Разговор със смъртта
Най-сигурният път към безсмъртието е смъртта.
М.А.
По бръснача на самотата има само едно спасение.
И то е невидение.
П.Б.Шели
Стига да поискам нещо,то умира.Ала съдбата ми
няма силата да поразява нещата.
Ф.Песоа
Смъртта
облагородява,облича в незнайни премени безсмисленото,
жалко тяло.Защото там лежи свободен
човек,макар да не е искал свободата.За-
щото
там не лежи роб,макар и с плач да е изгубил робството си.Както някой
цар,чийто най-голям блясък е царската му титла,като човек може да е
смешен,
но
като цар е по-висш,така и мъртвецът може да е неугледен,но е по-висш,за-
щото
смъртта го е направила свободен.
Ф.Песоа
Свободен си,ако можеш да се откъснеш от хората и не те при-
нуждава да
ги търсиш паричната нужда,или стадното чувство,любовта или
славата или
пък любопитството,които в тишина и усамотение не могат да
се
подхранват.Не ти ли е възможно да живееш сам,родил си се роб.
Най-голямото величие на човека е да се роди СВОБОДЕН.То прави
скромния
отшелник по-велик от царете,дори от боговете,самодостатъчни
заради силата,а
не заради презрението към нея.
Ф.Песоа
--------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Той беше
монах.Обрекъл се беше на Бога още от малък,защото
усещаше
присъствието МУ в себе си и във всичко наоколо.
Чувстваше се
щастлив в божиите ръце и се бе отдал изцяло на неговата милост.
Остаря щастлив
,опознавайки себе си и БОГА.
Когато се
изкачи на любимия си хълм над манастира,внезапно го заболя
стомаха,изтръпнаха му ръцете и той почувства "Нейното
присъствие"
Беше излишно
докторите да му казват,че му остават броени дни. И макар
да се беше срещал
много пъти с "нея",макар да я познаваше "отвътре",сега
му се стори,че я
гледа "отвън".Да гледаш на себе си отвън-помисли той-е
по страшно от самата
смърт.И той видя гроба си.Гледаше отдолу нагоре.
Безпомощен и
жалък.Чувстваше как Бога,който живее в него му се изплъз-
ва и се отваря
пустота.Пустотата на "Нищото"Светът,който се обладаваше
от Бога се събра в
една черна дупка. Нямаше надежда, имаше лопати и буци
пръст..Страхът му се
съсредоточи в това "как ще диша".Дали ще му разрешат?
Глътката въздух му се
стори по-ценна от всички небеса.
Това ли бе
Вечността за която бе копнял и живял? Толкова близка,осезае-
ма и изгубена.
Почувства се голо,безсмислено тленно тяло
оставено на произвола на съдбата.
Съдбата ,в която
нямаше нито Ангели,нито дяволи.Единствено и само той.Го-
ла ,безформена
плът- жива,но по-мъртва от мъртвата,защото все още
съзнава..А съзнава,че
е "никой",Няма "никой" и всичко е "НИЩО".А най-страшното,
живота му бе
пропилян,"че БОГ е навсякъде."А сега е "никъде".
Прекръсти
се,съжалявайки, за своите сквернословни мисли.
Страхът го
обземаше отвсякъде и понеже нямаше с кого да говори той и се до-
вери и заговори с
"НЕЯ".
-Та ти си
значи,"Ваше величество смърт"-Опита се да бъде иронично-духовит той.
-Нали не те беше
страх и ме ненавиждаше-отвърна му тя.
-Никога не ме е било
страх от теб,но сега ме отвращаваш и се чувствам изоставен.
-Не си изоставен.Аз
съм с теб и твоя.Нали знаеш,че ако не преминеш през мен не
ще се сдобиеш с
Вечност.Ти живееше в нея,дори и във времето,а после ме забрави.
Това е вашия
грях,забравата,ала и времето няма друга функция освен да унижава
и следи.Грехът е
СЛЕДА в очовечването.Нямаш ли чувство за вина,ти си червей.
Ала и той знае как да
умира/без трагедии и разпятия/.Просто се умножава до доста-
тъчност.Това познание
ли е? Или превъзмогване?
-Много си бъбрива
Смърт.Давай по същество.Или ме вземай или ме мъчи-Аз съм ти
в лапите,а ти си безскруполна
и зла кучка.И да ме вземеш няма да ти се предам.
-Не просто страх,а
космически страх-рече тя-това си ти сега-пък се и хилеше ня-
как нагло,уж
безлично,а ихидно-Никой,дори измислени философи като теб не се
познават преди да се
срещнат с мен.Помисли си по-дълбоко-Не съм ли вашата
надежда в един
самотен и несправедлив свят.Надеждата във вашия свят е само
илюзия,а аз съм краят
на ново начало.Ако ме нямаше мен всички бихте изгинали
на секундата.Аз съм
тази която върти земята.Спре ли за миг и всички сте разтова-
рени.Това ли би
желал,слуга на БОГА? Е ,все пак добре,че е за малко присъстви-
ето ви
тук-продължаваше да се хихика ТЯ,-а той все повече се отвращаваше от сме-
ха и ,а душата го
напускаше.
И тогава получи
прозрение: Видя как всички хора,отровени от химия и безнадежд-
ност по целия свят се
мятат като "риби на сухо",усети болката им да отварят уста
за последна глътка
въздух.
"Това било то
живота-глътка въздух-вопъл....вопъл за спасение...Къде е то?
Монаха беше избързал
или закъснял.Така както всичко се случва на тази земя.
Никога не идваме на
време,а си отиваме когато не трябва.
-За това ли ме
изостави Боже-рече кръстейки се той- без онова чувство,което бе
изпитвал винаги при
кръстния знак.
-Не,не Бог е
виновен-рече "ТЯ"-чула воплите му.Прекалено много искаше от
него,макар да беше
праведен.
-Хайде,поне ти не ми
философствай-изхлипа той-.Вземай ме и да се свършва.
-Е, това не го
решавам Аз-рече Тя-Това е проблем между теб и Господ.Нали
беше монах,та значи
си част от НЕГО.
-Всички сме част от
НЕГО-ядоса се той -и едва не и се нахвърли.
А на нея смехът и се
превърна в цвилене от удоволствие.Кой и бе
дал правото на
надмощие и да решава съдби.Да бъде последна инстанция?
Нима над БОГ има друг
или равен с Него.Не е възможно....
-На всички така им се
струва,докато дойда,а после се отпускат-изрече го
като на себе си и
леко се отдалечи.
Това не вдъхна
кураж на монаха,напротив раздразни го и окуражи да и се
противопостави.
-От къде това чувство
за хумор,ненаситна паст-Не ти ли омръзва да си
зло? С какво се
храниш? С нашите трупове?Души?
-Умен си,но си
жалък-продължаваше с пискливия кикот на вестдесъщност ТЯ.
Другите знаят какво
ги чака,но в невидението и страха запазват вярата си.
Ти я изгуби.И
смирението ти е било фалшиво.
- Поне да беше
взела разума ми,преди да отнесеш душата
ми-рече той-
да не слушам твоите
сквернословия.
-Разумът ти ще
остане тук.Ще пренеса само душата ти,тя ми трябва.
-И за какво ти е?
За какво ти е потрябвала?Какво ще правиш с нея?
-Ще ти кажа-и тя
сниши глас-Защото си ми симпатичен.Не за друго,
а защото обичаш
БОГА,толкова,колкото и мен.Та значи можеш да
ни изневериш.-чуваш
ли човече,ти си Мой,преди да те предам на
него.А душата ти ще
занеса при теб,за да я откриеш "отново пътя".
-Как при мен,какви
ги дрънкаш ,вещице?.Аз съм тук,макар че скоро
ще умра.
-Всички ще
умрете,щом сте се родили,но не го помните докато сте
живи.Ти...ти за
разлика от другите знаеше какво искаш,кого гониш и къде оти-
ваш.Ти се шегуваше с
живота,но си вярваше.Страх! Май че и това
е превземка.Ако те
беше страх ти знаеше какво да направиш.И зато-
ва се размина със
собствения си живот.Когато реша ще те върна да
го поправиш.
-Не,не ти, БОГ е този
който решава.Дано не си негова приумица да
ни пази от злото.
-И ти не си
въплащение на Доброто-рече Смъртта-,ала ти ми трябваш
защото умееш да
страдаш.И "ОТТАТЪК" ще страдаш и търсиш,но за
разлика от тук,ти и
ще "НАМИРАШ." А това е още по страшно.Хай-
де сега се помоли на
Твоя Бог и да свършваме.Изморих се с теб.
Сега той,на свой
ред се изсмя гръмогласно.
-Не се
хили,нещастни човече,животът свършва с мен,ала страданието е
Вечно.То е вашето
спасение.И аз като част от него...
Остра болка
сряза гърдите му и той пое последната си глътка въздух.
СПАСЕНИЕ... С.М.Аврелиев
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Смъртта на един чешит
На моя приятел Румен Рачев
Капитан Р.Рачев беше
голям чешит.Един ден легна и умря.Пък защо
Му беше никой не разбра.
Злите езици
говореха,че бил здрав като бик,но сърцето му не издържало,
А зевзеците аргументирано твърдяха,че се е пошегувал.
-Бива ли тъй да говорите за умрял чиляк-възмущаваха се
бабите и обръща-
Ха глави с погнуса.
Някой шепнеха,че се
е самоубил,а други им викаха,че той не би го направил.
Щото бил
войник.
-Войник,ма сам-отвръщаха им клюкарките.Самотата го убила.
---------------------------
Той ги слушаше от
оня свят и му се гадеше…И в смъртта ми няма да ме
Оставят..И не се
сещат…
--------------------------------
В това време
голямото куче Шаро даваше акъл на кутрето Баро:
„Когато те възкачат на Небето ще бъдеш сам и единствен,а ако
те за-
Ровят в земята не съжалявай-ще
бъдеш сам,но не единствен.”
Малкото кученце
въртеше опашка и не го разбираше.Беше оста-
Нало само и гладно. И му се прииска под земята.
С.М.Аврелиев