Едно момче,на име Дейвид Бом бе потънало в тъгата си,която не разби-
раше,но усещаше. Всъщност,може ли да се "разбира" тъгата?!?...Може би
тя е блян по нещо далечно и непостижимо.Като отлетялото време,а и още
по- назад и по-далеч, копнеж по нещо което безвъзвратно сме изгубили,а то
там,някъде е било по-истинско от всичко,което тука е само мираж.
По-късно щеше да разбере,че това е холографския свят в който щеше да
потъне,като в тъгата си някога.
За разлика от съвременния човек,древните са имали сетива за всички све-
тове които обитават,обитавали са или ще обитават.Малко по-късно са
го нарекли архетип или повтарящи се/успоредни или последователни/ све-
тове .Те не са имали думичка за тия свои усещания/освен ПЕЩЕРАТА на
Платон/просто защото не им е била нужна.За тях то е било самата реал-
ност и истина.А истината няма нужда нито от защита,нито от назоваване.
Понякога там тя се изгубва.Та тези архетипни или холографски светове
населени с Богове и хора не подлежали на съмнение.Различавали се са-
мо по своята плътност.Което ще рече различна степен на изгубеност.
Бом завършил квантова физика .Денем се занимавал с чиста нау-
ка,а вечер сядал пред компютъра и записвал мислите си,които му идвали
през деня ,докато правел експериментите. Често тези мисли граничели с
мистика,затова не ги споделял с колегите си,но на него му било интересно
как с всеки ден науката и мистиката намират все повече допирни точки,
до вчера взаимно изключващи се.Наблюдавал и колегите си,които също
таяли подобни мисли,но не смеели да ги споделят, Душата му се борила
със своето холографско отражение и все повече не знаела коя е и кой път
да последва.
И сега Бом записа:" Ние живеем в холограма!?!"
И като го записа,взе фотоапарата и го засне.Не се получи нищо.Засне ак-
вариума с рибките.След това изнесе аквариума в другата стая и се върна при
изображението.То беше триизмерно.Постави длани над него и усети някак-
во изтръпване.Вълни преминаха от изображението през него и после обратно
през тялото му към изображението на аквариума с рибките.
И продължи с писането: " Още в най-древните религии се говори за Света
като илюзия-Майя. Днес науката е почти съгласна с това.Нашите мозъци
конструират обективната реалност чрез интерпретиране на честоти.Това
са прожекции от друго измерение,от един по-дълбок ред на съществуване,
който е отвъд пространството и времето.Това,което е извън нас е огромен
океан от вълни и честоти,а реалността ни изглежда действителна, само защ-
ото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъгляви-
на. Това означава,че светът има много аспекти на реалност.
А моя приятел Прибрам все повтаряше: А кой е реалният? Никога нямаше
да му отговоря,ако той сам не си отговори.-"И двата са реални,а ако искате
да го изрека-нито един от тях не е реален."
В този момент и Бом мислеше същото и Прибрам го знаеше.
После Бом продължи да пише,сякаш не бе уверен във всичко това до край.
Когато виждаше написаните си мисли върху листа,добиваше убеденост и вяр-
ваше,че това е неговата истинска холографска снимка.
"Още по-древните са притежавали мистичното чувство за единство във Все-
лената.всичко е едно-от нашите най-малки клетки, до милионите слънца,плане-
ти и Галактики в Необятното.И уж" външно" за нас,а то се оказва НАС ,а ние НЕГО.
И все пак не преставаме да се питаме: Ако картината на реалността в нашите мозъци,
изобщо не е картина,а холограма,на какво е холограма тя?"
И тогава Бом оставаше химикала и сякаш отлепил се от себе си,той търсеше
помоща на Прибрам,защото в него се бореше мисълта на учен с душата му на
"предател".Ала предателя откриваше нови светове...Все пак Прибрам му отговаряше:
"Нашето битие е тъмно и невнятно,защото нашето съществуване е външно ,явно
и открито...Затова,всичко на този свят може да изглежда разрушено или изгубено,
но то не е. Просто се е забулило обратно в по-дълбокото ниво,от което е възникнало"
"Така е и с моята тъга-записа Бом-уби я познанието ми за света,но тя никога не е
изчезвала напълно.Светът е тъжно място!В определени моменти от живота ми ТЯ-
тъгата ме напада със страшна сила,после ичезва .Но никага напълно.Така както ние
хората в по голямата част от живота си не вярваме,не вярваме в нищо,но дълбоко в
себе си знаем,че сме не само част,а и самата холограма на БОГА.
Литература:
Дейвид Бом
Карл Прибрам