Цялата страна е настръхнала като изгладняла глутница вълци.
Всеки следващ миг ще се нахвърлят един срещу друг и ще започнат да
се самоизяждат.В момента се дебнат и гледат как да излъжат другия
да им се обърне с гръб за да му скочат и разкъсат.
Само най-старият лежи в страни полумъртъв и ближе раните си.
Знае,че той е наред,но е дотолкова изпосталял,че никой не му се
нахвърля.Пък може и уважението му да имат.Толкова години ги е
водил ,а често и спасявал в тежки ситуации.Сега нямаше никаква
надежда,а и желание за живот и реши сам да им се предложи.Събра
последните си сили и скочи върху най-малкото вълче.И тогава други
те наскачаха,разкъсаха го и за нула време го изядоха.
Та така е и с нашата "Мила родина"-Бългерия.Избихме майките и
бащите си,прогонихме си децата,а тук остана само куцо и сакато-
за да се надцакваме,надлъгваме и мразим.Не се научихме като
стария вълк дори да умираме с достойнство.Защото всички някой ден
ще умрем,но никой няма да си спомня за нас,не защото ни няма,
а защото не сме живяли.За разлика от стария вълк,за който някой ден
ще си спомни за него младото вълче, осъзнало постъпката му.
И нали не сте забравили,че живеем в най-прекрасната от всички
прекрасни страни.Където изяждането и самоизяждането е спорт.Силните
на деня/политици,проститутки,прокурори,полицаи/ ни изяждат,а ние
техните роби се досамоизядаме,глождейки оръфаните си кокали...
Господ да ги поживи,че понякога ни остават свободата сами да се оправяме.
Като глутницата. Това се нарича завоевание на демокрацията по български.
И все пак,все пак във времена на упадък ,като нашето,във вълчите
времена и тяхния нрав има някакво обещание,че все някога честта
и безчестието се срещат и никакви диктатори и самозабравили се
псевдодемократи не могат да ни направят по-нещастни.Надеждата
се крие в безнадежността!?!...И вие ще я познаете.Когато трябва.