Така както във времето всеки миг съществува само доколкото той е унищо-
жил предшесвуващия,своя баща,за да бъде толкова бързо и той унищожен: както и ми-
налото и бъдещето, са също толкова нищожни,колкото и всяко съновидение,а настяще-
то е само лишената от траене и устойчивост граница между тях,,ние ще установим
също такава нищожност и за всички останали форми на закона за основанието и ще
разберем,че както времето,така и пространството и всичко останало,което се съдър-
жа в тях,притежава само относително битие,съществува само посредством друго-
то и за него,което е еднородно с него,т.е. също така съществуващо само по този на-
чин.IСъщността на този възглед е стара.Хераклит е изразявал в него съжаление
по повод вечната променливост на нещата.Платон е свеждал неговия предмет до то-
ва,че винаги има ставащо,но никога няма биващо.А древната мъдрост на индийците
гласи:Това е майя,булото на измамата,което покрива очите на смъртните и ги кара
да виждат света,за който не може да се каже,че нито съществува,нито,че не съще-
ствува,защото той е подобен на сън.
АРТУР ШОПЕНХАУЕР
Свързващото звено между минало и бъдаще е мигът/неуловим,
но съществуващ/.
Свързващото звено между пространство и време е материята/сля-
па и бързо чезнеща/.
Свързващото звено между време и Вечност е човека/играчката в
ръцете на Боговете, захвърлена във времето в очакване на ВЕЧНОСТТА/.
А дали пък "изтичащия човек" не е самата Вечност?