Да живее БългЕрия....

                    За да продължи да съществува тази държава не е необходимо да възкръсва/по

            новому -рестартира/, а трябва да се" роди отново"/изчистена от старото семе/,както

            казваше един коняр.Всичко в тази Бългерия е сбъркано и наопаки.Големците са

            най-невежите и корумпирани хора и дори Господ да дойде да ни управлява ще

            го корумпират и направят за смях.Всичко стойностно и добро си отива,а негодниците

         остават за да ни управляват.. А като добавим циганите,Бай Ганьо,птиците,хрътките

           и всички нас, става опасно.Не за туземците Български,а за живота на планетата Зе-

           мя-щото ние не веднъж сме я "взривявали",а някой "учени и поети-"езотеРлици",твърдят,

           че "ние, не само сме центъра на Вселената,а и когато ни "поискат" ще я взривим"/".БАЙ

           ГАНЬО Е МАЙСТОР ПО ВЗРИВОВЕТЕ/що боб е изял,,що душман пишлемета е "из-

      тръшкал"....То туй Солунските атентатори,то туй Църквата "света Неделя" ,та даже и

      и  комунистите  ряпа да ядат .Геният Български граници няма...

                                                                    Да живей БългЕрия!................

















































































          

За да ни имаааа...

                             Не е важно дали човек е успял, а дали е живял,тоест щастлив...

РАЗМИНАВАНЕ

                                           /из поредица поток на съзнанието"/                                         
                                             Всички живеем далечни и непознати

              " За едни разстоянието между едно същество и самото него никога не се разкрива.

          Други от време на време го виждат с ужас или мъка ,съзнавайки,че никога не

          ще го преодолеят напълно и че между "теб" и "него" винаги ще зее празнина

                                                                                                  Фернанду Песоа.

              Това навярно е трагедията на "познаващия" се човек ,на човека,който трудно на-

          мира мястото си сред себеподобните.Подобни само външно ,иначе те са от раз-

         лични Светове.От различни Галактики,които се разминават,устремени обаче към ед-

        на цел-"Черната дупка" ,където може би ще се спрат,докоснат и познаят.Защото и

         най-гордата и самотна Вселена търси близост с други Вселени сред пустотата на

        "НИЩОТО".Не само материята,но и духът има свойството да гравитира около

         друга материя и други духовно-енергийни пространства,които не са нищо друго

         освен вибрации- вълни гонещи се в строг синхрон и подреденост.И в края на краищата

         никога не се застигат.../В противен случай би станал Галактико-Вселенски срив//взив/.

             Каква тъжна ирония има във факта,че всичко търси себеподобното си,а ко

       гато го открие-разбира,че "ТО" не е ТО...

               Спомням си как мечтаех в казармата,

       че като се уволня пред мен ще блесне целия живот,ще бъда Свободен и нищо

      не ще може да ме спре да обичам момичето за което сега мечтаех и сънувах

      всяка нощ.Представях си как ме посреща на гарата на малкото градче,прегръща

     ме и чувам как стържейки,с тежки стъпки влакът потегля...И аз повече никога няма

    да се кача в него...защото съм свободен...силен и единствен...Спомням си

   дървото,огромен клонат бряст под който се целуваше моята любов с друг,току

    що слязал от влака войник...спомням си как исках да се хвърля под стърже-

   щите ,набиращи скорост колелета на влака...Всичко си спомням ясно

.Повече не я видях...Бяхме се разминали...

     От този ден,всичко в живота,а и извън него ми се струваше разминаване.

    Не се ожених по тази причина,губех приятелите си ден,след ден...по тази

   причина,не исках да любя жените,макар,че еротиката в мен беше много

  силна,по тази причина..и останах сам,също по тази причина...Може би е

  инфантилно,но този живот не си го избираме ние.Той избира нас.

         "Да живееш-казва Песоа-означава просто да си живян".  Аз избрах  Да

 разказвам за да усещам по някакъв начин живота, да продължа да живея.

  Иначе,както казва и Еврипид:" Може би животът е смърт,а смъртта е живот".

      Човек никога не знае/освен глупака/,защото за разлика от животното се

   бъхти за храната си и не знае къде точно да я посади и търси,а за разлика

   от Вселенските закони-РАЗУМ, БОГ,ПОЗНАНИЕ,той всичко довежда/упо-

   добява и сравнява със себе си/.

     Нещастний човече, смири се преди да познаеш Света,за да влезеш и за-

    живееш в БОГА!                                   АМИН !

Време-Вечност

                    Така както във времето всеки миг съществува само доколкото той е унищо-

         жил предшесвуващия,своя баща,за да бъде толкова бързо и той унищожен: както и ми-

        налото и бъдещето, са също толкова нищожни,колкото и всяко съновидение,а настяще-

        то е само лишената от траене и устойчивост граница между тях,,ние ще установим

        също такава нищожност и за всички останали форми на закона за основанието и ще

        разберем,че както времето,така и пространството и всичко останало,което се съдър-

        жа в тях,притежава само относително битие,съществува само посредством друго-

        то и за него,което е еднородно с него,т.е. също така съществуващо само по този на-

       чин.IСъщността на този възглед е стара.Хераклит е изразявал в него съжаление

       по повод вечната променливост на нещата.Платон е свеждал неговия предмет до то-

       ва,че винаги има ставащо,но никога няма биващо.А древната мъдрост на индийците

      гласи:Това е майя,булото на измамата,което покрива очите на смъртните и ги кара

      да виждат света,за който не може да се каже,че нито съществува,нито,че не съще-

      ствува,защото той е подобен на сън.

                                                              АРТУР ШОПЕНХАУЕР


                           Свързващото звено между минало и бъдаще е мигът/неуловим,

           но съществуващ/.


                            Свързващото звено между пространство и време е материята/сля-

         па и бързо чезнеща/.

                           Свързващото звено между време и Вечност е човека/играчката в

       ръцете на Боговете, захвърлена във времето в очакване на ВЕЧНОСТТА/.

                          А дали пък "изтичащия човек" не е самата Вечност?

   

С поклон пред крадците

               Нека се осъществяват мошениците и крадците,тяхно е царството земно.Нека пре-

        бъдат,за да го има и ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО". Защото речено е: Този,който пребиде в

        в царството нижне ,не ще постигне  Царството небесно." И такива люде що струват

        зло ще намерят зло.Та значи възмездието не е само тука/ за такива като Цанко Бедния

        и неговите"" съветници-/Йов../,а и" Горе",в което аз не вярвах до вчера.До вчера,когато

         имах прозрение: Сънувах,че осъществявам моята мечта да построя микро вец,но в същото

       време изпитах и ревност,защото ми е изневерила/мечтата/, допускайки да бъде осъще-

      ствена.И после съня ми продължи в някакъв диалог със себе си,а и с живота.

        Този,който казва,че е постигнал всичко е лъжец. Истината е,че той е сънувал това,

       което живота е направил от него.Нищо не осъществяваме.Не е оправдание.Животът си

       играе с нас на "пинг-понг",а ние сме щастливи,че се движим.

          Май че нищо не казах.Имам чувството,че съществуваме някъде другаде.Особено в

       България,където никога нищо не се случва/освен гадости и мръсотии/,като крадливите

       ЙОВ и Иова от Априлци/.
                                                       Бог да ги дари с дълаг живот.....

       които откраднаха мечтата ми/.Бог да ги поживи да останат на този свят во век и веков.

Любица Кулезич

         Люба кулезич е голям журналист и голяма пич...Хормоните и летят от всякъде.

     Затова има чувство за справедливост,нещо рядко срещано при жените.

     Пази се Люба,щото секнат ли хормоните,ти не само ще изгубиш чара си и силата,

    но и себе си.Ти си се родила да бъдеш жена,което не на всяка цена означава да

    бъдеш сама/самотна/. Пази се защото "Светът е голям" и гадост  те дебне от всякъде.

                                                    Твой почитател:Стелиян Марков

Сантаяна

                       Живеенето е губене на време:нищо не можем да възвърнем или

                                  да запазим освен под формата на вечност.

                                                                                       Джордж  Сантаяна

Третото око-окото на НЕБЕТО /из поредица философия на живота/

                                              Притежавали са го малцина,но тези малцина са провиждали

                                              на далече и са проправяли път на човечеството за да просъще-

                                             ществува и да пребъде.Иначе то отдавна да е загинало. В хаоса

                                             на Безкрая,само ние сме му "грижа" на Бога. Каква ирония-да

                                            превърнеш всемирния хаос в ред.Тук всеки би се изсмял ако не

                                           признае,че още е жив.

            Ето какво казва по този повод Х.Л. Борхес:" Без една Вечност ,без едно деликатно

       и тайно огледало на преминалото през душите,вселенската история е изгубено вре-

       ме и в нея -нашата лична история, което ни кара да се чувстваме неуютно като приз-

      раци.Вечността е едно по-богато изобретение.Вярно,че е немислима, но и скромното

      последователно време е немислимо.Да се отрича Вечността,да се предполага широ-

     кото премахване на годините,натоварени с градове,реки и ликувания,не е по-неверо-

    ятно,околкото да си въобразяваме тяхното всеобщо спасение."

         И все пак,отново повтарям,що за жестока ирония е да бъдем прогонени от рая, а и

    да ни бъде отнето Третото око-това,което дава надежда,дори тук,на земята,че има

    спасение.Оставени на произвола на съдбата,нас ни спасяват само "страдалците",на-

    дарени с това качество или ние самите, когато ни се наложи да страдаме истински

   и останем сами пред бездната.

      И знайно е,че изгонени от рая,дошло познанието,ала с него дошла и смъртта.Смърт-

    та е лесно и трудно постижима,но сама по себе си е безнадеждна без чувството за

    вечност.И какво останало за нашия земен свят-химия и хормони.Ако не сработва хи-

   мията и не работят хормоните идва смърт-телесна. Земята е еротична,ерогенна зона.

   Не произвеждаш ли хормони на любовта няма не само знание,но и познание що е

   това добро и зло,що е справедливост и в края на краищата жив ли си или не. Остана

  лото е "празнота",та значи смърт. А дали пък после,във Вечността няма хормони,

   тоест страсти и чувства,без които ние не можем да си представим не само нашия,

   "някакъв си" живот ,а  дори и Вечността.Живота е наказание и страдание/страст/,но какво

    ще ни даде Вечността.Вечно спокойствие-сън,в който ще сънуваме земния си жи-

   вот,страсти,раздиращи ни,като гръцки богове или червеи без нервна система,които
           
  глождят кокалите ни.И няма нищо на този свят,което да ни спре,ако не бяхме толкова

   слаби,телесни и невярващи,час по скоро да потърсим убежище в истинския си дом,

  от който сме дошли.

       Но стига толкова некрофилия,ще кажете вие,нека поговорим за нещата по друг на-

  чин.

      Добре,а защо хората вместо да еволюират,те деградират" Защо от свободни същества

     /С относително свободна воля/ се превърнаха в марионетки,с които могат да си иг-

     раят злите сили/ властници,политици и самодоволни безбожници/,така както те по-

     желаят.Светът се превърна в омагьосано царствтво, царство на хаоса и ужаса,хората

    изгубиха собствената си воля и се превърнаха в автомати на "провидението ли"?/което

    в повечето случаи е въплащение на злото със земен произход.Нека не виним ни дявола

   ни Бога.

      Къде е чертата,която отделя обикновеното възприятие,достъпната за всеки действи-

    телност от скритата за човека тайна.Нека бъдем прями:Всичко в този свят е СЪДБА,

    сметка и "СИСТЕМА".Под система имам впредвид власт,политика и подтисничество.

    Няма човек,който да може да избяга от нея/дори и най-свободния,та дори и лудия/ра-

   но или късно тя го подчинява и смила./разбира се с малки изключения,като хората с

   третото око,примерно Ботев/,които,знаеейки силата си и смисъла на живот и Вечност

   не и се подчинява...   .И избира своя път.....

      Та,ако от съдбата си можеш да избягаш/нали казахме,че човека има свободна воля/

    и се опълчи на "СМЕТКАТА,"то от "СИСТЕМАТА" няма отърване.Тя те сподиря от

    раждането до смъртта Светът е омагьосан от своята "несвобода". Всички ядат,пият,

   размножават се щастливо затворени в своя свят ,но опитат ли се да мръднат и вече са

   обречени И въпреки това,те упорито живеят в "Своята малка вечност". Но наложи ли

  им се да се сблъскат със системата,при тях се отварят не само земните очи,а и Окото Не

  бесно.Това,разбира се не става почти никога или много късно,за да е истина. Тогава

   всичко живо се подчинява автоматично "ОТВЪН", на внушените им заповеди.И нито

   искрица от това някой да се събуди от дълбоката летаргия.И никой не се съмнява ,че

   неговия сън е неговия истински живот. И никой не се сеща,че макар и антиподи и

омразници,ние сме едно ЦЯЛО. Атоми,които се въртят около своето малко слънце/ илюзията/.

     И всичко е ясно,ние сме така жестоки към себе си,че не икаме да се събудим,не искаме

  да знаем кои сме,защото подозираме какво се крие зад това...А дали душите ни ще наме-

 рят мир някой ден?...И дали всяка душа търси този мир?...

       Кой каквото ще да ме убеждадава,ние живеем във фантастичен свят.И това е единст-

   ствената/нелепа/реалност с която се борим. А да се бориш цял живот с вятърни мелници

   и накрая на живота си да разбереш,че това е бил твоя път  начертан от "Някого" е безумие

  и неблагодарност. Твоята съвест е проговорила и ти се присмива.Всъщност нищо не поже-

   лах в моя живот ,защото бях ироник и пресмехулник.Такива през средновековието са ги бе

   сили,щото в тях са подушвали нечистите сили-Богомили.  Хора,които не се подчиняват на

    авторитети,църкви и догми.ТА ЗНАЧИ СВОБОДНИ. А свободният човек се надушва от

    стадото и всичко бяга от него за да не се зарази.Заразиш ли се,ти вече си прокажен-

   "не свой"  На  моя гроб/ако има все пак кой да напише една  епитафия бих желал да е

    следната":УМРЯ ОТ ЛИПСАТА НА СВОБОДА!? Е ГА ТИ МАЙТАПА!".Просто и ясно,винаги съм знаел,че тя не

съществува,но в заблудата, без нея не можеш да живееш. А и живота без илюзии е по-страшен

от илюзията живот.

   И остава ни последно да се запитаме/този път съвсем сериозно,доколкото го умеем/кой е

 по-щастлив:?... Този,който живее заключен между живота и смъртта и няма желание да

 се събуди или този,който се пробужда един ден/ с израстнало на челото  трето око/ и раз-

 бира,че е сам, от никого не разбран, и в края на краищата не разбран и от себе си.

    Казват,че Третото око е окото на Бога,а защо толкова бързо сме го изгубили.Нали

  Господ не се е отрекъл съвсем от нас/щом сме негов образ и подобие?/Най-вероятно

   защото фантазията и въображението са много по-реални от от всяка реалност.Те са

 самия СВЯТ. Тъй както с творчеството не може да се сравни никоя измислена реал-

  ност.Реално е само това,което твори и се надмогва.Земя,природа,реалност,са само

  думи ,които консумират еротичната сила на Творчеството.

    И накрая за съжаление ще се върна пак на червея.Той е вестдесъщ и безсмъртен,

  толкова колкото и света.Какво е творчеството без червея и червея без творчество?

   Това е охлюв без рога и човек без Бог/третото око/.Ако го нямаше червея,дори са-

  мо като отрицание на вечността,дори само с предсавата за вечен живот,какво би

  станало? Ако я нямахме тази представа, то остава да се примерим,че всички ние

 сме червеи.И то от най гнъсните,които се самоизяждат за да същесвуват,за да се

  превърнат в пръст и "НИЩО"

       Но нека си признаем,това не е най-добрата перспектива...

Щом мечтата се сбъдне,вече си друг

                                   Щом мечтата се сбъдне вече си друг                                                                                                      --------------------------------------------------------                                                                                                                                                                                                                                                             Животът,казват е неосъществим
                                             щом мечтата се сбъдне и вече си друг                                                                                                    И отново не ти:                                                                                                                                         Съзерцаваш как умират бавно контурите на твоето тяло
                                                                                     как умира душата ти                                                                                                                                       и ти как загиваш.


                                               Няма никой отвън да извика                                                                                                                                             да духне свеща                                                                                                                                                     да му махнеш за сбогом.                                                                                         Ултара на мечтите ти е мъртъв.                                                                                                                                                                        

DEJA VU

                                                 КАТО  ФАНТАЗИЯ

                 Знае ли човек кога фантазира,кога е реалист и изобщо жив ли е? Дали ако се обек-

      тивира щастието,то не се превръща  в нещастие или пък във висше щастие?...Въпроси на

      които ортодоксалната философия никога не е имала и едва ли ще има отговор.Може би

     само самонаблюдаващата се личност ,може да даде отговор,срещайки

   се,примерно,със себе си насред улицата или където и да било...." И СЕ ПОЗНАЕ"...А да се

  познаеш значи да си спомниш или мечтаеш...нали така казват...Да станеш повече от себе си...

   Спомням си един ден, един прекрасен пролетно зелен ден. С дъщеря ми се разхождахме

 с велосипеди и бяхме се отдалечили доста от града,преминавахме покрай някаква махала,

 за името на която ме запита дъщеря ми,но аз така и не можех да се сетя.

    И докато въртяхме педалите,а дъщеря ми задаваше безброй въпроси,аз зърнах с перифер-

  ното си зрение една полусрутена къщурка, с няколко изгнили от старост дървета и рущящ се

 праг ,на който стояха две гумени обувки обрасли,както и целия праг с трева, тръни и

коприва.И аз ги познах.Това бяха моите гумени цървули от преди много време

 от други  и времена,които бях забравил.Но сега те блеснаха пред мен с кристална 

 яснота.Те бяха по-живи от мен и сякаш добиха някаква свръх естествена стойност.А аз

не бях ги забелязвал никога,навличайки ги от време на време на краката си.Може ли

мъртвата,забравена вещ да оживее и да добие такова значение в душата на човека?

.Загубих управление и едва не се забих в шанеца,а дъщеря ми продължаваше да пита .

Дъщеря ми бе седемгодишна,но владееше колелото до съвършенство.Помисли,че ми става

лошо,спря и ми помогна да сляза от велосипеда.

     "СЕГА ТЕ СА МОИ-казах аз-КАКТО НЯКОГА-тя,разбира се,не знаеше за какво гово-

  ря,но повече не ми задаваше въпроси.И въпреки,че никога не бях /и не съм  жи-

  вял/ в тази махала и гумените обувки не са мои,не са били и няма да бъдат,в този миг

  аз ги ПРИПОЗНАХ и бях наистина щастлив..В някакво непостижимо щастие между минало,

 настяще и може би бъдаще.Прегърнах дъщеря си и се просълзих. ОБИЧАХ Я ДО БОЛ-

 КА,ДО ПРИМАЛА И ДО СМЪРТ.  Не и го казах,но и тя едва  ли щеше точно сега да си

  спомни,че тя ми бе казала/веднъж когато я приспивах с приказка за сляпото момичен-

 це,което прогледнало малко преди да умре/ "ЧЕ И Е ТЪЖНО,че си спомня нещата ПРЕДИ

 ДА СЕ РОДИ и МНОГО ИСКА ВСИЧКО ДА ПРОДЪЛЖИ." Аз я разочаровах,като и ка-

  зах, че това  е сън.Тогава ми се разсърди,а после сякаш ми прости,но не съвсем.

      Та от този ден разбрах,че тя е неотменима и неизличима част от мен и я обичам още

   повече. От този ден знаех,че тя и аз сме едно "ЦЯЛО".Също както,този неповторимо

  зелен ден,както тези никому ненужни цървули и изобщо с всичко наоколо сме едно цяло.

     Дъщеря ми е вече далеч от мен/в чужбина/,но за мен ще си остане мъничкото моми-

  ченце,което не само обичам,а и Боготворя.То винаги е било и ми напомня за моите

  тъжно гумени обувки,които знам,че никога не ще обуя повече,но те са по-добрата част

  от мен-тази,която ме свързва с миналото и света и тази,която ми дава надеждата,че и

  на този свят има Вечност.

     И ако искате вярвайте ми,но до този миг аз бях в "съмнението",в самата същност на

   живота "незнанието",смятах,че нищо не е постижимо/всичко е непостижимо/ в този

  свят,ала тази случка обърна възпрятията ми.Осъзнах,че ние можем да бъдем "ЦЕЛИ",то-

  ест щастливи,ако се помирим със себе си и се приемем.

      И тук съм дълбоко съгласен с Анаксемандър, Платон и Плотин,че "Ние сме атоми

  излезли от ЕДИННОТО.Само като се върнем в него можем да почувстваме щастието.

  Дали бях умрял или жив-Аз бях аз -и бях щастлив.

      Забележката ми към Плотин е ,че и на този Свят можеш да се слееш с ЕДИННОТО,

 макар за миг и да бъдеш щастлив дори и жив...А и има ли нещо по-дълго от МИГА?...