                     тя е блян по нещо  далечно и непостижимо.Като отлетялото време,а и още

                    по- назад и по-далеч, копнеж по нещо което безвъзвратно сме изгубили,а то

                    там,някъде е било по-истинско от всичко,което тука е само мираж.

                    По-късно щеше да разбере,че това е холографския свят в който щеше да

                   потъне,като в тъгата си някога.

                  За разлика от съвременния човек,древните са имали сетива за всички све-

                 тове които обитават,обитавали са или ще обитават.Малко по-късно са

                 го нарекли архетип или повтарящи се/успоредни или последователни/  све-

                 тове .Те не са имали думичка за тия свои усещания/освен ПЕЩЕРАТА на

                 Платон/просто защото не им е била нужна.За тях то е било самата реал-

                 ност и истина.А истината няма нужда нито от защита,нито от назоваване.

                 Понякога там тя се изгубва.Та тези архетипни или холографски светове

                 населени с Богове и хора не подлежали на съмнение.Различавали се са-

                мо по своята плътност.Което ще рече различна степен на изгубеност.

                    Бом завършил  квантова физика  .Денем се занимавал с чиста нау-

               ка,а вечер сядал пред компютъра и записвал  мислите си,които му идвали

               през деня ,докато правел  експериментите. Често тези мисли граничели с

               мистика,затова не ги споделял с колегите си,но на него му било интересно

               как с  всеки ден науката и мистиката намират все повече допирни точки,

               до вчера взаимно изключващи се.Наблюдавал и колегите си,които също

               таяли  подобни мисли,но не смеели  да ги споделят, Душата му  се борила

               със своето холографско отражение и все повече не знаела  коя е и кой път

              да последва.

                И сега Бом записа:" Ние живеем в холограма!?!"

              И като го записа,взе фотоапарата  и го засне.Не се получи нищо.Засне ак-

              вариума с рибките.След това  изнесе  аквариума в другата стая  и се върна при

             изображението.То беше триизмерно.Постави длани над него и усети някак-

              во изтръпване.Вълни преминаха от изображението през него и после обратно

              през тялото му към изображението на аквариума с рибките.

             И продължи с писането: " Още в най-древните религии се говори за Света

           като илюзия-Майя. Днес науката е почти съгласна с това.Нашите мозъци

           конструират обективната реалност чрез интерпретиране на честоти.Това

          са прожекции от друго измерение,от един по-дълбок ред на съществуване,

          който е отвъд пространството и времето.Това,което е извън нас е огромен

         океан от вълни и честоти,а реалността ни изглежда действителна, само защ-

        ото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъгляви-

        на. Това означава,че светът има много аспекти на реалност.

           А моя приятел Прибрам все повтаряше: А кой е реалният? Никога нямаше

      да му отговоря,ако той сам не си отговори.-"И двата са реални,а ако искате

     да го изрека-нито един от тях не е реален."

         В този момент и Бом мислеше същото и Прибрам го знаеше.

       После Бом продължи да пише,сякаш не бе уверен във всичко това до край.

   Когато виждаше написаните си мисли върху листа,добиваше убеденост и вяр-

  ваше,че това е неговата истинска холографска снимка.

    "Още по-древните са притежавали мистичното чувство за единство във Все-

   лената.всичко е едно-от нашите най-малки клетки, до милионите слънца,плане-

  ти и Галактики  в Необятното.И уж" външно" за нас,а то се оказва НАС ,а ние НЕГО.

  И все пак не преставаме да се питаме: Ако картината на реалността в нашите мозъци,

изобщо не е картина,а холограма,на какво е холограма тя?"

    И тогава Бом оставаше химикала  и сякаш отлепил се от себе си,той търсеше

  помоща на Прибрам,защото в него се бореше мисълта на учен с душата му на

  "предател".Ала предателя откриваше нови светове...Все пак Прибрам му отговаряше:

   "Нашето битие е тъмно и невнятно,защото нашето съществуване е външно ,явно

  и открито...Затова,всичко на този свят може да изглежда разрушено или изгубено,

  но то не е. Просто се е забулило обратно в по-дълбокото ниво,от което е възникнало"

  "Така е и с моята тъга-записа Бом-уби я познанието ми за света,но тя никога не е

   изчезвала напълно.Светът е тъжно място!В определени моменти от живота ми ТЯ-

  тъгата ме напада със страшна сила,после ичезва .Но никага напълно.Така както ние

  хората в по голямата част от живота си не вярваме,не вярваме в нищо,но дълбоко в

  себе си знаем,че сме не само част,а и самата холограма на БОГА.



                                                                 Литература:
                                                                                       Дейвид Бом
                                                                                       Карл Прибрам

закъсняла вечност

523

З А К Ъ С Н Я Л А   В Е Ч Н О С Т

(по повод зачестилия напоследък въпрос „Кой уби Ботев?”)

Великите люде не оставят следи.

Те само пропяват, като първи петли.

Те само изгарят. Като едри звезди.

А след тях Вечността непрестанно блести!...

И нямат, великите люде, потомство.

А всички след тях са велики потомци.

Дори да умират, великите, в робство,

Духът им донася ни равенство, братство.

Дали сте велики, по туй не съдете.

Приживе не стават велики людете.

Смело живей. За Вечността не мислете.

Тя винаги идва…когато умрете…

8.06.2016 г. 19.11 ч.

   Русе

                                                    Т. Билчев

524

М А Й Ч И Н А   П Р Е Г Р Ъ Д К А

                                                                                              Сал тогаз нека измръзнат жили.

                                                                                              Сал тогаз нека изгния в гроба.

                                                                                                                  Майце си – Хр. Ботев

България му майка беше.

Че Ботева България роди.

Да умре за нея искаше.

Сама сина си майката уби.

Че тя не искаше да чува

как предатели морят сина й.

И не смъртта му да сънува,

искаше да бъде гордостта й.

Затуй в прегръдката последна

майката сина любим си гушна.

А Бог, когато ги погледна,

с майчина любов го тя промуши.

8.06.2016 г. 21.13 ч.

Русе

                                          Т.Билчев

Гробен хлад

                                     -----------------------------------------

                                Сто години откак се годя,

                                гробен хлад ме повяваше косо,

                                станах жълт,станах мек като кал,

                               жив станах, майко, на восък!


                               Но дочакахме сватбата , скъпа,

                              златна, моя,възлюблена-смърт-

                              и плътта като девсвена ципа се къса,

                              за да влезе във своята вечност духът.

                                                                  Р.Томов 

Когато бях малък...

                           Когато бях малък исках да ми купят колело

                                                              Мама каза -да

                                                                       Татко -не
                            И двамата имаха  право.

                            Когато поотраснах не исках да карам колело,

                                          а те ми купиха.

                           Така и не го подкарах.Не се научих да карам колело.


                          Когато бях малък исках да спася  Света,

                                    а сега искам да спася Света от себе си.

                          Така ме научи живота,който обичах,а

                                     после стана просто реален.... 

Размисъл

                            Самотата е черна кал!

                            Седиш м мрака,пееш.

                            Не мога да ви кажа дали радостта се ражда

                           в тялото, душата или на друго място!

                                         Слушайте Бах

                               В тази музика има някой.
                                                      ------------------------
                                                              Робърт Блай 

Непознатият свят

                          Живеем в тъма и непрогледност.То значи в лъжа.Живеем

                          на сляпо и вярваме в съдбата.А тя не винаги е Бог.

                          Уж сме живи и вечни,но непознаваме нито земята,

                          нито НЕБЕТО,най-малко себе си.А щом неможем да

                        опознаем Голямото,нека се насочим към "малкото".Да

                        познаем душата си,да повикаме сърцето си,да се сми-

                        лим над тялото.Отвън всичко е хаос/макар и подреден/,

                       но непознаваем.А ако се познаем и осъзнаем,че сме ед-

                      но цяло,че всички сме еднакви в основата,ще затворим

                      пропастта между нас и Света,а и тогава има шанс той

                      да стане по -добър,а земята по благосклонна към своите

                      клети чада.Иначе всичко ще остане непознато и непозна-

                      ваемо до края на времената... и ще си играем на  "сляпа

                      баба".

                        Бог се открива не непременно на тия,които го търсят,а

                     на тези,които го носят в себе си.Така опознавайки себе си

                     с упорство и постоянство все някога ще се докоснем до

                     него. А той ще ни благослови!   Та дори и душите си може

                     да спасим...

По повод Цонко Цонев

                 Евалла на  Цонко Цонев,бившия кмет на Каварна.Градът  могът да ти отнемат,

                идеите могат да ти купят,живота могат да ти вземат,но истината и душата -не!

                .И  тази своя истина, той я е решил  да остане в една малка книжка,в която е събрал

               целия свой/ и не само/ свят .Светът на рока. Да запазиш духа на това,което си пра-

               вил и си струва,е повече от това да ти го отнемат. А това комунистите го умеят

               перфектно.А в" реалния" живот на тази територия,наречена БълГерия,винаги ще

               имат надмощие,щота са нагли и безкруполни.И защото слуги/по манталитет / са им

               девет десети от народа.

                  И не забравяйте,че живеем в една от най-прекрасните страни на света-

              так назъйваемая БълГерия.

Всички имат душа,но колцина са тия,които я признават,припознават и познават?

                              Изгубени от нас самите,/по пътя нейде из пустините/,

                              а не изгонени от Бога,/защото Бог не мрази своите чеда/

                             Това,за жалост ний наричаме цивилизация....Ние не познаваме

                             а и не приемаме собствената си душа,затова считаме,че я няма.

                              За цивлиизования човек всичко е видимо и светско

                             Значи истинско и съществуващо,осталото е илюзия.

                             А душата е едно такова "НИЩО,че и да ни се весне от време на време,

                              бързо я забравяме.Създава ни неудобства.

                              Но не забравяйте,от реалния свят няма по-голяма илюзия.Светът в

                             който се затваряме и отдалечаваме от Бога..Светът в който се скриваме.

                             А отдалечяването от Бога,ни прави всички нещастни ,макар без да

                             си признаваме: бедни и богати, умни и глупави ,власващи и роби.

                            Всички сме еднакво нещастни щото сме смъртни,а цивилизования човек

                             не вярва на "ДРУГ РАЙ ОСВЕН  ИЗГУБЕНИЯ". И временно,в рамките на

                            този живот му е добре,защото се спасява в нещастието на другите!?!....

                            Единственият  изход да се върнем към себе си,което означава  в Бога,

                            защото сме част от него,а той  част от нас е, да станем по-добри...,макар че

                            и това вече не помним какво означава!?!... Но каквото и да означава си-

                            гурно е  по- добре да потърсиш душата си,тоест себе си/ ,отколкото да

                            слугуваш на общо приети норми,принципи,морал,политики и системи,

                            Защото те само те отдалечяват от Истинния Бог и те правят несвободен-роб.

                            Но не другиму,а на себе си.

                             Затова Хермес Трисмегист казва:" Създателят все пак е оставил надежда

                           за човека един ден да осъзнае,божествената си природа,да си спомни,че

                           душата му е безсмъртна и да се завърне в рая.Това е процесът на събужда-

                            не от съня на илюзиите,битката за побеждаване на желанието на сетива-

                            та."