Живеем в тъма и непрогледност.То значи в лъжа.Живеем
на сляпо и вярваме в съдбата.А тя не винаги е Бог.
Уж сме живи и вечни,но непознаваме нито земята,
нито НЕБЕТО,най-малко себе си.А щом неможем да
опознаем Голямото,нека се насочим към "малкото".Да
познаем душата си,да повикаме сърцето си,да се сми-
лим над тялото.Отвън всичко е хаос/макар и подреден/,
но непознаваем.А ако се познаем и осъзнаем,че сме ед-
но цяло,че всички сме еднакви в основата,ще затворим
пропастта между нас и Света,а и тогава има шанс той
да стане по -добър,а земята по благосклонна към своите
клети чада.Иначе всичко ще остане непознато и непозна-
ваемо до края на времената... и ще си играем на "сляпа
баба".
Бог се открива не непременно на тия,които го търсят,а
на тези,които го носят в себе си.Така опознавайки себе си
с упорство и постоянство все някога ще се докоснем до
него. А той ще ни благослови! Та дори и душите си може
да спасим...