Чаках на спирката автобуса си,когато към мен се приближи един двуметров
гигант,в клошарски дрехи,а в ръката си държеше задължителния дървен шиш
с който боде в контейнерите за плячка.Беше се приближил така недискретно
фамилиарно,/и миришеше на мечка/та си помислих,че или ще ми дръпне чан-
тата или ще ме наниже на шиша и ще ме изпекат някъде с другарчетата си.
Вместо това ми подаде мечешката си лапа и рече: " Да се запознаем,казвам се
"никой".При този неочакван обрат аз автоматично изстрелях: "Казвам се някой".
-Е,кое е по-добре да си никой или някой?-изхили се гръмогласно той.
-В днешния свят да си никой е май по лесно-отвърнах аз,като си надявах,че ще
се обиди и ще си тръгне.
Вместо това,той се разсмя още по гръмко ,извади бутилка водка и на две три нади-
гания я преполови.Очите му светнаха и той наистина ми заприлича на мечка.
-Виж какво,моето момче-продължи той, без да ме вижда,че аз постепенно се от-
далечявам,за да се отърва от него.
-Нищото е хаос,разруха,ентропия,разпад....а аз обичам да се разпадам,да изчез-
вам,да се скривам,да ме няма.Светът е в разпад,отива на майната си,и аз няма
да простя на вашия измислен господ,че ме е пръкнал на този свят.Щом него
го няма и мен ме няма.И не трябва да ме има.Кощунство е да си някой,да те
има,да си придаваш тежест и да мислиш,че си нещо.Трудно ви е знам,и ви съ-
чувствам,но вие сами сте си избрали ролята.Сега сте само обикновен чиновник,
мечтаете да станете началник.Ако не успеете ще сте нещастен, а ако успеете още
повече.
Я гледай ти,какъв самороден философ обикаля кофите
Усмихнах му се,но той вече ме беше приел/подушил/,защото и аз бях клошар
по душа.Вярно беше,че исках да се издигна в службата,ако не директор,то поне
налник ,там някакъв/тридесет години не стигаха ли?/ вярна служба.Но ,не, ни-
кой ме нямаше за човек.И колегите не ме поздравяваха.Страняха.
-Чуй какво,приятел,-рече свойски оня-ела с мен.Ще бъдеш нещастен,но свобо-
ден.Знаеш ли какво означава СВОБОДЕН? Сам,но верен на себе си.И аз бях
някой-Директор на Комбинат за цветни метали.Имах пари,жени,деца,щастие,
докато в един миг нещо се пречупи в мен и станах клошар.Загубих всичко,ходя
с маска,да не ме познаят,бягам от хората и те от мен,но съм щаслив,щото раз-
брах какво значи " уж" абстрактната дума СВОБОДА..Да не ти налага как и ка-
кво да правиш партийния секретар,как да угодиш на работниците,на които
даваш дребни трохи,как да не отрежеш плешивата глава на 22годишния наро-
ден представител,който ти казва "педераст" само защото не си назначил него-
вия човек .Хей,разбираш ли какво ти казвам:само педерастите и мошениците
имат място в тая държава.
- Да предположим,че си прав-вързах се аз-но сам и самотен можеш ли да
бъдеш свободен?
-Не напълно ,но повече от колкото ако си зависим.По-добре гладен,вместо да
храчат в душата ти.
-А щом си никой душа имаш ли-изпуснах автобуса си.
-Мисля,че тия,които са НИКОЙ носят повече душа от тия които са някой.
Не за друго,а защото някой няма време за глупости,а душата е глупост-нали.
И той пак се изхили гадно,така гадно ,че ми се приска да го убия.
-Знам какво искаш-рече той-и аз го желая,но не е лесно,повярвай.
- Не,не е така- и понечих да побягна,сякаш в мене се надигна душата,ала спрях
и рекох:
-Ти си дявола,ти си обсебен и изкушаваш хората,прок....В тоя миг почувствах,
че ми се завива свят и паднах на земята.Мамех себе си.
С.М.Аврелиев