/из поредица поток на съзнанието"/
Всички живеем далечни и непознати
" За едни разстоянието между едно същество и самото него никога не се разкрива.
Други от време на време го виждат с ужас или мъка ,съзнавайки,че никога не
ще го преодолеят напълно и че между "теб" и "него" винаги ще зее празнина
Фернанду Песоа.
Това навярно е трагедията на "познаващия" се човек ,на човека,който трудно на-
мира мястото си сред себеподобните.Подобни само външно ,иначе те са от раз-
лични Светове.От различни Галактики,които се разминават,устремени обаче към ед-
на цел-"Черната дупка" ,където може би ще се спрат,докоснат и познаят.Защото и
най-гордата и самотна Вселена търси близост с други Вселени сред пустотата на
"НИЩОТО".Не само материята,но и духът има свойството да гравитира около
друга материя и други духовно-енергийни пространства,които не са нищо друго
освен вибрации- вълни гонещи се в строг синхрон и подреденост.И в края на краищата
никога не се застигат.../В противен случай би станал Галактико-Вселенски срив//взив/.
Каква тъжна ирония има във факта,че всичко търси себеподобното си,а ко
гато го открие-разбира,че "ТО" не е ТО...
Спомням си как мечтаех в казармата,
че като се уволня пред мен ще блесне целия живот,ще бъда Свободен и нищо
не ще може да ме спре да обичам момичето за което сега мечтаех и сънувах
всяка нощ.Представях си как ме посреща на гарата на малкото градче,прегръща
ме и чувам как стържейки,с тежки стъпки влакът потегля...И аз повече никога няма
да се кача в него...защото съм свободен...силен и единствен...Спомням си
дървото,огромен клонат бряст под който се целуваше моята любов с друг,току
що слязал от влака войник...спомням си как исках да се хвърля под стърже-
щите ,набиращи скорост колелета на влака...Всичко си спомням ясно
.Повече не я видях...Бяхме се разминали...
От този ден,всичко в живота,а и извън него ми се струваше разминаване.
Не се ожених по тази причина,губех приятелите си ден,след ден...по тази
причина,не исках да любя жените,макар,че еротиката в мен беше много
силна,по тази причина..и останах сам,също по тази причина...Може би е
инфантилно,но този живот не си го избираме ние.Той избира нас.
"Да живееш-казва Песоа-означава просто да си живян". Аз избрах Да
разказвам за да усещам по някакъв начин живота, да продължа да живея.
Иначе,както казва и Еврипид:" Може би животът е смърт,а смъртта е живот".
Човек никога не знае/освен глупака/,защото за разлика от животното се
бъхти за храната си и не знае къде точно да я посади и търси,а за разлика
от Вселенските закони-РАЗУМ, БОГ,ПОЗНАНИЕ,той всичко довежда/упо-
добява и сравнява със себе си/.
Нещастний човече, смири се преди да познаеш Света,за да влезеш и за-
живееш в БОГА! АМИН !
Всички живеем далечни и непознати
" За едни разстоянието между едно същество и самото него никога не се разкрива.
Други от време на време го виждат с ужас или мъка ,съзнавайки,че никога не
ще го преодолеят напълно и че между "теб" и "него" винаги ще зее празнина
Фернанду Песоа.
Това навярно е трагедията на "познаващия" се човек ,на човека,който трудно на-
мира мястото си сред себеподобните.Подобни само външно ,иначе те са от раз-
лични Светове.От различни Галактики,които се разминават,устремени обаче към ед-
на цел-"Черната дупка" ,където може би ще се спрат,докоснат и познаят.Защото и
най-гордата и самотна Вселена търси близост с други Вселени сред пустотата на
"НИЩОТО".Не само материята,но и духът има свойството да гравитира около
друга материя и други духовно-енергийни пространства,които не са нищо друго
освен вибрации- вълни гонещи се в строг синхрон и подреденост.И в края на краищата
никога не се застигат.../В противен случай би станал Галактико-Вселенски срив//взив/.
Каква тъжна ирония има във факта,че всичко търси себеподобното си,а ко
гато го открие-разбира,че "ТО" не е ТО...
Спомням си как мечтаех в казармата,
че като се уволня пред мен ще блесне целия живот,ще бъда Свободен и нищо
не ще може да ме спре да обичам момичето за което сега мечтаех и сънувах
всяка нощ.Представях си как ме посреща на гарата на малкото градче,прегръща
ме и чувам как стържейки,с тежки стъпки влакът потегля...И аз повече никога няма
да се кача в него...защото съм свободен...силен и единствен...Спомням си
дървото,огромен клонат бряст под който се целуваше моята любов с друг,току
що слязал от влака войник...спомням си как исках да се хвърля под стърже-
щите ,набиращи скорост колелета на влака...Всичко си спомням ясно
.Повече не я видях...Бяхме се разминали...
От този ден,всичко в живота,а и извън него ми се струваше разминаване.
Не се ожених по тази причина,губех приятелите си ден,след ден...по тази
причина,не исках да любя жените,макар,че еротиката в мен беше много
силна,по тази причина..и останах сам,също по тази причина...Може би е
инфантилно,но този живот не си го избираме ние.Той избира нас.
"Да живееш-казва Песоа-означава просто да си живян". Аз избрах Да
разказвам за да усещам по някакъв начин живота, да продължа да живея.
Иначе,както казва и Еврипид:" Може би животът е смърт,а смъртта е живот".
Човек никога не знае/освен глупака/,защото за разлика от животното се
бъхти за храната си и не знае къде точно да я посади и търси,а за разлика
от Вселенските закони-РАЗУМ, БОГ,ПОЗНАНИЕ,той всичко довежда/упо-
добява и сравнява със себе си/.
Нещастний човече, смири се преди да познаеш Света,за да влезеш и за-
живееш в БОГА! АМИН !