Доброто

ДОБРОТО У ЧОВЕКА

Дачо Господинов

Човекът е Добро. Доброто е същността човешка.
Доброто е непреходно-нужно. Може би най-вече за правещия добро. За да e чист пред себе си. И съвестта си. И да остане Човек.
И какво е Доброто? Какво е Злото? Събират ли се те в едно цяло, изравнени от относителността?
А какво е Човекът? Всеки се ражда добър, но малцина остават такива, беше написал някой. Защо? Навярно защото е по-трудно да си добър... Искаш ли го истински, не забравяй, че пътят към ада е осеян с добри намерения.
И въпреки всичко, Доброто е призванието на Човека.
За да е светът добър, трябва да го виждаме добър в мислите си. В мечтите си. Но трябва нашето Добро непременно да е със зъби и нокти. /Иначе ще погине бързо сред толкова вълци./
На този свят е нужно и действие, много действие. Да направиш някого щастлив е висше щастие. И то да го направиш мълчаливо, без грам помпозност.
Някой оставя след себе си гигантски небостъргачи.
Друг – покорени върхове.
А аз тайно се надявам, че ще оставя слова.
Слова, пренесли през времето по частица доброта и човечност от душата ми.