четвъртък, 9 юни 2016 г.

закъсняла вечност


523

З А К Ъ С Н Я Л А   В Е Ч Н О С Т
(по повод зачестилия напоследък въпрос „Кой уби Ботев?”)


Великите люде не оставят следи.
Те само пропяват, като първи петли.
Те само изгарят. Като едри звезди.
А след тях Вечността непрестанно блести!...

И нямат, великите люде, потомство.
А всички след тях са велики потомци.
Дори да умират, великите, в робство,
Духът им донася ни равенство, братство.

Дали сте велики, по туй не съдете.
Приживе не стават велики людете.
Смело живей. За Вечността не мислете.
Тя винаги идва…когато умрете…

8.06.2016 г. 19.11 ч.
   Русе
                                                    Т. Билчев



















524

М А Й Ч И Н А   П Р Е Г Р Ъ Д К А

                                                                                              Сал тогаз нека измръзнат жили.
                                                                                              Сал тогаз нека изгния в гроба.
                                                                                                                  Майце си – Хр. Ботев


България му майка беше.
Че Ботева България роди.
Да умре за нея искаше.
Сама сина си майката уби.

Че тя не искаше да чува
как предатели морят сина й.
И не смъртта му да сънува,
искаше да бъде гордостта й.

Затуй в прегръдката последна
майката сина любим си гушна.
А Бог, когато ги погледна,
с майчина любов го тя промуши.

8.06.2016 г. 21.13 ч.
Русе
                                          Т.Билчев