Небесния и земния човек

Все по-често сънувам себе си,като някаква проекция на своето

истинско АЗ.И то не е от този свят.Не знам къде точно се намира,

но знам че то съществува/осезателно/и е по-истинската част от мен.

Предполагам каква ще е реакцията:Този е луд и го оставете на

демоните.На това аз не се обиждам,напротив то затвърждава

представата ми,че тук/на земята/ съм на гости за кратко,а би

тувам и същесвувам като пълноценен човек някъде другаде.

До скоро и аз бих се изсмял на подобни твърдения,ала сега

съм убеден,че ако не съществуваше небесната ми същност

никога нямаше да се родя тук на земята.А и обратното е вяр-

но,ако не бях се родил тук,нямаше да има и ТАМ.Трагедията

е,че ние не знаем къде е там и живеем вечно разпнати

между нашето тяло и нашия дух.И макар да усещаме в сублим-

ни мигове,като раждане,страдание,смърт,че ние сме в духа,

в Бога и себе си,то в останалото време на земята сме

едни лутащи се мушици,уловени от паяжинага на паяка.

И ако има нещо ,което ни свързва между земната и небес-

на наша същност,то освен сънищата са нашите ангели

пазители.Поне десет пъти съм бил на ръба на смъртта,

поне три пъти съм бил готов да свърша с този живот,

но нещо ме спасяваше или спираше в последния миг.

Не знам дали сме напълно тъждествени с моя небесен

двойник,но аз като негов архетип,бих искал не само

да се слеем,а да станем и приятели.Това ще е истинско

то наше Аз,защото той ще ми даде познание,а аз ще

му предам страдание.Нали за това съм захвърлен на

този свят.Кел файда,че си жив,ако не страдаш!?...

С.М. Аврелиев е моя

небесен брат.Сигурно с

трепет ме очаква,ала аз

съм длъжен да натрупам още

страдания.