Къде е щастието

Монолог на един ястреб



Живееше между небето и земята .Там бе свободен.

Дори можеше да чуе душата на евкалиптите и писъкът на ридаещите

люде от долния свят.И го болеше за тях,но те нежелаеха да им помагне.

Не само той-Никой.Защото бяха горделиви,обличаха се с дрехи

и обичаха нещастието си.Те бяха роби на себе си.


Вятърът го носеше високо в небето и той се размечта.

"Аз имам простор и хоризононт,а всичко що е под мен е обре-

чено на смърт.Ще го опиша с криле в дневника си И ястребите

пишем стихотворения:

"Бих искал да ме гледа ястреба отгоре,/тоест аз/

който всевижда всичко видимо,природно,живо.

Но съм обсебен от една къртица/някъде отдолу/,

която изяжда плътта ми,

и гледа сляпо,а всичко невидимо вижда."


"Щастието е горе,при птиците-продължаваше да мисли-

във висинето,но и в животинките,които ослепяват,ако

излязат отподземята.И при хората,които не го виждат,преди

да го изгубят.Та значи навсякъде,където се привличат Ерос и Танатос.

Ерос е горе,а Танатос долу.Къртицата живее няколко дни,хората

петдесет-шестдесет години,а ние 300.Кое е повече?Всички ние

сме само за миг на тази земя и ролите са ни формални.

И нека не само осъзнаят хората,птиците и къртиците, че няма

никаква разлика между 60,300 и 300000 години.И нека го живеят

така.Подобаващо и със смирение.То ще да е щастие?

Защото след малко ще се върнем във ВЕЧНОСТТА?!!.......

Ама не ми ли вярвате?След малко ще бъдем вечни,

може би единствено за да порастне филизът на ДОБРОТО!.

Какво,че няма да ни има като АЗ.

С.М Аврелиев