Ако не е навсякъде ,ТОЙ е никъде.
Притваряйки очи преди да заспя,аз видях рибата.Пъстървата,която ви-
наги ми се изплъзваше,а и аз сякаш не исках да уловя.Тя беше най-отпред
на клинореда,прецеждаше бистрата вода и махаше с хриле. Зад нея бяха на-
редени в строг ред и иерархия по- малките докато накрая свършваше с тия които
току що се бяха превърнали от хайвер в прозрачни рибки.Във видението,
което трае не повече от миг,аз се опитвам да ги преброя,защото знам,че това
ще ми даде спокоен сън.После си казвам,че те нямат определен брой.Ако
имаха - Бог щеше да ми подскаже/той знае точния брой/ и аз ще се успокоя.
Уви,Той мълчи. Дали съществува? После търся перките на най-красивата-
първата.Но тя сякаш е изчезнала от погледа ми.Няма я.Няма кой да ги води
и те се пръскат.Така те ще бъдат изловени,ще попаднат в мрежите на лоши-
те хора и ще налапат мръсния въздух ,вместо вода.Това Бог го знае,но нехае.
Земята е радиоактивно място.Водата е тази която ни спасява,защото е пречис-
тена от рибите.Те абсорбират отровите,за да живеят хората.Ала хората знаят
това и се правяг на чукнати.И ловят ли,ловят рибата,за да я изядат.И Бог знае
това,но си трае.Дали съществува? .Той е вътре в себе си,като рибите и е нався-
къде.Това означава ли НИКЪДЕ?Ние,людете сме отвън и не го виждаме,защо-
то виденията ни са кратки като живота,а раждането мъчително и дълго като
смъртта.Ако съществуваше щеше ли да позволи рибите,моретата,реките,езе-
рата,Небето и Земята, хората- да не са си на мястото и нямаше ли да знае
техния точен брой?Бог съществува за да подрежда света,а не да го изправя.
С.М.Аврелиев