Нова книга

Излезе най-новата книга на Стелиян Марков

"За мухите и мечтите."Две пиеси с философска

насоченост,но нямащи нищо общо с абстрактната,

чисто академична философия,а само,с така

наречената "Философия на живота".

Къде е щастието

Монолог на един ястреб



Живееше между небето и земята .Там бе свободен.

Дори можеше да чуе душата на евкалиптите и писъкът на ридаещите

люде от долния свят.И го болеше за тях,но те нежелаеха да им помагне.

Не само той-Никой.Защото бяха горделиви,обличаха се с дрехи

и обичаха нещастието си.Те бяха роби на себе си.


Вятърът го носеше високо в небето и той се размечта.

"Аз имам простор и хоризононт,а всичко що е под мен е обре-

чено на смърт.Ще го опиша с криле в дневника си И ястребите

пишем стихотворения:

"Бих искал да ме гледа ястреба отгоре,/тоест аз/

който всевижда всичко видимо,природно,живо.

Но съм обсебен от една къртица/някъде отдолу/,

която изяжда плътта ми,

и гледа сляпо,а всичко невидимо вижда."


"Щастието е горе,при птиците-продължаваше да мисли-

във висинето,но и в животинките,които ослепяват,ако

излязат отподземята.И при хората,които не го виждат,преди

да го изгубят.Та значи навсякъде,където се привличат Ерос и Танатос.

Ерос е горе,а Танатос долу.Къртицата живее няколко дни,хората

петдесет-шестдесет години,а ние 300.Кое е повече?Всички ние

сме само за миг на тази земя и ролите са ни формални.

И нека не само осъзнаят хората,птиците и къртиците, че няма

никаква разлика между 60,300 и 300000 години.И нека го живеят

така.Подобаващо и със смирение.То ще да е щастие?

Защото след малко ще се върнем във ВЕЧНОСТТА?!!.......

Ама не ми ли вярвате?След малко ще бъдем вечни,

може би единствено за да порастне филизът на ДОБРОТО!.

Какво,че няма да ни има като АЗ.

С.М Аврелиев

Любимците на вечността

ЛЮБИМЦИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)


Той ще ми даде познание.
Аз ще му предам страдание. –
мислел си човекът, земния,
за събрата свой – небесния.

Тъй, със страдане пречистени,
с познанието озарени,
ще станем ний недостижими
и чак на Вечността любими…

От тези мисли осенени,
от съдбата ощастливени,
тез човеци не разбрали как
озовали се пред Бога чак.

Но със учудване видели,
че Там те с дявола седели.
А човек замислен вече бил –
себе си във двамата открил!...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе















НЕРАЗДЕЛНИ

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)



Кой си ти във огледалото отсреща?
Небесният ми или земният ми Аз?
Не зная. Гледам те. И не се досещам
дали това си ти, дали не съм пък аз.

Но паяжина бавно образа плете.
В плетеница гъста всичко се превръща.
Щом азовете в мрежата се оплетат,
вижте вие как се двамата прегръщат.

И, ето тъй, оплетени от векове,
небесно-земни, човеците живеят.
И във каквито те да са си светове,
неразделни винаги ще да успеят.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




















ТРЕТИ ПОЛ


В кръчмата шкембе чорба ядеше,
но телефона не изпускаше.
Здраво във ръката го държеше.
Той със телефона, май, че спеше.

Беше симпатяга, даже идол.
А вред говореха за трети пол.
Искат мацките да го виждат гол,
но той в шкембето поглед е забол.

А, такъв е, значи, полът трети бил.
Жена да бъдеш, макар да си катил.
И, ако някой е взел, че те набил,
насилие, да кажат, употребил...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДАЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН?...


Един човек вървеше из тълпата.
Не беше сам. Не бе със самотата.
Но бе поет. А другите не бяха.
И себе си у него не познаха...

И друг човек бе тръгнал из тълпата.
Не беше сам. И не със самотата.
Но бе пилот. А другите не бяха.
Затуй от него явно те страняха

Сами човеци заедно вървяха.
А всички до един различни бяха.
Дали ще дойде ден един, когато
ще станат всичките човеци братя?...

И из тълпата заедно ще крачат
Ще са различни, но ще се обичат.
Макар сами, ще бъдат те със всички.
Самотни няма те да са,...самички...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе



















ИМЕТО НА ВИНОТО


Да не пия винце как да трая?
Само то ме води до Безкрая!
С него само мога да мечтая!
Вечен, че не съм аз да забравя!

Винце алено, а и червено.
Винце розово, но и пембено.
От лозница майчица родено.
На душата болна подарено.

Щом такова винце тук се лее,
радва се душата, Духът пее.
С винце сладко е да се живее.
Слънце благодатно вред те грее!...

Из селото на мегдана само
тропа шарено хоро голямо.
В бъклицата винцето и тамо
топли нечие сърце и рамо.

А кога зааленей луната,
пламнат винени искри в сърцата,
от душата пръска се тъгата...
В Рая аз живея на земята!...

И със пълния стакан в ръката,
със Божествен сок опил душата,
се възнасям звънко в Небесата...
Диря Там Духа на...Караджата...

Нито Дух Там има, нито дявол.
За кого съм винцето доставил?
Само Господ, сигур, е оставил...
една жена...Име съм забравил...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




СЪЛЗА НА ВЕЧНОСТТА


Ти пред мене вчера се разплака
и от лош живот ми се оплака.
Не можело. Не бивало така.
За това пред мене дълго плака.

Нивга не видях сълза такава –
да убива те и обладава!
Тъй животът ти ще продължава.
И за Божия...и твоя слава!...

И нима така ще е навеки?
Не знам. Жребия си чака всеки.
С мен във Вечността ще е сълзата,
дето смъртно ми рани душата...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ТОВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ?!...


Във това общество, полека и бавно,
човекът напредва, развива се плавно.
Но бързо достига до бъдеще славно.
И мъртъв, където да си е забавно.

Това общество се казва България –
единствената от оня свят, стария.
Как е попаднала в тази лотария? -
питаме всички. Те питат: “А тя ли е?...”.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе





























ЛЕТЯЩИЯТ С РУЛЕТКА


Въртят се, въртят се числата,
с които изтича играта.
Гръб късметът ти обръща.
И ти не си вече същият.

Въртят се, въртят милиони
от твойте печалби законни.
Но другите само печелят.
За тебе сълзите заделят.

Живот на рулетка заложи.
Одраха ти всичките кожи.
И с тази рулетка в ръката
летиш сега към небесата...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























ПОЖАРЪТ НА СЪЛЗИТЕ


Една сълза окото ти опари.
Една сълза, а толкова пожари!
И кой би спрял пожара от сълзите
на всичките девици от очите,

пролени от любов несподелена,
излезли от души, до смърт ранени?!
За тез очи единствени, свещени,
за тез сълзи, за друго не пролени,

днес стихове редя, горещи сълзи лея,
единствените тях да ги възпея...
Но пада здрач и всичко чисто скрива...
Като сълза...си любовта отива...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























МЪДРОСТ И ЛЮБОВ?...


Всички жени аз съм обичал.
На всичките съм се раздавал.
И във любов аз съм се вричал.
И много любов съм им давал.

Ала всичките тези жени
в мене не търсеха любовта.
Всичко, що имах им го дарих,
но за тях важна беше страстта.

Пагубни те са – страст и любов,
щом не присъства там мъдростта.
Туй да го кажа не бях готов.
Сам затова сега съм в света...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























И БОГ ВИДЯ...


Какво ти искаше от мен,
като бях ранена птица?
Когато храмът ми свещен
се срина, пазен от светица?

И гарваните върху мен
кълвяха моята душа.
Угасна светлият ми ден.
С триумф наду тръба нощта.

Това навярно – да съм в мрак.
Да не порасна в светлина.
А стана ли голям, все пак,
в душата да е тъмнина...

Ориснице, така ли бе?
Това ли искаше от мен?
Затуй, така че ме прокле,
прощавам ти...Той Бог виде/!!!...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















Р Е С Т А Р Т


С рестарт се много уреди оправят.
Но как ли със рестарта да се справят
и тези, политика дето правят?
Рестарт да правят. Друго да забравят.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе


































ЗИМНИ РАДОСТИ


Мозъкът, душата и ръката
стихове редят във тишината.
Във гората, снежна и смълчана,
важно крачи шарената врана.

А снегът се сипе на парцали.
Днеска той дали ще спре? Едва ли.
Само вятър над главите духа.
Ще издуха и Светаго Духа!...

Зимна приказка снегът рисува.
През прозорец да я гледаш струва.
Само вън глава си щом покажеш,
да се радваш в миг ще се откажеш...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ВДЪ(У)ХНОВЕНИЕ


С манна небесна Бог те целува.
Жив да си днеска много си струва.
Стихове идват – дръзки и смели.
Песен лети към облаци бели.

В слънце се къпе, грее душата.
Бодър, Духът, върви по земята.
Към Небесата двама политат.
Всичко те знаят. Нищо не питат...

Едно са сега Духът и душа.
И в звездните, двама, са Небеса.
Долу, пък, само, там на земята,
звънкат, в песни се леят словата...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДЕТСТВОТО – НАЧАЛО НА БЕЗКРАЯ


И аз такъв ли мъничък съм бил,
на таз земя кога съм се родил?
И за мене ли така нещата
ставали тъй трудно на земята?

Хем да ходиш прав и хем да мислиш.
Приказките сам да си измисляш.
А големите да ги наказват
за това, че лошо ги разказват.

Малък да си, помня, не бе лесно.
Ала беше много интересно.
Да пораснем всичките тогава
искахме, но изведнъж не става.

И в игри, със приказки и песни
станахме големи. И то лесно.
Но и днес за детството мечтая.
За началото...И...за Безкрая...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Неелектронно

НЕЕЛЕКТРОННО - Тодор Билчев
Електронни сме вече от всички страни.
Електронни са малките наши мечти.
Електронно се любим. И тъй се множим.
Електронно се раждаме. Даже и спим.

Електронно почиваме. И работим.
Електронено може да се уморим.
В електрони душата ни се превърна.
Неелектронно не мога да те прегърна.

И в кръчмата даже, когато отидем,
електронна сметка пред себе ще видим.
Неелектронно само дето остана
искрящото вино, шумящо в стакана…

Небесния земния ....

1017 – 448

ЛЮБИМЦИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)


Той ще ми даде познание.
Аз ще му предам страдание. –
мислел си човекът, земния,
за събрата свой – небесния.

Тъй, със страдане пречистени,
с познанието озарени,
ще станем ний недостижими
и чак на Вечността любими…

От тези мисли осенени,
от съдбата ощастливени,
тез човеци не разбрали как
озовали се пред Бога чак.

Но със учудване видели,
че Там те с дявола седели.
А човек замислен вече бил –
себе си във двамата открил!...


15.01.2018 г. 14.21 ч.
Русе













1018 – 449

НЕРАЗДЕЛНИ

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)



Кой си ти във огледалото отсреща?
Небесният ми или земният ми Аз?
Не зная. Гледам те. И не се досещам
дали това си ти, дали не съм пък аз.

Но паяжина бавно образа плете.
В плетеница гъста всичко се превръща.
Щом азовете в мрежата се оплетат,
вижте вие как се двамата прегръщат.

И, ето тъй, оплетени от векове,
небесно-земни, човеците живеят.
И във каквито те да са си светове,
неразделни винаги ще да успеят.

15.01.2018 г. 16.39 ч.
Русе Тодор БИЛЧЕВ

Словото

1014 – 445

АЗЪТ НА СЛОВОТО


Надговорват се политиците.
Надговорват се историците.
Надговорват се истериците.
Надговорват се и комиците.

Всички говорят. Нищо не казват.
А само сладичко си приказват.
Но всички ще спрат да се изказват,
за всяка дума, ако наказват.

Ала думата днес не е слово,
в битки калено, а и готово
то да присъства във тях отново.
В словото днеска няма олово.

На разума само дребни искри
карат понякога Духа да блести.
Но всичко е поза, флирт и игри.
Само думи са туй…Где ли си…Ти?...

11.01.2018 г. 19.01 ч.
Русе
















1015 – 446

И ЩЕ СТАНАТ ПОСЛЕДНИТЕ ПЪРВИ…


Начело на Европа!...А?!...България!?
Това не е ли някаква лотария?
А в Европа днеска някой знай ли я,
освен онази, старата, България?

Как начело, щом във всичко сме последни?!
Като първи щом Европа ни погледне,
а дори и вземе да ни възприеме,
дошло е, значи, време,...мерки да вземе...

11.01.2018 г. 20.29 ч.
Русе


























1016 – 447

ЧУДЕСА ОТ ВЕЧНОСТ


Котешки следи
по колата ми.
Рано сутринта.
Кой не ги видя?

Лапички със кал,
без да е разбрал,
котаракът мил
там е подредил.

Ще блестят така
тези чудеса
по колата ми,
но...докога...ли?...

Сигур дотогаз,
докогато аз
със една метла
не ги измета.

Ала как така
чудо да мета?
Щом е тук дошло,
вечно да е то!...


12.01.2018 г. 8.37 ч.
Русе Тодор БИЛЧЕВ

Паякът

ЗА ПАЯЦИТЕ И ДУШИТЕ


Надолу със главата си виси,
но света отгоре съзерцава.
До него щом се някой извиси,
в паяжина той се омотава.

Тъй светът, в паяжина омотан,
на паяка е в плен от векове.
А паякът е негов капитан,
довеждащ го до светли брегове.

Така във паяжина и без бряг,
в паешко море човекът плува.
Ще стигне до спасението, чак
когато паякът не съществува.

А душите си от страст и злоба
не очистим ли през земните дни,
в паяжини ще са и след гроба…
И Дух до тях не може да лети...

10.01.2018 г. 20.03 ч.
Русе Т.Билчев

Крачун и и Малчо

Живеем в края на дните и нощите.Това се случва навсякъде,дори в така наречената

БълГерия.В едно изгубено село накрай света..Проблема е,че това не е инцедентен

случай,а практика,която вече се приема за нормална.И то не само тук,за коете ще

ви разкажем,а по цялата територия на тази жалка, изстрадала и страдаща страна.И

скоро качествения човешки материал ще се свърши и ще останат само такива,като на-

шите герои да се избиват взаимно.И тогава дните ще се свършат и ще настъпи веч-

на нощ.

Та в това село/за кратко/ Ч.Ос.живеели двама души-Крачун и Малчо.

Те били огледални образи един за друг и един на друг.Има се предвид

като характери,не като физика.Единия бил голям,а другия малък.

Те били началниците или както ги наричали подопечните им "главните",

на единствената фабрика в периметър от 20 километра.Малкият бил

по-голям началник,а големия-по-малък/негов заместник/Та вече

споменахме,че те се се допълвали взаимно.В останалото време се мразели.

Като умни и овластени люде тази своя омраза не я показвали.Напротив,тя

им помагала да вземат правилните решения.Щом нарочели някой от работниците

,че трябва да "изчезне",другия го зашитавал.Крачун/ по-малкия начал

ник/,нападал директно,а Малчо/най-големия началник/потривал доволно ръце

че няма да е на топа на устата и вече готвел документите за осво

бодаване.Щото в края на годината Крачун ще вземе голямата пре-

мия,а Малчо още по-голямата.Пък и Директор ще си остани.

Крачун крачел с бойната си фашистка стъпка и мачкал

всичко пред себе си,а Малчо го следвал,правейки вместо една две

крачки,за да го застига.

- Ти си кретен Малчо,викал му оня.И знаеш ли защо? Защото

си помия.Безгръбначна пихтия.Защо не се застъпи за най доб-

рия работник?.Само търсеше повод да го изгоним.Да ти го поднеса на

тепсия.А ти "ни лук ял,ни лук мирисал".

-Ти го изгони,щото те мразеше ,а и аз те мразя-отвърнал

Малчо.Ти си доносник и лицемер.Кофти е,че формално не мога да те уволня,

но все някой ден ще го направи я министъра,я съда.

-Заедно крадяхме,но ти ще изпереш пешкира- настръхвал Крачун. Бил готов да го

убие,но нали все пак..колектива него избраха...По-късно разбрал,че той бил

само една креатура на някакъв шев в министерството,на който носел дивечово

месо.Разбира се бракониерско.Но вече било късно и заиграли хорото заедно.

Все пак се надявал да стане първи началник.Но годините минавали,а той все втори.

Какво е Малчо пред Крачун.Все ще му намери дамаря И това се случило.

До сега щом рещавали да ликвидират някого се събирали в едно цяло,

ставали един човек.Правили го със замах и убеденост и най-важното без угризения.

Направили постановка с работниха Ставри,щото бунил работниците и ги наричал

експлоататори.А истината е че отдавна му търсили кусур да го уволнят.А още по-го-

лямата причина била ,че той висял с една глава над Крачун и с две над Малчо.

Всичко било изпълнено по сценарий.Измислили ,че бай Ставри, не отишъл на работа

един ден,макар че казал на прекия си началник,че имал бъбречна криза.Така му видяли

сметката.Даже документите му за освобождаване били готови.

Малчо припкал подир Крачун и едва го стигал да подпише.Ихидна

усмивка играела по лицето на Крачун.Ролите им се били сменили.

Оня в министерството снел имунитета си от Малчо след пространен

доклад от Крачун.Подир няколко дни Малчо подал молба за освобождаване.


С.М.Аврелиев

Небесния и земния човек

Все по-често сънувам себе си,като някаква проекция на своето

истинско АЗ.И то не е от този свят.Не знам къде точно се намира,

но знам че то съществува/осезателно/и е по-истинската част от мен.

Предполагам каква ще е реакцията:Този е луд и го оставете на

демоните.На това аз не се обиждам,напротив то затвърждава

представата ми,че тук/на земята/ съм на гости за кратко,а би

тувам и същесвувам като пълноценен човек някъде другаде.

До скоро и аз бих се изсмял на подобни твърдения,ала сега

съм убеден,че ако не съществуваше небесната ми същност

никога нямаше да се родя тук на земята.А и обратното е вяр-

но,ако не бях се родил тук,нямаше да има и ТАМ.Трагедията

е,че ние не знаем къде е там и живеем вечно разпнати

между нашето тяло и нашия дух.И макар да усещаме в сублим-

ни мигове,като раждане,страдание,смърт,че ние сме в духа,

в Бога и себе си,то в останалото време на земята сме

едни лутащи се мушици,уловени от паяжинага на паяка.

И ако има нещо ,което ни свързва между земната и небес-

на наша същност,то освен сънищата са нашите ангели

пазители.Поне десет пъти съм бил на ръба на смъртта,

поне три пъти съм бил готов да свърша с този живот,

но нещо ме спасяваше или спираше в последния миг.

Не знам дали сме напълно тъждествени с моя небесен

двойник,но аз като негов архетип,бих искал не само

да се слеем,а да станем и приятели.Това ще е истинско

то наше Аз,защото той ще ми даде познание,а аз ще

му предам страдание.Нали за това съм захвърлен на

този свят.Кел файда,че си жив,ако не страдаш!?...

С.М. Аврелиев е моя

небесен брат.Сигурно с

трепет ме очаква,ала аз

съм длъжен да натрупам още

страдания.

След Ботева

САМОУСПОКОИТЕЛНО - 170 г. СЛЕД БОТЕВА


Мене ми стига тази награда -
възклик народен от изненада:
„Умря, сиромах, в свойта родина,
без да иска да ходи в чужбина!...”

Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Аван-туристки

1010 – 441

АВАНТЮРИСТКИ


Когато натрупат толкова сексуален стаж,
че вече не могат да свалят никой свестен мъж,
зрелите дами тръгват на тялото на масаж,
защото няма как да отидат дори на плаж.

9.01.2018 г. 11.13 ч.
Русе


РАЗОЧАРОВАНИЕ


Като го караха към болницата,
той си мислеше, че отива в Рая.
Като излизаше от лудницата
си каза, че там и тук е все тая.

10.01.2018 г. 8.13 ч.
Русе Тодор БИЛЧЕВ - Русе

На юг от рая

138

НА ЮГ КЪМ...АМЕРИКА


При този студ, при този мрак, при този спад
замръзна и Ниагарският водопад.
Не у нас. А в Америка всемогъща.
Мраз и студ я в зимна приказка превръща.

А днес при нас пустинно слънце ни пече.
Всичко се смее, грее, цъфти и расте.
Дали сме на юг ние сега отишли?
Американците, ли,...при нас са дошли?...

4.01.2018 г. 19.09 ч.
Русе


























139

СЪНЯТ НА СМЪРТТА


Изгоряха на живота ми кладите.
Само сива пепел днес в душата таи.
И макар сърце да тупти като младо,
златна есен от косите вече вали.

Като факла все още светят очите.
Ала чувства и страсти бавно угасват.
Застиваща пепел сивее в косите.
По светлини други душа се захласва.

Но във миг от мъглата бавно изплува
силует на жена, добра и красива.
И мисля си, сигурно, аз, че сънувам.
Но жената върви, към мене отива.

И ето ни двама в прегръдка голяма.
И аз я целувам, и тя ме целува.
Но в миг се събудих и...нея я няма...
Чак тогава разбрах – смъртта съм сънувал!...

5.01.2018 г. 3.53 ч.
РусеТ.Билчев