четвъртък, 24 декември 2015 г.


                                         ТВОРЧЕСТВОТО  В  ТЪРСЕНЕ  НА  ЦЕЛОСТТА
                                                              За да намериш нещо трябва да загубиш всичко.      
   
                 Екхарт  твърди,че най-доброто,което може да направи човека е  да даде на

           Бога да говори и действа в теб.”Бог не желае от теб нищо повече, от това  ти да

          излезеш  от самия себе си и да позволиш на Бога да бъде в тебе Бог.Бог,това

          е същество,което може да бъде познато най-добре чрез „нищото”.Екхарт смята,

         че Бог е станал Бог само заради творението.

           Но как да се въплати освобождаващия завършек на живота в абсурда на край-

        ното? Да намериш смисъла на  вечното в живота на този свят? Това е проблем

       не само на изкуството,а в по-широк смисъл на творчеството,а то иманентно

      включва любовта. Любовта като земно измерение на вечността.На човека не е

      съдено да намери „ царството” без да е необходимо да се слее с Абсолюта.

      Това разбира се е трагедията на човека,който не е намерил творчеството в духа.

      Тук на земята то се въплащава в любовта.Друг е въпроса дали тя е само замес-

     тител или е решение на проблема в илюзията събираща крайното и безкрайното.

      Казват,че любовта е миг,а какво друго е и вечността? Миг без време.Миг,който

     Продължава,но никога не се осъществява. Една мисъл ме е терзаела цял живот-

     Образ и подобие ли е Царството божие /вечността/ на времето и ако да,то илю-

     зията Миг-Вечност се стопява веднага.Търсейки по-справедлив свят ние попа-

     даме в спиралата на времето безкрай.Представим ли си вечността с категориите

    на крайното ,то тутакси унищожаваме и двете и те се самоизтриват в себе си

   И в нашето съзнание.Обезсмисля се не само светът в който живеем,а и този в

    който бихме могли да попаднем и мечтаем да не прилича много,много на

    нашия.Има много начини да влезем във вечността: чрез мига и чрез края на



    на света.Но има и друг,компромисен начин да се сдобием с вечност на този

   свят.Чрез постигане на Мига.И тази Вечност остава навеки,именно защото

   е илюзорна,но наша-постижима.Проблема е как да не изпаднем/ в нашите

    представи/ от мига на вечността за да не се връщаме постоянно към „времето”.

     И тук основна роля /оставена ни от Бога/ е човешката свобода, творческия

    полет на човека,желанието му да претворява не само времето,а и вечността

    без да се страхува,за да влезе в Царството божие.Окончателната победа на

     Богочовека или на човеко-бога може да дойде тогава,когато светът се отрече

    от своята  разпнатост ,а и не се разделя на „Тукашно” и Трансцедентно царство,

    а стане ЕДНО .Времето винаги ми е тежало,като воденичен камък на шията.То

    ме е теглило към края, но не към края смърт,а към края Вечност.То беше моето

     перманентно обръщане,което по-късно се научих да помирявам: всички крайности

   -смърт,живот,вечност в трансцедирането на съзнанието.И това беше моето ис-

    тинско раждане в духа.Моето просветление и успокоение.Светът не ми се

   виждаше толкова ужасен,тъй като вече на половина се бях спасил.Това,обаче,

   не ми донесе истинското щастие,защото светът не бе спасен.Той си оставаше

   все така,множествен,недовършен и разпокъсан.Индивидуалното спасение не е

    никакво спасение,ако ти наистина искаш да се спасиш не само екзистенциално,

   а онтологически.Човек не може да се спаси в себе си,а в „Цялото”.Затова,винаги

   ми е било непонятно,как човек спасява самотата си в прегръдките на любовта,

   съзнавайки,че миг по късно ще бъде обсебен от несподеленост,изоставеност и

   омраза.Илюзията,заместител на Царството божие на този свят се оказва преда-

   тел.Пред лицето на живота и лицето на смъртта.Именно защото човек е сам

   и Богоизоставен.И сигурно така е трябвало за да стане Човека Бог.Индивидуалната




   цялост на човека не е умопостижима,нито е опит на „любовта” и „омразата”,тя

  е в постоянното търсене на онова,което „не е”, в стремежа към нещо „друго”,не

   това ,”което е”. Тъкмо за това е неправилно,а и несправедливо противопоставя-

   нето на земен и задгробен живот. Другия свят е не просто „друго битие”, а друго

   качество, без земни измерения.Затова ние сме едновременно изхвърлени в без-

   края, изоставени,но и просветлени в своето търсене на” Другото”,на Бога.Това

   са двата вектора,които ако не се срещнат в крайното и безкрайното,то ние

   никога не ще постигнем Целостта и сме осъдени да живеем в принизения и

   Паднал свят. Човекът,както всичко на този свят е крайно същество.Крайното,

  гибелта,изчезването живеят постоянно до него и в него.И това е едно от есха-

  тологичните доказателства за съществуването на Бога.Търсейки Бога човек

   намира себе си.Докосвайки се до себе си, той се докосва до „Цялото”.А това

   означава да се помириш със себе си и крайния свят,да го приемеш/макар и абсурдно/

    взрян   в” другото”.Нетленното. Това не е ли целостта?             

       Моят любим философ  Плотин е  най-яркият представител и апологет на един-

   ното.За него реалността е не само  несъществуваща,но и неистинна.Макар и приживе,

    винаги когато го чета, имам чувството,че той  пребивава във Вечността и се

  завръща на земята само да ни предупреди,че живеейки недобродетелно/по Сократ/ ще

 изгубим вечното.Многостта и атомизирането не са реални,но са факт- тук , в илюзор-

  ния  свят и нямат никакво отношение към истината и справедливостта,.  „Никой не

 знае  истината ,ако не е напълно умрял” Но щом има смърт има и ад.И вече не се

 съмнявам  адът е тук и най вече в нас,но не ни се показва  до край.Освен във въпла-

  щението на злото,което за разлика от доброто винаги еиндивидоално.Множесвеността

 е царството на Луцифера.Той не може да се  меси само в това което Бог ни е дал по

 право-свободата да творим.

Плотин казва: „Единното е съвършено просто. Единното не може да бъде такова

каквото е всичко,защото то тогава няма да е ЕДИННО:също така единното не

може да бъде дух,защото духът е всичко,също така не може да бъде и битие,за-

щото и битието е всичко..Единното е „НИЩО”.” И макар че след двадесет века,

    /макар да предполагам,че Плотин е бил много по близо до Бога/ аз твърдя,че

   Единното е ВСИЧКО, поради една проста причина.Това е ,че единното,не само

  не може,а то и само то единствено е дух,а и защото духът е всичко,а е и битие,но

   не защото битието е „НИЩО” Да ме прости моя брат по дух от висините на

   Царството  небесно. Всъщност ние не сме в противоречие,а в ненавременно/аз

     съм още на  земята/ тълкуване на ЕДИННОТО.Тъй като божеството е мистика

 изчистена от света и от всяко битие.Ала присъстващо  постоянно в НЕ… и битието.

      Животът  е само частица от мистерията на духа.Истинското докосване до

   Единното не е в излизането от себе си,а дълбоко навлизане защото там в дъл-

  бините човешки се крие Бога и тайнството.Което винаги обладаваме,но което

  постоянно ни се изплъзва.

неделя, 13 декември 2015 г.

В тази държава всичко значимо се маргинализира




                    Функциите на управниците в държавата  БълГерия не е никаква друга

             освен да ограбват и унижават собствения си народ/ сякаш им принадлежи/

             по болярски.По- жесток феодализъм не е имало никога.

               България е на автопилот.Герберите надминаха  комунистите и изживявай-

            ки се като вечни, оставиха всичко на самотек/ тоест в ръцете на мафията/.

            А каква друга цел е имал,според вас,бат ви Ботко.Примера от последните

            дни с протестите на полицаите е недвосмислен. Хем агнето цяло ,хем вълкът сит.

           Защото,полицаите уж стачкуват,а в същото време дерибействат  и малтрети-

          рат нормалните граждани. Да не говорим за интелигентните хора,които хеп-

          тен са им трън в очите.Един вид: "и вие ще станете като нас,иначе...тежко ви!"

          Ненавиждат всичко,което е извън СИСТЕМАТА,макар че про форма се опъл-

          ват срешу нея.Както в онази песен "Всичко е само игра,всичко е само театър".

           Ако някой се надигне срещу "системата",а тя е царството на простака,наглеца

       и подлеца,то той тутакси бива обруган,изритан и маргинализиран.Но и това

       не им е достатъчно,той не може да бъде оставен на мира.Започва гонение,

       преследване и заплахи,докато не бъде смазан или унищожен физически.Позна-

      ти са ви тези похвати от миналото-нали.Сега се завръщат със страшна сила

      защото страхът е по-голям.Пропастта между патриции/простаци/ и плебеи/роби/

     става все по-голяма.И нека не се забравя,че ако някога живяхме в най-прекрасния

    от всички прекрасни светове,то днес живеем  в най-забавния от всички забавни

   светове.Забавен е за деца,за възрастни и старци. Дядо Торбалан вади зайчета

   от ръкавите си и децата му се радват,бат Боко играе мачлета,когато държавата се

   тресе и простаците му ръкопляскат,а на старците пуснал по някой лев за Коледа,

   изваждайки ги от вътрешния си джоб,а старците реват и псуват от кеф.Е каква по-

   щастлива държава от това? Пък е и забавно!  Който се оплаква значи му е крив

  света,не неговото "СЛЪНЦЕ"...

                          Умряха другарите...да живеят гербарите!!!...

събота, 12 декември 2015 г.

УБИЙЦИТЕ СА СТРАХЛИВЦИ




                       Веднъж допрял се,докоснал се,вкаран в греха след това си нищо,нищо,

             "Нищото"!

                Страхът няма пол ,както няма избор.Изборът е даден по Божие повеление-

             човеку. Така както когато чашката на гъбата се разтвори,тя губи своя специфичен вкус,

            така е и с жената. "Отвори ли" се веднъж,тя изгубва своя цвят,аромат и...свят...

            Изгубва мечтите си и в края на краищата себе си...Змам,че звучи твърде крайно,

            мюсюлманско,не цивилизовано,но това е истината.Защо казвам всичко това ли?

            Защото ме ужасява факта,че тази която дава живот,все по често участна наравно с

            мъжа в неговото отнемане.Кое  и дава тази сила-фанатизма или отчаянието?

           Жената е жена,когато мечтае за своя "земен Аллах",а мъжът е мъж когато я "поко-

           ри" и каже "Аз съм Аллах".Нещата,обаче,вече не стоят така.Жената дори там

          става фактор.Сякаш  живота  и неговото отнемане си го присвоява по право.

          .За нея светът е олекнал /в своята жестока  несправедливост/ и тя е  готова

         да се самоубива и да праща децата си на смърт.Ала "олекнал" означава ли без-

         смислен и празен ? Та нали навсякъде е все същото. Всъщност,в един момент,

         всичко в този свят става толкова невзрачно и незаслужаващо,че да избереш

         смъртта е изход.Но не от тъпия живот,а от своето неосъществено битие.Съм-

        нявам се,че терористите в Париж/особено жените с тях/ са възприемали така

        света когато са стреляли.Още по малко Аллах така им е диктувал.Те не са пси-

       хари,не са и убийци по призвание, а по ПОЧИТ. Според тях /не знам точно

       дали и според тяхната религия/ за да станеш убиец означава да се отречеш от

      света и от себе си,за да отидеш при Аллах.Но аз съм уверен,че миг преди да се

     самовзривят никой не е вярвал в своето безсмъртие и е изживял ужасен страх,

     но не е имал възможност да се върне.Да станеш масов убиец на млади хора и

    деца ознава да си изверг.Те са го разбирали малко преди да умрат.И сигурно

    за част от секундата/докато телата им са се разхвърчавали/ са се разкаяли.И

   какво от това,какво от това ако утре пак се повтори/а то ще продължи/ докато

   има жени,който да раждат и фанатици които дапревръщат тези същите жени и

   децата им в убийци .Нима всеки трябва да намери в себе си Бога малко преди да умре?

           

четвъртък, 10 декември 2015 г.

ЧОВЕК ИМА НУЖДА ОТ СТРАДАНИЕ И СВОБОДА



                             Защото човекът е само тогава човек,когато е образ

                           и подобие божие, когато е Бог. И още ,защото Битието

                           по своята същност е трагедия.От нея може да ни спаси

                           СВОБОДАТА. Не в смисъла на "смърт безкрай",а в осъз-

                           наването на "живота безкрай"-и че живот,смърт,вечност

                          са едно.И живеят в ЕДИННОТО.