Опрощение

               След малко ще ме вкарат в тъмницата.До живот.

Убих  човек.Циганин ,който ме ограбваше,заплашваше и успя

да ме наръга два пъти с нож.Стрелях в краката му,но единия кур-

шум бе разкъсал главен кръвоносен съд и кръвта му изтече докато

го превързвах .Половината тълпа крещеше да се обеси изнасилвача-

крадец,а другата половина викаха да се обеси - убиеца.Те ми състрадаваха

и съчувстваха,мислейки,че ще ме спасят от страданието"до животен затвор"

 Стори ми се странно,дори подло като предателство,докато

го осъзнах. В  друг случай и аз бих мислил така,но сега,това

не бе спасение за мен.Осъзнах,че живота е ЕДИН и неповто

рим.Не бях безбожник,но за миг се осъмних, преди да потече

 във вените ми ВЕЧНОСТ . И за пръв път се почувствах истински жив.

Бях готов  да изпия  всички земни болки до край,само тая Вечност да не

си отива.Да не ме напуска.Да бъде всеки миг в мен.За да издържа.И после...

Имам предвид усещането за Вечност не само в миговете на извънмерно,

нечовешко страдание,а такава каквато носим  като част от себе си,в себе

си.Или по-скоро ти си част от нея.

И това те прави свободен,щастлил и търпелив до края на земните  дни,

дадени ти от Бога,Системата ,а и от теб самия..Какво значение има

времето,когато ти вече не му принадлежиш?

Не принадлежиш и на себе си.Дори чувството на вина се е стопило.

Защото няма оправдание за стореното.Ти си част от цялото.И ако съумееш да

го запазиш ще го спасиш.В противен случай тълпата/без чувство за Вечност

е права/ "и ме хвърлете в обятията и ,за да ме разкъса".Без значение дали ме

мрази или обича.Можеш да бъдеш господар на себе си само далеч от това

общество,а и далеч от себе си. И за миг напусне ли те вечността,ти вече не

си жив.Ти ще умреш от вина.Без опрощение.


                                                                    С.М.Аврелиев

МУРАБЕ

Колкото и да не го желая,предвиждам,че в тази Бългерия ще има жестоко мурабе .

Бедни сещу богати,цигани срещу българи,провинция срещу столица,/ и най-гадното/

съзнателната руска ,целенасочена  имперска инвазия,която ще ни стопи като чер-

вей под ботуш.И тогава ще настъпи "Царството небесно"-,тук Бългерия -Руско-татарско

циганска държава.Мечта на всички тия народи,най паче на техните полит. лидери.

 .И най-лошото,че ще ги  поведат комунистите.Между другото

 те никога не са си отивали като манталитет и начин на действие.

Други управляващи не е имало в БълГерия. Герберите продължиха успешно

 тяхната система-комунисто-ченгесарска.Те са неосъществените комунисти

 Пък се взеха и на сериозно,а не разбират и от майтап..А от неосъществения кариерист и

властолюбец няма по-страшно .Тодор Живков беше само една марионетка в ръцете

на злите и отмъстителните сили.А сега,напълно сериозно/сякаш на тях ще им се размине/

тръгнаха да унищожават собствения си народ.Не от глупост,а от омраза,че и те до

вчера са били "народ".Кой ти дава този шанс да се пръкнеш от нищото и да "колиш

и бесиш".?Утре ще дойдат следващите.Още по зли и нахъсани.Защо не ни ликвидират

изведнъж,вместо да ни мъчат по малко и ние да умираме бавно?.Защото така повече

боли и е гот да те гледат как се гънеш като глист.Само,че те не знаят ,а и не вярват,

че и те ще станат глисти.И приживе и" во век и веков".

      И мурабето няма да ни спаси.

     Да живее БълГерия най-корумпираната и най-щастливата страна на

 света.

                                           Амин.                      С.М.Амрелиев.

Закритата българия

ЗАКРИТАТА   БЪЛГАРИЯ

С толкоз закрити училища

и с празни, без хора села,

Българийо, твойте пътища

днеска дотука ли свършиха?

Училищен звън ти не чуваш.

И хора из тебе не шават.

Докога ли ще съществуваш,

щом всеки миг те разрушават?

И дали така, разрушена,

най-безценната ти не ставаш?

Кога на световната сцена

децата си родни продаваш?

За теб сега горчиво плача.

За тебе, ти, майчице свята.

Диря, не откривам палача.

В шепа пръст целувам земята...

3.03.2018 г. 19.19 ч.

Обретеник – Т.Билчев

                                                                                      

МЕЖДУ   ДРУГОТО

Нима по-важното е другото,

когато идва ти в главата стих?

Кога борбите и заслугите

се утаят във поглед нежен, тих?

И тъй, със другите и между тях,

без гняв, сълзи и колебание,

със чувства наранени и без грях,

си част от общото страдание.

Но, между другите, дали и ти,

от земни прелести опиянен,

за слава земна се не изкуши

и за небесна без да си спасен?

Ала скъса ли се свободата

в мен и в другите около мене?

Има само белег във душата...

Между другото...е само време...

                                                                                       Тодор БИЛЧЕВ - Русе

КРАДЕЦ  НА  ВЕЧНОСТ

Откраднат миг от Вечността

е всеки стих, в човек роден.

Тъй стих по стих, до старостта,

поет е Вечност всеки ден.

Но стигне ли той до смъртта,

тука Вечността оставя.

Духът му броди над света.

Стиховете Вечност стават…

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ЗА ДА Е ВЕЧЕН…

Решение човек ли взема,

не пита ли Духа, сърцето,

той сам остава в таз дилема,

а истината – във небето.

И сам, сред звездната Вселена,

на грях е само той обречен.

Да дава трябва, не да взема,

ако желае да е вечен…

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Еделвайс

Еделвайсът е красиво и много рядко срещано цвете.Цъфти по високите

склонове на планините,в трудно проходими за човека места.Наричат го

още цветето на любовта и безсмъртието,защото се открива само

от посветени и обичащи Бога и природата хора.

   Когато пълзяхме с моя приятел между скалите,за да се доберем до него

аз се подхлъзнах и паднах в дълбока пропаст.Счупих си и крака и ръката.

Болеше ужасно.Нападаха ме ту топли,ту студени вълни и се молех да издър-

жа за да видя :"Лъвската лапа"или"Бялата звезда."Толкова много бях

слушал за мистериозното цвете,за неговото благородство и издръжливост.

.Чувах почти в несвяст гласа на моя приятел,който ми бе спуснал въже и

викаше да се увия около него.Не можех да помръдна.

И тогава го видях.На двадесетина сантиметра от мен-еделвайса.И той

сякаш ми викаше "вземи ме,откъсни ме и ще се спасиш".В друг случай не

бих го направил,но сега не мислех и нечувствах.Нямах изход и го откъснах.

И тогава нещо ме понесе на невидими криле.След миг бях горе-до моя

приятел,който ме шинираше и успокояваше.А след още няколко часа в

болницата.Чувах само докторите,че се консултират как да ме оперират.

С локална или пълна упойка.И когато чух "пълна",аз се сетих за моята бя-

ла звезда.Сестрите си умираха по него,по неговата магическа сила да прив-

лича любовта.Със полуздравата ръка го извадих от джоба си и го поставих

в устата си.Така не можеха да ми го откраднат.

   Операциите минаха,почти оздравях,но докторите казаха,че ще остана

ням.При всичките им опити да отворя уста,аз не им позволявах.Не им

позволих и в епикризата ми до днес пише "Ням от преживян шок."

   Е ням съм,колкото и те,но поне запазих МОЕТО ЦВЕТЕ-МОЯ АНГЕЛ

СПАСИТЕЛ"Макар до ден днешен да не знам,докторите ли ме спасиха

или ТОЙ-еделвайса-бялата звезда на планината.

                                                                                  С.М.Аврелиев
 
           

Абсурдно усещане

          Днес изведнъж усетих едно абсурдно и вярно  усещане.

В душевен проблясък установих,че съм никой.Никой,абсолютно

никой.Когато проблясъкът ме осени,това което вземах за град,

се оказа безлюдно поле, :а озарилата ме зловеща светлина не

разкри небе отгоре.Отнели са ми възможността да бъда,преди

светът да бъде.Ако е трябвало да се преродя,то съм се преродил

без себе си,без да е преродено моето аз.


                                                      Ф.Песоа

Върбинкините генерали .Адът е тук,на земята.И настъпва с очарование.

КРАСТАТА НА ГЕНЕРАЛИТЕ


Щом Върбаковата Гинка купи ЧЕС,
генералите отдадоха й чест.
Взаимно взеха да се обвиняват,
че не на Гинка те ще я продават.

На никого, уж, щели да я дават.
На кого от всички – не се издават.
Тъй славно Гинка си закупи ЧЕС-а.
И краста генералска тя начеса.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе





























ИЗМАМАТА НА АДА


Развитието е измамата на Ада,
във който, щом човек роди се и попада.
И колкото той по-умен стане и развит,
толкоз по-използван е, употребяван, бит.

Древните затуй са дълго оживявали,
че не са се те в живота си вживявали.
И както като цвете идват на земята,
така като искра изчезват в небесата...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе