НЕВИДИМИЯТ

                     От малък имам чувството,че мога да бъда видим и невидим.Не,разбира се,

по мое желание,а защото така се наложи или просто боговете си играт с мен.Не можех,

примерно да си обясня факта,че докато играем на народна топка,изведнъж топката се озовава

връцете ми,никой не я вижда,докато аз убивам противника си.Или пък,че немската овчарка

скача върху ми,но аз изчезвам и тя се връща при стадото.А и после,когато застрелях жена

си,защото тя не ме обичаше,но никой и никога не успя да ме осъди щото бях невидим.

   Много неприятности ми е струвала моята невидимост,много бели бях сторил,но и

често ми е "помагала." Примерно хората след тежка скръб/загубили близък човек или

просто любимо същество/,да се "сберът" в себе си и да продължат напред.Тежък е живо-

та на видимите хора,но и на невидимите на такива като мен, не е лек.Уж ни няма,ала

присъстваме и ни боли.Боли ни за нещата като тяло.

     Станах овчар. И дали се разхождах със стадото по билото на планината или покрай море-

то/,то беше близо/,така или иначе не привличах ничие внимание.Съмнявах се дори в овцете

ми дали са истински , прозрачни или както им викаха там-он лайн.И моят прост овчарски

акъл започна да заприличва на  не съвсем истински.Дори на Велик ден и Гергьовден,кога

то колехме агнета,печахме и ядяхме,на мен ми се струваха някак безвкусни и кухи.

Дори гостите викаха:

-Еи,бай Иване,ти да не си ги хранил тия хайванчета с въздух бе.Чи те са като изкуствени,

а преди какви бяха....Мръвка,чирек да отхапеш..,с вино да се олееш,жена ти да те изнасили.

   Не им се сърдя,съжалявам ги,че те направиха да стигнем до тук.Но си трая,мълча и

пак потъвам в моята невидимост.Щом аз не се виждам ,никой не може да ме открие.

Скучно ми е с тези големци и тъпо.Стадото ми е по-живо от всички тях.И бягам.Бягам

в невидимото.Там се чувствах неуязвим и спокоен,дори моят упорит спътник- съня ,не

бе в състояние да ме уплаши повече,защото ако умра ,не аз ще изчезна,а светът просто

ще престане да съществува.Моето АЗ беше недосегаемо,то беше единственото реално нещо

сред морето на "идеалноно" и виртоалното.Всичко останало беше измама,която само аз

можех да унищожа.Виждам как вървят хора,котки,кучета в редици и маршируват

вървят по улиците ,из хотелите, коридорите на големите фирми,едни се споглеждат

любовно,други с омраза,но всичко това няма нищо общо с моето съществуване.

   Съществувах само аз в противовес на всичко останало..

     Някакъв плешив тип ме пита защо пия без да ме вижда.

Отговарям му съвсем коректно

-За да стана като вас-видим и тъп.

    Той като,че не ме разбира,но леко се обижда и си тръгва.Походката му е педерастка.


        Чаках келнерите да дойдат,но те така и не ме забелязваха.Чувствах се изцяло

затворен в своята невидимост.Не изпаднах в депресия,по скоро в някаква

еуфория на самота.Приятна,несмущавана самота.Чувствах се щастлив и отчаян.

   По едно време ме заболя злъчката и аз си тръгнах,но пътьом си взех алкохол

от малко магазинче за да я успокоя.

    После се  размислих и си казах:Добре, щом аз съм невидим ,та значи ме

няма,защо ще ме боли една скапана злъчка.Тя част ли е от мен?

   Не,не е част-отвърна ми някакъв вътрешен глас-но тя е най-уязвимата

от твоята видима същност-злобата.

-Ала аз-опитах се да възроптая-не злобея

-Не,недей-това е твоята истинска същност ,тук на земята,твоя дявол,а

невидимата е твоя Бог.Познай кой ще победи.

-Естествено невидимата-рекох аз.

-Прав си,Ала преди това ще трябва да умреш.Запомни:И СМЪРТТА е раждане.

Още в евангелието на Йоана е речено:"Истина,Истина ви казвам,ако житното

зърно паднало в земята не умре,остава си само,ако ли умре пренася много

плод".


       Невидимият си рече:Добре,аз ще се скрия под земята,ще бъда все така невидим,

но дано за плода най -после настане време да бъде Видим.А,всъщност какво ли зна-

чи Видим и Невидим?.И Двете са халюцинации.

         На този свят всичко е болестно състояние на духа,преди да "Предаде Богу дух".

                                                                                  С.М. Аврелиев

Мартуш

                    Казвам се Мартуш.Родил съм се в някаква "сляпа" нощ на 50 и някоя

година.Не знам /вече знам/защо с първата глътка въздух изпитах чувството,че

се разделям със свободата и влизам в царството на нищетата,невежеството и

пустотата.По-късно разбрах,че всъщност не съм поел достатълно въздух и съм

се задушил.Включили ме докторята на кислород и за радост или не, съм оживял.

Сега тътра едното краче,но то почти не личи.Само малките го забелязваха,щото

не можех да играя с тях мач,но се разминавах само с някой ритник в задника.

   В казармата не ме взеха като негоден,а във висшето училище не ме обичаха,

щото четях много и знаех,докато те се занимаваха  с жени и компании.Бях комп

лексиран от моята тайна/която никой не виждаше,а аз се опитвах да превърна в качество/.

   Не се чувствах самотен,но винаги бях малко в страни от всички останали.

    Това ми даваше чувството на свобода,но и на зависимост,че никога не ще

успея като тях,поради моето различие.

   Завърших университета,но ме изпратиха да уча за магистър-социолог.

-Ти-каза декана -си умно момче,дори прекалено умно,но трябва да се со-

циализираш,за да не отпаднеш от обществото.Не го разбрах точно,но в

тоя миг почувствах,че аз наистина не искам да бъда част от това общество.

Почувствах го осезаемо,с петте си сетива,че то ще ми отнеме свободата.И

то сега, в този миг и завинаги.

   Едни от състодентите станаха политици,други бизнесмени,трети просто го-

леми началници,но мен това не ме касаеше.Дори им се радвах.

   До момента в който ми откраднаха портмонето с документите и парите

и най- вече личната карта и шоьфьрската книжка.Опирах до един,до втори

и трети от моите бивши колеги,но никой не можеше или не искаше да ми помогне

.Те бяха добили друго"значение",носеха друга аура.Причината,подозирах аз, е

 в моя недоразвит  крак/те вече знаеха всичко/и аз нямах право на шофьорска книжка.

   Не знам с какво им пречех,но те сякаш изпитваха удоволствие да ме унижават.

.Подлагаха ме на какви ли не изпитания. Мисля че се справях и шофирах добре.

И колкото по-добре,толкова повече се озверяваха към мен и повече никога не пипнах кола.

  Уж се държаха приятелски,а гледаха как да ме смажат.Мене смазания

и ощетения от природата.Те ненавиждаха всичко ,което излиза от техни

те глави за нормалност.И сигурно бяха прави.Получих си паспорта след

две години,съпроводен от декларация,че повече няма да го губя.Две

години не ми даваха работа,бях аутсайдер,и от този ден нататък останах та-

къв завинаги-в душата си.Всичко,което ме душеше и задушаваше/така

както бях предположил при първото вдишване се потвържждаваше

с абсолютна сигурност.Аз бях никой.И е трябвало да не се раждам.

   Бях убедено решен да умра,когато срещнах Мартуша.Първоначално ми

слех ,че съм унесен в сън,но после прозрях,че е тя и ми се усмихва.Си-

гурно от съжаление,ала аз изпитах любов.

Запитах я за името

-Мартуша-аз я аз шашнах като рекох -Мартуш.

   За миг помисли,че и се подигравам,но после ме прие и се здрависахме.

Истинската любов тогава настъпи в мен,сякаш кръвта от прозрачните и

венички се преля директно в мозъка ми и аз бях пленник.И осъзнах,

че не е толкова страшно да си пленник/не свободен/ако съществото срещу теб

те обича.

  -Мартушка-рекох аз-ще се ожениш ли за мен?

-Да,Мартуш-отвърна тя.За винаги.

    Родиха ни се деца.Марта и Мартин.Порастнаха.А ние с Мартушка все така

се обичахме,докато не дойде смъртта и при нас.Мартушка заболя от тежка болест.

Мъчи се горката цяла година.,докато  смъртта я помилва.

   Децата бяха поотраснали,но аз вече нямах средства да им помагам.Марта замина

за Франция,а Мартин за Авганистан-в някакви омиротворителни сили.Бях убеден,

че там ще намери смъртта си.Взривили го докото закусвал.Та нали той беше мое про-

дължение и съвсем съзнателно е потърсил края.

                А аз какво правя на тази земя?...Нали с първото вдишване разбрах,че тя не

е за мен?

     Аз ли?Аз може би съм страхливец,но се съпротивлявам на Системата,ситемата да

унижава и убива човека.Сега съм по-силен от всякога.Няма какво да губя.И докато не

видя сметката на тази същата Система,създадена от батковци,братковци и диви

Балкански субекти няма да се предам и не ще се върна във Вечността преди да въздам

правосъдие.Навярно за това съм изпратен.И това е моята мисия.Какво правосъдие ли?-

ще кажете вие:Ами това да остана човек ,преди да си отида/да се върна/ за да разберат моите

врагове,че доброто на тази земя винаги губи,ала злото никога не ще спечели битката.

    То е само тук и тук ще си остане защото е "само",а доброто е "Всички и всичко"И някога ...

някъде ще победи.Трудно може да си го представим,но това е факт,неподлежащ на

обсъждане.Нашите представи стигат до там,докъдето се простира реалността.Дори

Вечността е проекция на земните ни представи.Жалко същество е човека,с въображение,

което стига до хоризонта.

   Сигурно за това съм се запънал при раждането.И за това с единия крак съм оттатък,

с другия съм тук.За да бъда едновременно разпнат и жив.


                                                                                                             С.М.Аврелиев

И все пак, защо се пръкваме на този свят?

                              Из поредица "История на глупостта"



                                                       Може да бъдеш атеист и да си  хуманист.

                                                          По Юлия Кръстева,която ги умее и двете.

                                                        Дори по средата.



        Ако има някакъв смисъл в това да имаш надежда,а в надеждата любов

за някакви си 50-60години,/колкото е горе-долу един човешки живот/просто

не е нищо друго освен глупост.И все пак се възпроизвеждаме,като бацилите,

котките и.всякакви животинки и гадинки...За да продължим какво?

                       ДА ДИШАМЕ....

  Усилието, или честта/какво означава?/ на един род,на едно семе,на

един вид да продължи страданието,агонията с цел "една посока"....

Още повече върху въртящата се с безумно шеметна скорост земя,висяща

в нищото.

   Смисълът е никакъв и за тия които вярват в смисъл и за безсмислените,

които не вярват в нищо.   И все пак го правят,подчинявайки се на инер-

цията на стадото,а и на собствения си егоизъм,че живота е вечен и смърт

няма.И то,наистина няма,освен индивидуалната. Умреш ли ти,светът престава да

съществува .Само дето това не е ценност. С последните думи ви заблудих,защото

заблудих и себе си.Да почувстваме  за малко самотата в душите си,когато осъзнаем

"НИЩОТО" или се събуждаме в "пустиня ,висяща в нищото".Не е ли ценност?

    Съвсем друг е въпроса дали всичко това, от възпроизводсвото на червея/безсмъртен/,

до ятото гълъби /премазани на пътя подмамени от трохите хляб/ е Божия промисъл

или просто гледната точка на захвърления/ние всички сме захвърлени/нещастен човек?

   Безсмъртието/разбирай смисъла на Боговете/ може да се роди във висящото кълбо-

в нищото/с Божията промисъл за изпитание/,но не и със сляпата съдба на изначалното

"съвпадение".Ще рече в човешката "ненавист"към съдбата.

    Ние обичаме своето страдание,не защото ще ни дари с мъдрост и пречисване,

 а с желание за мъст и "освобождение".

                                                                          С.М.Аврелиев

Частица Вселена

1139 – 570

ЧАСТИЦАТА   ВСЕЛЕНА

От светофара гневно пак секунда пада.

И зеленото се сменя от червеното.

Животът вече е надбягване и клада.

Тук дали е разрешено забраненото?...

А колко искам на червено да премина.

Желая да я счупя рамката зелена.

През земните забрани, всички, аз да мина.

Частица пак да съм от вечната Вселена!...

12.06.2018 г. 8.19 ч.

Русе

1140 – 571

УНИКАЛНИЯТ ЧОВЕК НА 21 ВЕК

                                                                                  На Н. Ликовски – с поклон

Привет, книжари първи, Данов и сие.

Вдъхновен от вас, падам аз на колене^/.

Но показвам днес, в двадесет и първи век,

уникален, не виждан никъде човек.

Той има дом, семейство и наследници.

И той е на Системата последица.

А има си и подвизи, и грехове.

Но да издава кой ли може да го спре?

И не на себе си, а на приятели

издава той и без да е влиятелен.

И без да е богат и алчен политик.

Без да е известен, неповторим, велик.

Но, когато книги той така издава,

сякаш бисери небесни тъй създава.

Не иска той награди и признание.

Да сме здрави – е негово желание.

И със усмивката си светла на мъдрец

той сам изплита лавровия свой венец.

А във този век на алчност и поквара,

той човек човека да обича кара.

Бъди и здрав, и жив, приятелю любим.

Да се роява твоят жест неповторим.

А, небесните, отворят ли се, двери,

Там ти най-доброто място да намериш!...

13.06.2018 г. 7.17 ч. – Русе - С поклон дълбок и благодарност искрена за издадената ми от Н. Ликовски книга за поборника Иваница А. Иванов – Т. Билчев

Златното сечение

                                       

                                                 ЗЛАТНОТО  СЕЧЕНИЕ  ИЛИ  БОЖЕСТВЕНАТА ПРОПОРЦИЯ

                         Златното сечение е символ на красота и съвършенство.И още на свобода. То е връзката

                   Между нашия- паднал свят и висшия –Божествен свят. А спойващия атом е ЕРОСА-любов-

                   Та/разпната и единствена/ ,която по думите на Платон „ ражда в красота”.

                        През 1505 година излиза книгата на Лука Пачоли Божествена пропорция. Никой не и

                    обръща внимание с изключение на Леонардо да Винчи,който твърди,че това е апология

                  и съсредоточие,среща на два свята. И още,че това е празника на пропорцията, на Божесве-

                  ната същност на човека и числото,като изражение на Божието триединство.

                                                 F= ___1+ _____Q 5 ~ 1,618033

                                                                     2

                    От тогава се счита,че златното сечение е не само Божествена пропорция,а и знак

               ,символ за красотата и в човешкия свят и че и в него е Бог  щом е достоен/човека/

                Да открие „Идеалните пропорции”,а и да открие формулата,която съвместява

                световете.

                    От тук нататък математиката мълчи.Както и би трябвало да бъде. Вече „проб-

               Лема е не на математиката ,а на философията и космогонията.Дали ще е божествено

              Откровение/ отваряне на прозореца към транседентното/ или е въпрос на жле-

              Зи с вътрешна секреция все още никой не може да отговори. Тук,в крайния свят,

             Всичко води към един изход и той е най-голямото нещастие-„Ерос без край”,кой-

            То умира в мига на притежанието.Не за друго,а защото на този свят нищо не се

            Притежава.То се изплъзва и става „друго”. А другото е смърт.

              Моралистите твърдят,че плътската любов е нещо вулгарно,низко и недостойно

           Дори за човека.Е да,но щом Ерос е медиума между земята и небето къде ще открие

           Тялото своя дух и обратно. Е ли Платоническата любов копнение към Бога,не е ли

          Идеалната любов измислица на хората, за да не намират повод да се самоубият

         Тутакси? Или пък да избягат от „Еротическата тиня”,която ражда изроди”?

                                            ДОКОСВАНЕТО МЕЖДУ ГОРНАТА И ДОЛНАТА ЗЕМЯ

                       Човекът е единственото същество,което може да прокара моста между два-

          Та свята. Светът на сенките и светът на „ставането”. Попадне ли на истинския

          Човек/ докоснат от Ероса на Небето/ той започва да живее само в Космоса, а зем-

          Ния му живот,призрачния му живот, представлява за него само процес на умира-

         Не. Платон твърди,че”  Няма никакъв свързващ път между същината на истината,

         Обитаваща в умопостижими висоти, и тукашното мъчително битие,смекчено от

         Потока на сетивните измами”. Не намерил връзка между съвършената пълнота,

        Сред която пребивават боговете на идеите, и безнадеждната празнота на смърт-

         Ния живот.Разумът не е достигал до тази връзка. Но се е родило нещо ирационално.

         Явила се е сила,междинна по отношение на Боговете и смъртните-не Бог и не

         Човек,а някакво своегорода демонично и героично същество.”

                                                                                                                    С.М.Аврелиев

Разговор със смъртта

Разговор със смъртта

                                                           Най-сигурният път към безсмъртието е смъртта.

                                                                                                                           М.А.

                                                          По бръснача на самотата има само едно спасение.

                                                         И то е невидение.

                                                                                                                    П.Б.Шели

                                

                                                         Стига да поискам нещо,то умира.Ала съдбата ми

                                                         няма силата да поразява нещата.

                                                                                                               Ф.Песоа

                                   Смъртта облагородява,облича в незнайни премени безсмисленото,

                  жалко тяло.Защото там лежи свободен човек,макар да не е искал свободата.За-

                  щото там не лежи роб,макар и с плач да е изгубил робството си.Както някой

                 цар,чийто най-голям блясък е царската му титла,като човек може да е смешен,

                 но като цар е по-висш,така и мъртвецът може да е неугледен,но е по-висш,за-

                 щото смъртта го е направила свободен.

                                                                                        Ф.Песоа

                         Свободен си,ако можеш да се откъснеш от хората и не те при-

           нуждава да ги търсиш паричната нужда,или стадното чувство,любовта или

          славата или пък любопитството,които в тишина и усамотение не могат да

          се подхранват.Не ти ли е възможно да живееш сам,родил си се роб.

              Най-голямото величие на човека е да се роди СВОБОДЕН.То прави

          скромния отшелник по-велик от царете,дори от боговете,самодостатъчни

         заради силата,а не заради презрението към нея.

                                                                                         Ф.Песоа       

                                        --------------------------------------------------------------------------

 ------------------------------------------------------------------------------------------------------     

  

                                Той беше монах.Обрекъл се беше на Бога още от малък,защото

        усещаше присъствието МУ в себе си и във всичко наоколо.

      Чувстваше се щастлив в божиите ръце и се бе отдал изцяло на неговата милост.

       Остаря щастлив ,опознавайки себе си и БОГА.

         Когато се изкачи на любимия си хълм над манастира,внезапно го заболя

     стомаха,изтръпнаха му ръцете и той почувства "Нейното присъствие"

 Беше излишно докторите да му казват,че му остават броени дни. И макар

 да се беше срещал много пъти с "нея",макар да я познаваше "отвътре",сега

 му се стори,че я гледа "отвън".Да гледаш на себе си отвън-помисли той-е

 по страшно от самата смърт.И той видя гроба си.Гледаше отдолу нагоре.

 Безпомощен и жалък.Чувстваше как Бога,който живее в него му се изплъз-

 ва и се отваря пустота.Пустотата на "Нищото"Светът,който се обладаваше

 от Бога се събра в една черна дупка. Нямаше надежда, имаше лопати и буци

 пръст..Страхът му се съсредоточи в това "как ще диша".Дали ще му разрешат?

 Глътката въздух му се стори по-ценна от всички небеса.

     Това ли бе Вечността за която бе копнял и живял? Толкова близка,осезае-

 ма и изгубена.

     Почувства се голо,безсмислено тленно тяло оставено на произвола на съдбата.

    Съдбата ,в която нямаше нито Ангели,нито дяволи.Единствено и само той.Го-

   ла ,безформена плът- жива,но по-мъртва от мъртвата,защото все още

 съзнава..А съзнава,че е "никой",Няма "никой" и всичко е "НИЩО".А  най-страшното,

 живота му бе пропилян,"че БОГ е навсякъде."А сега е "никъде".

  Прекръсти се,съжалявайки, за своите сквернословни мисли.

       Страхът го обземаше отвсякъде и понеже нямаше с кого да говори той и се до-

 вери и заговори с "НЕЯ".

 -Та ти си значи,"Ваше величество смърт"-Опита се да бъде иронично-духовит той.

 -Нали не те беше страх и ме ненавиждаше-отвърна му тя.

  -Никога не ме е било страх от теб,но сега ме отвращаваш и се чувствам изоставен.

 -Не си изоставен.Аз съм с теб и твоя.Нали знаеш,че ако не преминеш през мен не

 ще се сдобиеш с Вечност.Ти живееше в нея,дори и във времето,а после ме забрави.

 Това е вашия грях,забравата,ала и времето няма друга функция освен да унижава

 и следи.Грехът е СЛЕДА в очовечването.Нямаш ли чувство за вина,ти си червей.

 Ала и той знае как да умира/без трагедии и разпятия/.Просто се умножава до доста-

 тъчност.Това познание ли е? Или превъзмогване?

 -Много си бъбрива Смърт.Давай по същество.Или ме вземай или ме мъчи-Аз съм ти

 в лапите,а ти си безскруполна и зла кучка.И да ме вземеш няма да ти се предам.                                                             

   -Не просто страх,а космически страх-рече тя-това си ти сега-пък се и хилеше ня-

 как нагло,уж безлично,а ихидно-Никой,дори измислени философи като теб не се

 познават преди да се срещнат с мен.Помисли си по-дълбоко-Не съм ли вашата

 надежда в един самотен и несправедлив свят.Надеждата във вашия свят е само

 илюзия,а аз съм краят на ново начало.Ако ме нямаше мен всички бихте изгинали

 на секундата.Аз съм тази която върти земята.Спре ли за миг и всички сте разтова-

 рени.Това ли би желал,слуга на БОГА? Е ,все пак добре,че е за малко присъстви-

 ето ви тук-продължаваше да се хихика ТЯ,-а той все повече се отвращаваше от сме-

 ха и ,а душата го напускаше.

    И тогава получи прозрение: Видя как всички хора,отровени от химия и безнадежд-

 ност по целия свят се мятат като "риби на сухо",усети болката им да отварят уста

 за последна глътка въздух.

    "Това било то живота-глътка въздух-вопъл....вопъл за спасение...Къде е то?

 Монаха беше избързал или закъснял.Така както всичко се случва на тази земя.

 Никога не идваме на време,а си отиваме когато не трябва.

 -За това ли ме изостави Боже-рече кръстейки се той- без онова чувство,което бе

 изпитвал винаги при кръстния знак.

 -Не,не Бог е виновен-рече "ТЯ"-чула воплите му.Прекалено много искаше от

 него,макар да беше праведен.

 -Хайде,поне ти не ми философствай-изхлипа той-.Вземай ме и да се свършва.

 -Е, това не го решавам Аз-рече Тя-Това е проблем между теб и Господ.Нали

 беше монах,та значи си част от НЕГО.

 -Всички сме част от НЕГО-ядоса се той -и едва не и се нахвърли.

  А на нея смехът и се превърна в цвилене от удоволствие.Кой и бе

 дал правото на надмощие и да решава съдби.Да бъде последна инстанция?

 Нима над БОГ има друг или равен с Него.Не е възможно....

 -На всички така им се струва,докато дойда,а после се отпускат-изрече го

 като на себе си и леко се отдалечи.

     Това не вдъхна кураж на монаха,напротив раздразни го и окуражи да и се

 противопостави.

 -От къде това чувство за хумор,ненаситна паст-Не ти ли омръзва да си

 зло? С какво се храниш? С нашите трупове?Души?

   -Умен си,но си жалък-продължаваше с пискливия кикот на вестдесъщност ТЯ.

 Другите знаят какво ги чака,но в невидението и страха запазват вярата си.

 Ти я изгуби.И смирението ти е било фалшиво.

    - Поне да беше взела  разума ми,преди да отнесеш душата ми-рече той-

 да не слушам твоите сквернословия.

    -Разумът ти ще остане тук.Ще пренеса само душата ти,тя ми трябва.

   -И за какво ти е? За какво ти е потрябвала?Какво ще правиш с нея?

    -Ще ти кажа-и тя сниши глас-Защото си ми симпатичен.Не за друго,

   а защото обичаш БОГА,толкова,колкото и мен.Та значи можеш да

  ни изневериш.-чуваш ли човече,ти си Мой,преди да те предам на

 него.А душата ти ще занеса при теб,за да я откриеш "отново пътя".

   -Как при мен,какви ги дрънкаш ,вещице?.Аз съм тук,макар че скоро

   ще умра.

  -Всички ще умрете,щом сте се родили,но не го помните докато сте

 живи.Ти...ти за разлика от другите знаеше какво искаш,кого гониш и къде оти-

 ваш.Ти се шегуваше с живота,но си вярваше.Страх! Май че и това

 е превземка.Ако те беше страх ти знаеше какво да направиш.И зато-

 ва се размина със собствения си живот.Когато реша ще те върна да

 го поправиш.

 -Не,не ти, БОГ е този който решава.Дано не си негова приумица да

 ни пази от злото.

 -И ти не си въплащение на Доброто-рече Смъртта-,ала ти ми трябваш

 защото умееш да страдаш.И "ОТТАТЪК" ще страдаш и търсиш,но за

 разлика от тук,ти и ще "НАМИРАШ." А това е още по страшно.Хай-

 де сега се помоли на Твоя Бог и да свършваме.Изморих се с теб.

    Сега той,на свой ред се изсмя гръмогласно.

   -Не се хили,нещастни човече,животът свършва с мен,ала страданието е

  Вечно.То е вашето спасение.И аз като част от него...

      Остра болка сряза гърдите му и той пое последната си глътка въздух.

        СПАСЕНИЕ...                       С.М.Аврелиев

                        

----------------------------------------------------------------------------------------------------------


Смъртта на един чешит

                                                                На моя приятел Румен Рачев

    

 Капитан Р.Рачев беше голям чешит.Един ден легна и умря.Пък защо

Му беше никой не разбра.

   Злите езици говореха,че бил здрав като бик,но сърцето му не издържало,

А зевзеците аргументирано твърдяха,че се е пошегувал.

-Бива ли тъй да говорите за умрял чиляк-възмущаваха се бабите и обръща-

Ха глави с погнуса.

  Някой шепнеха,че се е самоубил,а други им викаха,че той не би го направил.

         Щото бил войник.

-Войник,ма сам-отвръщаха им клюкарките.Самотата го убила.

                  ---------------------------

     Той ги слушаше от оня свят и му се гадеше…И в смъртта ми няма да ме

 Оставят..И не се сещат…

                                --------------------------------

      В това време голямото куче Шаро даваше акъл на кутрето Баро:

„Когато те възкачат на Небето ще бъдеш сам и единствен,а ако те за-

 Ровят в земята не съжалявай-ще бъдеш сам,но не единствен.”

    Малкото кученце въртеше опашка и не го разбираше.Беше оста-

Нало само и гладно. И му се прииска под земята.

                                                               С.М.Аврелиев                               

За риба с философ

        За риба с философ                                                                                                                                                                                                                                                                    Иван е човек кофти. Все ми говори за едни усукани   работи с  купешки думи,че направо да умреш от скука.Но той има кола,пък аз нямам.Още не сме стигнали язовира,а той започва със своите глупости.Ще ми се да скоча от колата,но го слушам.                                                       Оня ден-вика той-с мен се случи нещо изключително.Хрумна ми да се кача на гардероба в моята стая за да го почистя от прахтта.И какво мислиш стана,бърша си аз и току погледнах надолу.                         

 --Да не би жена ти-обаждам се плахо аз

 .                                                                                    

 - И какво мислиш видях.Моята стая.Ала друга.Уж същата пък друга.                                                                                                                                                                   

  -Чи как тъй-намесвам се аз,този път по смело от отчаяние и нетърпимост                                                                                                                                                         

 -Ми тъй,не знам,но друга.Нищо не е същото,нито столовете,нито масата,нито дори чучулигата в кафеза.Тя пееше като гарван.Не само пееше,тя бе станала гарван. И в мен се забоде един въпрос "ЗАЩО"?.Действително защо? И тога за да проверя действителността на моите възприятия,взех,че се качих на хълма над селото.И като погледнах надолу,уж същото село,пък не е.И да ти кажа стана ми страшно.

                                                                                                                                     

 -  Гледна точка -намесвам се и аз философски.Я да приключим с разговора,че ще изплашим рибата. А той упорит човек.Не престава.    И от тогава все свързвал двете точки/Не гледните,не точките в пространството/а във времето-тази която имал и тази ,която му се показала.                                                                  

 - Гледай си кефа бе-викам му аз.А имаш ли предчувствие,че рибата ще кълве,туй е важно.                                                                                                                          

 -  Ами точките  

 - Стига с тези точки бе!Да не са упорните,дето ги измислионая булка,за заблуда на публиката.

 Случва се нещата да се сгромолясатРабота,сън,пак работа,понелник,вторник ,сряда...от време н а време за риба С тебе ми е хубаво щото умееш да слушаш..                            

 -Е,дърпай де, не виждаш ли плувката,наби като торпила.                                                              - ,Нищо де,изпуснах я,махва с ръка той!! Та питам се аз,каква е разиката между гледането и виждането? Не сме ли различни при всяка крачка която правим.?Не е ли различен света и ти в себе си?                                                                                                                                                    Вече не го слушам.Гледам да се отдалеча малко от него.Щото съм дошъл за риба и да си почина,а той продължава сам със себе си.Гарантирам ви,че не е луд,но аз не го разбирам,както и останалите.Сигорно е гений,затова е кофти                                                                                                                                                                                               

  Почти крещи и лека полека се промъква към мен/не знам защо трябва да го споделя,ако е убеден/но аз вече не му се сърдя,щото така и така риба няма да уловим.Нека му олекне..

      Не го чувам,ала ветреца донася накъсаните му думи до мен и аз ги доизграждам,щото и аз съм лъжец Не. съм дале,,ч от неговото усещане за света,макар да не ми се иска и бягам.,бягам...              Той  не престава        

 -  Та гледай сега.Светът е напукан презрян и хаотичен.Пресъздавайки го в себе си ние го изгубваме,тъй като не ни е дадено от Бога едновременно и цялото и единичното Разстоянията. от точка"А" до точка "Б" са съвсем малки,но до толкова значителни,че ако се опитаме да ги свържем,ще се наложи да полудеем.Между тях има безброй много светове,тоест вероятности,които се изключват и ще се опитат да ви подведат.                                                                                                                                                                                                                                .-Този вече е пълна откачалка-мисля аз и за втори път изтървам риба Яд ме е!  .                         -  Да, но в случая няма нищо общо-прочел мислите ми казва той-.Между точкка"А"изтърваната ,риба и точка "Б"-уловената риба,както и от МЕН до ТЕБ няма никакво разстояние -ние сме в един миг- разбираш ли?                    Проблема е,че   не мога да стигна до познанието,не само защото  не съм от този свят/вече/ а защото съм част от него/все още/..                                   

                                                                 С.М. Аврелиев

Как СИСТЕМАТА унищожава свободата

Как СИСТЕМАТА/ еснафа политикон/ убива човека

                          Всички се надпреварваха да дават акъл.Ала най-противен ми беше един

            стар поп,който не беше влизал до сега  в кръчма.Викаше,за да го чуят всички,че

           Господ ще го накаже. Не издържах и аз и го питам: За какво бе килимявка,защо ще

          го съди Господ? Че човека няма какво да яде,а такива мазни търбуси като теб се

         пълнят от людското нещастие.Щото вече няма кой да се ражда,само мрем.И се

         обръщам към престъпника:" Не,не съжалявай Лазе,точно така е трябвало да напра-

         виш.Хич не ги слушай тия "добряци"" !   .Ами защо не  се бил  обадил, всеки щял да му

        даде.Глупости на търкалета...Като се преобърне колата спонсори много...

           А Лазе мълчи.Мълчи тъпо и смирено.Всъщност не знам дали съжалява,но усе-

       щам някаква глуха омраза как пъпли в него.Този човек никого не бе мразил,,напро-

      тив,помагаше им докато можеше.А тези,дето сега искаха да му "помагат", до вчера

     го плюеха и ето какво направиха от него.Най-много го мразеше кмета Цвятко,щото не ис-

    каше да членува в БСП-то,а още повече активиста на ГЕРБ-Съчмеза,защото никога

   не искаше да гласува".Кряката" потриваше ръце,щото утре клюката ще върви хептен

   добре. Габарът,излязал от нерви,изцеди през зъби,че нямало кой теб/тоест мен да

   набие/ щото съм го защитавал.

     А престъпника се. казваше  Лазе Лазев.Бе изпратен тук по разпределение, като

  фелдшер.Отначало всички му се доверяваха и уважаваха,докато в един момент

  селската управа не реши да го уволни,за да назначи една  пачавра, която не знам

 какво бе учила,но само не и за медик.И тогава се обърнаха.Селяните.Щото ако не си

 с кмета значи си враг.

     Бяха настанали времената на "промените" и Лазе не можа да си намери работа.

   Започна да пие,но не стана пияница.Искам да кажа "истинска",щото никога не се

   напиваше.Цереше пак бабичките и старците,но пари не вземаше.Само каквото му

   дадяха за ядене.

     След време се разведе с жена си." По идеолого-икономически причини"-пишело

   в бракоразводния  акт.Остана сам,с детето си,щото оная избяга някъде по "Острови-

  те"

     За да изхрани и изучи сина си Лазе тръгна с дърварите по горите.Докато все още

   бе силен и здрав-издържа,но не след много време частника го уволни "щото не мо-

   же да направи кубиците".

       И така,бай Лазе изпадна в пълна немилост. Три дни стоя гладен и мисли,мисли,

  мисли,докато взе решението...И го направи!  Така "СИСТЕМАТА" в една сбъркана

  държава превръща обикновения човек в престъпник. И то какъв "престъпник"?...

     Счупи стъклото на селския магазин,взе пет кутии цигари,погледна към хляба

  и колбасите,но не ги пипна ...и си тръгна.Не взе и пари.

     Върна се вкъщи и запуши цигара след цигара.Като се напуши се качи на тавана

  и взе револвера на дядо си.Опъна чатлака и миг преди да стреля се почувства щастлив

                                                                                                       С. М. АВРЕЛИЕВ

Светулка

1132 – 563

ЧЕСТНО   И   ЛЕСНО...

Няма честно, няма лесно.

От живот до смърт живеем.

Как в живота да успеем,

лесното щом е нечестно?!

Значи туй, че има честно.

Че да живеем може с труд.

Но всички смятат те за луд.,

честно, щом живееш, лесно...

Тъй, между лесно и честно,

между смърт, живот и борба,

между скръбта и радостта,

живот избираш уместно...

30.05.2018 г. 7.41 ч.

Русе

1133 – 564

ЗА СТРАСТИТЕ НИ...ЗЕМНИ, ЛИ?!...

Лети животът, страстите умират.

Заедно със страстите умираме.

След нас къде ли страстите отиват?

Ний със страстите си, май,...загиваме...

30.05.2018 г. 7.55 ч.

Русе

1134 – 565

ЧОВЕКЪТ-МУХА

                                                                                          По идея от пиесите на Ст. Марков

                                                                                         “За мухите и мечтите”

Една муха на чашата ми кацна

и се чувстваше уютно и добре.

После хоботче в бирата мацна.

А хората пиеха, че бяха зле.

Муха да бъдеш днеска е прекрасно.

Забавно е, добре е и си струва.

Човек да бъдеш само е ужасно,

дори и на муха да се преструваш.

Да е муха, искал винаги човек.

Хоботче да си пъха, гдето иска.

Но...човек остава...А от век на век...

мухата в него вечно го подтиска...

4.06.2018 г. 17.13 ч.

Русе – рест. Марияне

1135 – 566

В ГРОБИЩЕТО ВЕЧНОСТ

За пореден път гробището посетих.

Но как копаят гроб, за първи път видях.

Който си ни, Боже, от къл и пръст създал,

за жилище последно що това си дал?!

Знам, че си оставил да лети душата,

но туй, що най любех, що е под земята?!

Най-красив аз, Боже, бях между людете.

Тази хубост даде Ти на червеите!...

Справедливо туй е Ти, което стори.

Никой никога не ще Ти го оспори.

Мисля, че оставяйки ме под земята,

като друго, с мен погребваш красотата...

Затова Те моля, Боже, остави ни,

нас и който ще ни наследи ни,

да сме вечно над земята със душата...

Духът ни само да е там,...във Вечността!...

4.06.2018 г. 18.19 ч.

Русе

1136 – 567

ПОКЛОН ПРЕД КРАСОТАТА

Тази морска рокля красива

ослепително ти отива.

А в косата ти, като грива,

със усмивка всеки загива.

Така ухажвах една дива.

Не знаех, че е самодива.

Но беше толкова щастлива

от словото ми – по-красива.

В поклон се тялото извива.

Но кръст боли, не се превива.

О, тази красота пенлива,

без мой поклон, къде отива?!...

6.06.2018 г. 17.43 ч.

Русе – Тя кръчмата е Марияне. А сервитьорката – Траяна...

1137 – 568

ИСКРА ОТ ДУША

                                                                                     На Боян Петров

Ти тръгна през разцъфналата пролет

към заледени и мрачни висини.

Но със сърце, изтръпнало за полет.

И със душа, към Вечност дето се стреми.

И сам достигна ти до светлината.

Върхове превзе непокорими ти.

Остана ти завинаги душата

при Духа, към който вечно се стреми.

Да те търсим няма ние да се спрем.

Твойта жажда в нашите души гори.

И навярно чак докато ний умрем,

от душата ти искра ще ни блести!...

7.06.2018 г. 1.21 ч.

Русе

1138 – 569

С В Е Т У Л К А

Дошла от светове далечни,

ти, летяща, светеща душа.

За да ни кажеш, че сме вечни

ли пак си днес при нас ти дошла?

Докосвам светещото тяло

с трепереща ръка човешка.

Че ти и аз едно сме цяло

ли ми казваш? Или...пак грешка?!...

9.06.2018 г. 4.55 ч.

Обретеник              Т.Билчев