Из поредица "История на глупостта"
Може да бъдеш атеист и да си хуманист.
По Юлия Кръстева,която ги умее и двете.
Дори по средата.
Ако има някакъв смисъл в това да имаш надежда,а в надеждата любов
за някакви си 50-60години,/колкото е горе-долу един човешки живот/просто
не е нищо друго освен глупост.И все пак се възпроизвеждаме,като бацилите,
котките и.всякакви животинки и гадинки...За да продължим какво?
ДА ДИШАМЕ....
Усилието, или честта/какво означава?/ на един род,на едно семе,на
един вид да продължи страданието,агонията с цел "една посока"....
Още повече върху въртящата се с безумно шеметна скорост земя,висяща
в нищото.
Смисълът е никакъв и за тия които вярват в смисъл и за безсмислените,
които не вярват в нищо. И все пак го правят,подчинявайки се на инер-
цията на стадото,а и на собствения си егоизъм,че живота е вечен и смърт
няма.И то,наистина няма,освен индивидуалната. Умреш ли ти,светът престава да
съществува .Само дето това не е ценност. С последните думи ви заблудих,защото
заблудих и себе си.Да почувстваме за малко самотата в душите си,когато осъзнаем
"НИЩОТО" или се събуждаме в "пустиня ,висяща в нищото".Не е ли ценност?
Съвсем друг е въпроса дали всичко това, от възпроизводсвото на червея/безсмъртен/,
до ятото гълъби /премазани на пътя подмамени от трохите хляб/ е Божия промисъл
или просто гледната точка на захвърления/ние всички сме захвърлени/нещастен човек?
Безсмъртието/разбирай смисъла на Боговете/ може да се роди във висящото кълбо-
в нищото/с Божията промисъл за изпитание/,но не и със сляпата съдба на изначалното
"съвпадение".Ще рече в човешката "ненавист"към съдбата.
Ние обичаме своето страдание,не защото ще ни дари с мъдрост и пречисване,
а с желание за мъст и "освобождение".
С.М.Аврелиев