1132 – 563
ЧЕСТНО И
ЛЕСНО...
Няма честно, няма лесно.
От живот до смърт живеем.
Как в живота да успеем,
лесното щом е нечестно?!
Значи туй, че има честно.
Че да живеем може с труд.
Но всички смятат те за луд.,
честно, щом живееш, лесно...
Тъй, между лесно и честно,
между смърт, живот и борба,
между скръбта и радостта,
живот избираш уместно...
30.05.2018 г. 7.41 ч.
Русе
1133 – 564
ЗА
СТРАСТИТЕ НИ...ЗЕМНИ, ЛИ?!...
Лети животът, страстите умират.
Заедно със страстите умираме.
След нас къде ли страстите отиват?
Ний със страстите си, май,...загиваме...
30.05.2018 г. 7.55 ч.
Русе
1134 – 565
ЧОВЕКЪТ-МУХА
По идея от
пиесите на Ст. Марков
“За мухите и мечтите”
Една муха на чашата ми кацна
и се чувстваше уютно и добре.
После хоботче в бирата мацна.
А хората пиеха, че бяха зле.
Муха да бъдеш днеска е прекрасно.
Забавно е, добре е и си струва.
Човек да бъдеш само е ужасно,
дори и на муха да се преструваш.
Да е муха, искал винаги човек.
Хоботче да си пъха, гдето иска.
Но...човек остава...А от век на век...
мухата в него вечно го подтиска...
4.06.2018 г. 17.13 ч.
Русе – рест. Марияне
1135 – 566
В ГРОБИЩЕТО
ВЕЧНОСТ
За пореден път гробището посетих.
Но как копаят гроб, за първи път видях.
Който си ни, Боже, от къл и пръст създал,
за жилище последно що това си дал?!
Знам, че си оставил да лети душата,
но туй, що най любех, що е под земята?!
Най-красив аз, Боже, бях между людете.
Тази хубост даде Ти на червеите!...
Справедливо туй е Ти, което стори.
Никой никога не ще Ти го оспори.
Мисля, че оставяйки ме под земята,
като друго, с мен погребваш красотата...
Затова Те моля, Боже, остави ни,
нас и който ще ни наследи ни,
да сме вечно над земята със душата...
Духът ни само да е там,...във Вечността!...
4.06.2018 г. 18.19 ч.
Русе
1136 – 567
ПОКЛОН ПРЕД
КРАСОТАТА
Тази морска рокля красива
ослепително ти отива.
А в косата ти, като грива,
със усмивка всеки загива.
Така ухажвах една дива.
Не знаех, че е самодива.
Но беше толкова щастлива
от словото ми – по-красива.
В поклон се тялото извива.
Но кръст боли, не се превива.
О, тази красота пенлива,
без мой поклон, къде отива?!...
6.06.2018 г. 17.43 ч.
Русе – Тя кръчмата е Марияне. А сервитьорката –
Траяна...
1137 – 568
ИСКРА ОТ
ДУША
На
Боян Петров
Ти тръгна през разцъфналата пролет
към заледени и мрачни висини.
Но със сърце, изтръпнало за полет.
И със душа, към Вечност дето се стреми.
И сам достигна ти до светлината.
Върхове превзе непокорими ти.
Остана ти завинаги душата
при Духа, към който вечно се стреми.
Да те търсим няма ние да се спрем.
Твойта жажда в нашите души гори.
И навярно чак докато ний умрем,
от душата ти искра ще ни блести!...
7.06.2018 г. 1.21 ч.
Русе
1138 – 569
С В Е Т У Л
К А
Дошла от светове далечни,
ти, летяща, светеща душа.
За да ни кажеш, че сме вечни
ли пак си днес при нас ти дошла?
Докосвам светещото тяло
с трепереща ръка човешка.
Че ти и аз едно сме цяло
ли ми казваш? Или...пак грешка?!...
9.06.2018 г. 4.55 ч.
Обретеник Т.Билчев