Този проблем ме е вълнувал от малък.И още тогава знаех,че не искам да се пре-
раждам.Копнеех за вечност.Там ,където,струваше ми се ,нещата се случват,дори без
тяло,а само в дух.Нещото ме влечеше на там,не защото мразех живота или пък ме
теглеше смъртта,а защото имах предчувствието/а някога,като малък и знаех/,че са-
мо на небето,при Бога,човек може да намери себе си и да се осъществи Това,за
околните бяха невинни,детски мисли,ала за мен бе най-истинската част от живо-
та.Съзнанието ми се оголемяваше,добиваше размерите на познание и аз виждах
нещата в тяхната цялост и истинност. На този "свят-земен"/,моята кратка спирка
от пътя/, който трябваше да извървя беше миг,а вечността,макар да се събираше в
"мига" / в собственото ми неосъзнаване/ в по-голяма част от времето беше
безкрайна.Само това можеше да ме успокои.
Иначе Тук имаше земя,вода,тъга ,пустота и недовършеност. Дори самата смърт
беше недовършена и сляпа.Тя даваше упование,но не и изход. Нещо отдавна
преживяно,но напълно недействително.Недействително по своята същност
,която може да се съпреживее предврително и да се анихилира,без да си го
преживял реално .Стига да имаш въображение.В такива случаи ,то е в повече:
ЧОВЕК СЪДБА
Преди да вляза в земния живот,
ми бе показаво как ще го изживея:
там имаше страдания и скръб,
мизерия,тегло и тежки грижи.
Порокът щеше да ме улови
и греховете да ме завладеят.
Да ме задавя ярост,после срам,
омраза и високомерна гордост.
Ала видях и радостта на дните
по-хубави от светлина и сън,
без плач и сълзи-
извор на блаженство.
Където само любовта дарява
спасение на хванатия в плът.
Изтръгнал се от мъките, човекът
наз всичко извисява своя дух.
Показаха ми злото и доброто,
пороците ми в пълния им вид,
кървящите им рани ,,светъл ангел
и помоща му в тежкия ми път .
Докато гледах бъдещето свое
чух някой да ми казва:
Е,реши! Часът за избор
вече е ударил.
Тогава пак претеглих всичко лошо
И отговорих :Да,
избирам теб!
И тръгнах сам към своята съдба.
Така дойдох на нашата земя,
така навлязох в новия живот.
Не се оплаквам- ако ми тежи-
Защото нероден,сам го ИЗБРАХ!
Неизвестен автор
И избрах красотата на скверния живот,където дяволът блудства в радостта
на краткия живот,само заради това,че Бог ни е дал свободната воля да славо-
словим красотата на краткото пред очакване на неспирното.Че ни е дал
от себе си,да творим,живеем и умираме в борба с дявола.Да допуснеш дявола,
означава да разчлениш времето,да го изгубваш и да грешиш крещейки,но ТУК.
Бог явно е имал специални съображения .Да спаси грешните ни души.Спасението
не е индулгенция,То е пречисване.А дали творчеството е изгубване или намира-
не е друг въпрос?
И така,прераждане или вечен жвот?Аз,разбира се,както казах вече избирам
второто.Но ако никой не ме пита и науката все повече доказва безбожието на
света,какво ми остава,освен да стана един от милиардите люде,които приемат не
щата,такива каквито са.Само,че аз не ща,не искам,не желая .Просто защото на-
шият земен свят е елипсовидно-кръгъл и безкраен,но краен в своето зачатие и
смърт,както е краен и всеки човешки живот.
Засега никой нищо не ти предлага освен абстрактни постулати и Вечен живот.Дали пък
истината не е в златното сечение между двете?....Галактиките,Вселените и Черните
дупки мълчат.И Господ мълчи.А понякога почти убедено ми нашепват,че отговора
е в мълчанието.
И точно тогава аз открих,че съм ортодоксален християнин.И мълча тъпо,но
верски.
Съгласих се със злото на тази свят,да изтърпя всичко,само да ми се даде право
на въображение /да творя/,за да заслужа Вечния живот.
Всички около мен,от детската градина през училище,казарма и до ден днешен
се опитваха да ми втълпят,че съм ненормален,най-малкото глупак .Може и така да е
но аз си бях решил ,че Моята Вечност минава през Творчеството и друга няма.
На земята няма друта вечност освен тази да твориш/да съ-творяваш/ За това Бог
беше неопровержим. Той-Бог ни е дал правото да се надяваме,че има и "друго",в което
ако се усъмниш ставаш пошла твар за заколение: гола безропотна и безсилна.
В противен случай защо да се раждаме? Уязвимият,подвластен единствено на
тялото човек е слаб,беззащитен и нещастен.-човека без Бог.Независимо дали е
в небесата,на земята,никъде или в нас.
Забравата идва бързо и си отива,като пролетен дъжд,ала Дон Кихот остава
вечен.Извън времето и пространството.И е благороден щото си е повярвал.
Какъв Бог да търсим ТУК на земята?
С.М.Аврелиев