Живеем в края на дните и нощите.Това се случва навсякъде,дори в така наречената
БълГерия.В едно изгубено село накрай света..Проблема е,че това не е инцедентен
случай,а практика,която вече се приема за нормална.И то не само тук,за коете ще
ви разкажем,а по цялата територия на тази жалка, изстрадала и страдаща страна.И
скоро качествения човешки материал ще се свърши и ще останат само такива,като на-
шите герои да се избиват взаимно.И тогава дните ще се свършат и ще настъпи веч-
на нощ.
Та в това село/за кратко/ Ч.Ос.живеели двама души-Крачун и Малчо.
Те били огледални образи един за друг и един на друг.Има се предвид
като характери,не като физика.Единия бил голям,а другия малък.
Те били началниците или както ги наричали подопечните им "главните",
на единствената фабрика в периметър от 20 километра.Малкият бил
по-голям началник,а големия-по-малък/негов заместник/Та вече
споменахме,че те се се допълвали взаимно.В останалото време се мразели.
Като умни и овластени люде тази своя омраза не я показвали.Напротив,тя
им помагала да вземат правилните решения.Щом нарочели някой от работниците
,че трябва да "изчезне",другия го зашитавал.Крачун/ по-малкия начал
ник/,нападал директно,а Малчо/най-големия началник/потривал доволно ръце
че няма да е на топа на устата и вече готвел документите за осво
бодаване.Щото в края на годината Крачун ще вземе голямата пре-
мия,а Малчо още по-голямата.Пък и Директор ще си остани.
Крачун крачел с бойната си фашистка стъпка и мачкал
всичко пред себе си,а Малчо го следвал,правейки вместо една две
крачки,за да го застига.
- Ти си кретен Малчо,викал му оня.И знаеш ли защо? Защото
си помия.Безгръбначна пихтия.Защо не се застъпи за най доб-
рия работник?.Само търсеше повод да го изгоним.Да ти го поднеса на
тепсия.А ти "ни лук ял,ни лук мирисал".
-Ти го изгони,щото те мразеше ,а и аз те мразя-отвърнал
Малчо.Ти си доносник и лицемер.Кофти е,че формално не мога да те уволня,
но все някой ден ще го направи я министъра,я съда.
-Заедно крадяхме,но ти ще изпереш пешкира- настръхвал Крачун. Бил готов да го
убие,но нали все пак..колектива него избраха...По-късно разбрал,че той бил
само една креатура на някакъв шев в министерството,на който носел дивечово
месо.Разбира се бракониерско.Но вече било късно и заиграли хорото заедно.
Все пак се надявал да стане първи началник.Но годините минавали,а той все втори.
Какво е Малчо пред Крачун.Все ще му намери дамаря И това се случило.
До сега щом рещавали да ликвидират някого се събирали в едно цяло,
ставали един човек.Правили го със замах и убеденост и най-важното без угризения.
Направили постановка с работниха Ставри,щото бунил работниците и ги наричал
експлоататори.А истината е че отдавна му търсили кусур да го уволнят.А още по-го-
лямата причина била ,че той висял с една глава над Крачун и с две над Малчо.
Всичко било изпълнено по сценарий.Измислили ,че бай Ставри, не отишъл на работа
един ден,макар че казал на прекия си началник,че имал бъбречна криза.Така му видяли
сметката.Даже документите му за освобождаване били готови.
Малчо припкал подир Крачун и едва го стигал да подпише.Ихидна
усмивка играела по лицето на Крачун.Ролите им се били сменили.
Оня в министерството снел имунитета си от Малчо след пространен
доклад от Крачун.Подир няколко дни Малчо подал молба за освобождаване.
С.М.Аврелиев