Изгубени от нас самите,/по пътя нейде из пустините/,
а не изгонени от Бога,/защото Бог не мрази своите чеда/
Това,за жалост ний наричаме цивилизация....Ние не познаваме
а и не приемаме собствената си душа,затова считаме,че я няма.
За цивлиизования човек всичко е видимо и светско
Значи истинско и съществуващо,осталото е илюзия.
А душата е едно такова "НИЩО,че и да ни се весне от време на време,
бързо я забравяме.Създава ни неудобства.
Но не забравяйте,от реалния свят няма по-голяма илюзия.Светът в
който се затваряме и отдалечаваме от Бога..Светът в който се скриваме.
А отдалечяването от Бога,ни прави всички нещастни ,макар без да
си признаваме: бедни и богати, умни и глупави ,власващи и роби.
Всички сме еднакво нещастни щото сме смъртни,а цивилизования човек
не вярва на "ДРУГ РАЙ ОСВЕН ИЗГУБЕНИЯ". И временно,в рамките на
този живот му е добре,защото се спасява в нещастието на другите!?!....
Единственият изход да се върнем към себе си,което означава в Бога,
защото сме част от него,а той част от нас е, да станем по-добри...,макар че
и това вече не помним какво означава!?!... Но каквото и да означава си-
гурно е по- добре да потърсиш душата си,тоест себе си/ ,отколкото да
слугуваш на общо приети норми,принципи,морал,политики и системи,
Защото те само те отдалечяват от Истинния Бог и те правят несвободен-роб.
Но не другиму,а на себе си.
Затова Хермес Трисмегист казва:" Създателят все пак е оставил надежда
за човека един ден да осъзнае,божествената си природа,да си спомни,че
душата му е безсмъртна и да се завърне в рая.Това е процесът на събужда-
не от съня на илюзиите,битката за побеждаване на желанието на сетива-
та."