Не ме е страх от смъртта , не ме е страх от нищото,тъй както и сега съм в него.Страх ме
е от попщината до гроба,от прескърбните физиономии на "истинските жалещи",щастливи,
че все още не са на мое място.Страх ме е от "нищото" на този свят,не в отвъдното.Бих искал
да умра стопявайки се,без процесии и попове.Да ме няма,както никога не ме е имало.Ако
може само малко духова музика.... Ще я помня...