четвъртък, 26 януари 2017 г.

Гласове от подземието/текстове на абсурда.






                          Едва ли има на тази земя нещо по-красиво и в същото време толко-

                    сбъркано като    БълГерия.За това ли я обичаме толкова много.

                    Тук всичко се случва точно така,както трябва:Законово,Конституционно

                     и справедливо.Всичко е в буквата на закона.Само,че не и в духа..А и нас

                   ни няма в него.Всичко е точно и никой не му прече. Върви се опълчи на

                  закона/полиция,прокурори,съдии,ЧИНОВНИЦИ/  и  утре ще се намериш

                "там,където те нямаше". Тоталитарна демокрация.

                       Да живее генът български,който може да ги съвместява.


                                      ---------------------------------------------------


                         На члена ми расте огромна пъпка.И продължава да  пораства с часове.

                 Никой доктор не може да я спре.И молитвите ми не помагат.

                     Започвам да си мисля,че съм пъпка,цирей и скоро трябва да се пукна.

                     Не смея да изляза сред хората.Самоличността ми е сменена.Мухите

                   ме кацат и изяждат.Внушавам си,че те ще ме спасят.Живота е пълен

                   с илюзии.На другия ден се събуждам чисто нов.Без токсини,без

                   мухи,без пъпка.


                      --------------------------------


                 Дали е необходимо условие и предпоставка човек да спи,за да сънува?

                Казват,че ако в будно състояние сънуваме трябва да потърсим психиа-

                тър.А има и трети вариант: хора,които постоянно спат,но не сънуват и

                такива, които никога не заспиват а сънуват.Съотношението е в полза

                на вторите- 1 към 10.Ако беше обратно.Ако беше обратно светът щеше

               да бъде скучен,но малко по-поносим.


                          -------------------------------


                    Тръгвам из града с фенера.Посред бял ден.Търся Диоген. Трябва да

             си докажа,че съществувам.Разпитвам, ослушвам се,душа. Никой не ми

             обръща внимание.Не ме познават.Минават през мен ,като през празно про-

             странство.Размахвам фенера.Чупя глави,ръце,носове.Пак нищо. Няма

             ме.Отивам до контейнера за боклук.Влизам вътре и се свивам на топка.

             Бодът ме с шишове.Изваждат очите ми.Никой не ме иска.Усещам праз-

            нотата на света.Един клошар ме нанизва на шиша си и ме изпича.Тъкмо

            да усетя,че съществувам и той ми казва,че ме спасява,защото ме обича.

            Развали всичко. Последната ми мисъл е,че не съм си платил тока.

           Подарявам му фенера.


                                                                                       С.М. Аврелиев

Ледена звезда




                                          

719-150

ЗЕМЯТА - ЛЕДЕНА   ЗВЕЗДА


С бледи, ледени шушулки
зимата ни разкраси.
Разтопените висулки
стават сребърни звезди.

И се люшва над земята
ледената светлина.
Идва тя от небесата.
И…превръща я в звезда…

23.01.2017 г. 8.07 ч.
Русе



















































721-152

ЛЕДЕНА   ДУША


Душата ми плаче от сняг.
От думи излишни и зли.
От мисли, сковани от мрак.
От подли и дребни души.

Душата ми плаче от студ.
От злоба, коварство и страх.
От жажда за истински труд.
От обич, превърната в прах.

И все за слънце копнее.
И за любов. И светлина.
Днес душата ми това е –
буца от лед…във тъмнина…

24.01.2017 г. 8.25 ч.
Русе






























720-151













































































































720-151


























понеделник, 23 януари 2017 г.

От сняг помилвана душата






                                     

ОТ   СНЯГ   ПОМИЛВАНА   ДУША


И застудя. И заваля.
Страстите ми се смириха.
А най-невзрачните неща
злото тука победиха.

Не спира. Все вали, вали…
И затрупа я земята.
Красотата взе да боли...
Сняг помилва ми душата...

                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе



неделя, 22 януари 2017 г.

Краят на смисъла на нещата




                          Намираме се в края на една епоха-епохата на модерната цивилизация

                    и високи технологии.Насочихме се към Космоса и други светове,ала обърнахме

                    гръб на ДУХА,морала и достойнсвото.Забравихме Бога.Опознахме най-

                    малките частици от които сме създадени ,до големия свят,в който живеем,

                    но не познахме душите си,които са същността на живота. А най-големите и

                    истински неща се обезсмислят от липсата на перспектива,от липсата на

                    добро,което,в края на краищата ражда смисъла на нещата.И още нещо

                    по-лошо,когато думите и нещата се обезсмислят,ние не губим не само

                    същността си,а и всичко се обръща наопаки.И тогава губим смисъла,

                    справедливостта и в края на краищата не знаем кое е правото,къде е

                    истината.Стига се до разрив във всяка област на живота от собствения,

                    семейния,политико социалният,та до смъртния одър. И се превръщаме

                    в аутсайдери, социопати,психопати и изобщо мразещи хора.

                     В БълГерия вървим с бързи крачки  към това състояние,най-напред

                  поради тоталната безпросветност,сбърканото образование и опростач-

                  ване.Съзнателно и целенасочено.Изгубиш ли смисъла на думите,ти

                  изгубваш собствената си самоличност.Това е ментален проблем,кой-

                  то води до хаос и подсъзнателно нищо вече  не ти е забранено.Най-прекия

                 път да станеш слуга на дявола,който ще те завлече в ада.

                  А изгубването смисъла на нещата,на всичко,което ни заобикаля и не сме

                 ние е психо-соматичен проблем,който се наблюдава при 90процента

                 от българите.Това са хора,които за пари,власт и жени/мъже/ са готови

                 да се продадат за цял живот.Психиката им се превръща в тяло/ за това

                толкова много се татуират/,не виждат нищо освен една "гола" материя

                предназначена да удовлетворява долните им страсти.Те постепенно

                изгубват въображението си/което със сигурност са имали като малки/

                изгубват любовта/която са имали като младежи/, и накрая и себе си,

               с объркани хормони,от които не могат да се спасят.И вместо удовле-

               творение и щастие това ражда болести и страдания.

                 И все пак това е само предвестник,но не и края на света.От това със

              тояние има поне два начина да се излезе.Първит е да се научим  да се

              смеем  над себе си ,а втория,да приемаме светът като мистерия и въ-

              прос.Тоест да се научим да го разказваме,за да задаваме въпроси,

              а не да даваме отговори.Защото тоталитарния свят и Системите

              ни учеха да даваме отговори,а задавайки въпроси ни биеха през

             пръстите и ни хвърляха на прасетата.И до днес е така в нашия

             Картаген-"Милата ни родина",само че малко по-метафорично,което

            понякога боли още- повече.Но в края на краищата ,човека, за когото

            нещата имат смисъл може да се чувства цялостен,макар и разкъсан,

            защото въображението прокарва разделителна линия между истината

            и фалша.И тогава нещата започват да ти се струват толкова смешни и

            нелепи,че човек се пита: Аз ли бях този,който написа тези нелепи

           глупости? Има ли смисъл,когато никъде не го откриваш? И все пак...,

          все пак разказа,романа,притчата,гротеската?....Макар за миг!!!........


                                                                                  С.М. Аврелиев

събота, 21 януари 2017 г.

Мисли без ответ...




                           


                             Не търсете за да намерите.
                                  -----------------------

                            Сянката е самата същност на живота.В нея може да се отразиш

                            и видиш такъв какъвто си.А и за другите си най-верния път.
                                    ---------------------------------

                            Да си верен сам на себе си е похвална добродетел.

                           Ала да вярваш само на себе си ,означава, не само,че си глупак,

                           а и,че не същесвуваш.
                                   ---------------------------------------

                             Да си самодостатъчен,означава,че си истински "вярващ",но

                           и че си свиня/ без илюзии и  изключения/.Фанатизмът е другото име

                           на безчувсвеността./Среща се само при човеците./
                                --------------------------------

                           Винаги/дори преди да се родя/ съм знаел,че в многобройните Светове

                        и Вселени съществуват многобройни форми на живот.Но живот,който няма

                          нищо общо със земния.Още повече с човешката биология.По-скоро си го

                      представям като невидими духовни същества,живеещи в прозрение

                      и познаващи едновременно всичко.Ала макар и безсмъртни,също като

                      нас страдащи,любещи,мразещи и не напълно щастливи.Поради една

                      проста причина-тяхното съзнание е будно,нашето спи.Представяте

                      ли си какво би станало,ако се събудим?

                      Много от тези "същества" по другите вселени,очевидно, са разумни

                     но тяхното мислене и емоции не приличат по нищо познато на хо-

                     рата. Тези вселени,най-вероятно съществуват на други нива на реал-

                    ност и в други измерения: паралелни или съществуващи заедно с на-

                    шите.А ние сме само част от тях.От тяхното развитие и еволюция.

                     Безформеното и непостижимо космическо съзнание най-добре може

                    да се опише като Безкрайно съществуване, или Безкрайно съзнание.

                     Истинската действителност е неизмерима.И никой не е доказал,че

                   тя съществува. А още по-основателно е да се мисли за милиони

                   "действителности." Понякога ги преоткриваме в себе си ден след ден

                    година,след година. Срещаме се за миг,разминаваме се и никога не

                    можем  да ги "докажем"...
                       
                                                                                           С.М. Аврелиев

петък, 20 януари 2017 г.

Снежен звездопад





                                       
СНЕЖЕН   ЗВЕЗДОПАД


Сняг затрупа планината.
Падна той и над полята.
А под ледена завивка,
цяла е земя в почивка.

Чисто, светло, тихо, бяло.
Сякаш времето е спряло.
А от близката горичка,
чудна, чурулика, птичка.

Снежната царица, ето,
в съня идва на детето.
А елените с шейната
пак препускат над земята.

Сняг жадуваща, душата
литна с него в небесата.
А от заснежени клони
падат звезди!...Милиони!...

                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе



















СТРУЙЧИЦА   ЛЮБОВ


Глътка нежност и любов
в тънка ивица струи.
А червен, рубинен зов
през кристал искрящ блести.

За любов душа копней.
За глътка дълговечна.
Песен за любов се лей...
от струйка скоротечна.

А когато изтече
на струйки любовта ми,
светлина ще потече...
Ще зазвънят камбани!...

                                                            Тодор БИЛЧЕВ - Русе




















                                      

сряда, 18 януари 2017 г.

Мисли на М. Жванецки и други мислители




                                      Без мозък се живее не само по-леко,но и по-колективно.Здравето

                           е по-крепко-само дето животът е по-кратък.
                        --------------------------------------

                            Как се живее в Русия:

                          -Понякога пият от нямане какво да правят,

                         -понякога извършват нещо от нямане какво да пият,

                         -често умират от нямане какво да правят и какво да пият.

                -------------------------------------------------------

                         -Свободата ни е бардак.Мечтата ни е -да има ред в бардака.

                        Няма кой знае каква разлика,но някой я долавят.

                       ------------------------------------------------------------


                      Позицията на нашия чиновник бих определил така:без мен не можете,

                     а с мен нищо няма да постигнете./ Отнася се абсолютно за  българската

                    бюрокрация,която от завист гледа да спъне всяка идея,всяко намерение

                    за добро начинание./ Забележката в скоби е моя..

                                                                                                 
                                                                                                     Жванецки

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------




                     В този свят,който,духовно погледнато, е на равнището на формите,рано

               или късно всичко се "проваля"-всеки цикличен разцвет е водел до цикличен

               упадък.Формите са непостоянни.В този смисъл щастието и нещастието са

               едно и също нещо.Само илюзията на времето ги разграничава.

                                     ----------------------


                    Наблюдавайте едно растение или животно и ще видите какво значи

             "приемане",интеграция,какво значи да си цялостен,реален-да бъдеш.Ще

              видите нещо удивително просто-как се живее и умира и как от живее-

              нето и умирането не се "прави проблем."

                                      ---------------------------------------

                               Живот наш.Смърт наша.Нека пребъдем в болката и

                               да спасим душите си.

                                                                            Мое във връзка с горното.

                     --------------------------------------..................................................................


                Битието е не само отвън,но и дълбоко вътре. Вие може да го познаете

               само когато съзнанието ви е неподвижно,когато вниманието ви е изцяло

               и интензивно в СЕГА.Битието може да се усети,но то никога  няма да е

               разбрано ментално.
                                 ---------------------------------


                  Началото на свободата идва с разбирането,че ние не сме обект на ни-

              чие притежание.

                   ----------------------------

               Да не можеш да спреш да мислиш е истинско страдание,но ние не го

             проумяваме,тъй като всички сме еднакво страдащи и възприемаме това

            като норма.

                                                                                         Екхарт Толе

--------------------------------------------------------------------------------------------------------



                         Защо вземаме н а сериозно жалкия си животец? Никой не ни

                  познава ,нито в социален,нито в екзистенциален план.Най-често

                  сме другото на това,което виждат в нас.Първо омръзва,а второ,не

                 е честно да се живее "един" живот.

                                   ---------------------

                       Влюбен съм във водата-по рождение.В реките,езерата,моретата.

                 Изгубя ли и тази любов ще се удавя.С удоволствие. Сега съм седем-

                 десет процента,тогава ще бъда сто процента вода.Водата поглъща

                тези,които я обичат.Защото и тя обича тях.

                                            ------------------------------

                     Животът ни минава като на филм.Може страшно да ти харесва,

                но ти не си вътре.

                                         -----------------------------

                          Утре правя 40 години.Хубава възраст за всеки жив човек.Ала

                аз се чувствам по-умрял от всички мъртъвци.И все пак не губя надеж-

               да да Възкръсна в плът.Дали пък не съм умрял преди 40 дни и сега

               ми готвят помен. Има нещо вълнуващо да не знаеш на кой свят си.
                             --------------------------------

                                                                           С.М.Аврелиев



                   



               



                                                               
                     


              -----------------------------------------------------------------------------------