Притежавали са го малцина,но тези малцина са провиждали
на далече и са проправяли път на човечеството за да просъще-
ществува и да пребъде.Иначе то отдавна да е загинало. В хаоса
на Безкрая,само ние сме му "грижа" на Бога. Каква ирония-да
превърнеш всемирния хаос в ред.Тук всеки би се изсмял ако не
признае,че още е жив.
Ето какво казва по този повод Х.Л. Борхес:" Без една Вечност ,без едно деликатно
и тайно огледало на преминалото през душите,вселенската история е изгубено вре-
ме и в нея -нашата лична история, което ни кара да се чувстваме неуютно като приз-
раци.Вечността е едно по-богато изобретение.Вярно,че е немислима, но и скромното
последователно време е немислимо.Да се отрича Вечността,да се предполага широ-
кото премахване на годините,натоварени с градове,реки и ликувания,не е по-неверо-
ятно,околкото да си въобразяваме тяхното всеобщо спасение."
И все пак,отново повтарям,що за жестока ирония е да бъдем прогонени от рая, а и
да ни бъде отнето Третото око-това,което дава надежда,дори тук,на земята,че има
спасение.Оставени на произвола на съдбата,нас ни спасяват само "страдалците",на-
дарени с това качество или ние самите, когато ни се наложи да страдаме истински
и останем сами пред бездната.
И знайно е,че изгонени от рая,дошло познанието,ала с него дошла и смъртта.Смърт-
та е лесно и трудно постижима,но сама по себе си е безнадеждна без чувството за
вечност.И какво останало за нашия земен свят-химия и хормони.Ако не сработва хи-
мията и не работят хормоните идва смърт-телесна. Земята е еротична,ерогенна зона.
Не произвеждаш ли хормони на любовта няма не само знание,но и познание що е
това добро и зло,що е справедливост и в края на краищата жив ли си или не. Остана
лото е "празнота",та значи смърт. А дали пък после,във Вечността няма хормони,
тоест страсти и чувства,без които ние не можем да си представим не само нашия,
"някакъв си" живот ,а дори и Вечността.Живота е наказание и страдание/страст/,но какво
ще ни даде Вечността.Вечно спокойствие-сън,в който ще сънуваме земния си жи-
вот,страсти,раздиращи ни,като гръцки богове или червеи без нервна система,които
глождят кокалите ни.И няма нищо на този свят,което да ни спре,ако не бяхме толкова
слаби,телесни и невярващи,час по скоро да потърсим убежище в истинския си дом,
от който сме дошли.
Но стига толкова некрофилия,ще кажете вие,нека поговорим за нещата по друг на-
чин.
Добре,а защо хората вместо да еволюират,те деградират" Защо от свободни същества
/С относително свободна воля/ се превърнаха в марионетки,с които могат да си иг-
раят злите сили/ властници,политици и самодоволни безбожници/,така както те по-
желаят.Светът се превърна в омагьосано царствтво, царство на хаоса и ужаса,хората
изгубиха собствената си воля и се превърнаха в автомати на "провидението ли"?/което
в повечето случаи е въплащение на злото със земен произход.Нека не виним ни дявола
ни Бога.
Къде е чертата,която отделя обикновеното възприятие,достъпната за всеки действи-
телност от скритата за човека тайна.Нека бъдем прями:Всичко в този свят е СЪДБА,
сметка и "СИСТЕМА".Под система имам впредвид власт,политика и подтисничество.
Няма човек,който да може да избяга от нея/дори и най-свободния,та дори и лудия/ра-
но или късно тя го подчинява и смила./разбира се с малки изключения,като хората с
третото око,примерно Ботев/,които,знаеейки силата си и смисъла на живот и Вечност
не и се подчинява... .И избира своя път.....
Та,ако от съдбата си можеш да избягаш/нали казахме,че човека има свободна воля/
и се опълчи на "СМЕТКАТА,"то от "СИСТЕМАТА" няма отърване.Тя те сподиря от
раждането до смъртта Светът е омагьосан от своята "несвобода". Всички ядат,пият,
размножават се щастливо затворени в своя свят ,но опитат ли се да мръднат и вече са
обречени И въпреки това,те упорито живеят в "Своята малка вечност". Но наложи ли
им се да се сблъскат със системата,при тях се отварят не само земните очи,а и Окото Не
бесно.Това,разбира се не става почти никога или много късно,за да е истина. Тогава
всичко живо се подчинява автоматично "ОТВЪН", на внушените им заповеди.И нито
искрица от това някой да се събуди от дълбоката летаргия.И никой не се съмнява ,че
неговия сън е неговия истински живот. И никой не се сеща,че макар и антиподи и
омразници,ние сме едно ЦЯЛО. Атоми,които се въртят около своето малко слънце/ илюзията/.
И всичко е ясно,ние сме така жестоки към себе си,че не икаме да се събудим,не искаме
да знаем кои сме,защото подозираме какво се крие зад това...А дали душите ни ще наме-
рят мир някой ден?...И дали всяка душа търси този мир?...
Кой каквото ще да ме убеждадава,ние живеем във фантастичен свят.И това е единст-
ствената/нелепа/реалност с която се борим. А да се бориш цял живот с вятърни мелници
и накрая на живота си да разбереш,че това е бил твоя път начертан от "Някого" е безумие
и неблагодарност. Твоята съвест е проговорила и ти се присмива.Всъщност нищо не поже-
лах в моя живот ,защото бях ироник и пресмехулник.Такива през средновековието са ги бе
сили,щото в тях са подушвали нечистите сили-Богомили. Хора,които не се подчиняват на
авторитети,църкви и догми.ТА ЗНАЧИ СВОБОДНИ. А свободният човек се надушва от
стадото и всичко бяга от него за да не се зарази.Заразиш ли се,ти вече си прокажен-
"не свой" На моя гроб/ако има все пак кой да напише една епитафия бих желал да е
следната":УМРЯ ОТ ЛИПСАТА НА СВОБОДА!? Е ГА ТИ МАЙТАПА!".Просто и ясно,винаги съм знаел,че тя не
съществува,но в заблудата, без нея не можеш да живееш. А и живота без илюзии е по-страшен
от илюзията живот.
И остава ни последно да се запитаме/този път съвсем сериозно,доколкото го умеем/кой е
по-щастлив:?... Този,който живее заключен между живота и смъртта и няма желание да
се събуди или този,който се пробужда един ден/ с израстнало на челото трето око/ и раз-
бира,че е сам, от никого не разбран, и в края на краищата не разбран и от себе си.
Казват,че Третото око е окото на Бога,а защо толкова бързо сме го изгубили.Нали
Господ не се е отрекъл съвсем от нас/щом сме негов образ и подобие?/Най-вероятно
защото фантазията и въображението са много по-реални от от всяка реалност.Те са
самия СВЯТ. Тъй както с творчеството не може да се сравни никоя измислена реал-
ност.Реално е само това,което твори и се надмогва.Земя,природа,реалност,са само
думи ,които консумират еротичната сила на Творчеството.
И накрая за съжаление ще се върна пак на червея.Той е вестдесъщ и безсмъртен,
толкова колкото и света.Какво е творчеството без червея и червея без творчество?
Това е охлюв без рога и човек без Бог/третото око/.Ако го нямаше червея,дори са-
мо като отрицание на вечността,дори само с предсавата за вечен живот,какво би
станало? Ако я нямахме тази представа, то остава да се примерим,че всички ние
сме червеи.И то от най гнъсните,които се самоизяждат за да същесвуват,за да се
превърнат в пръст и "НИЩО"
Но нека си признаем,това не е най-добрата перспектива...