-----------------------------------------
Сто години откак се годя,
гробен хлад ме повяваше косо,
станах жълт,станах мек като кал,
жив станах, майко, на восък!
Но дочакахме сватбата , скъпа,
златна, моя,възлюблена-смърт-
и плътта като девсвена ципа се къса,
за да влезе във своята вечност духът.
Р.Томов