Любимците на вечността

ЛЮБИМЦИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)


Той ще ми даде познание.
Аз ще му предам страдание. –
мислел си човекът, земния,
за събрата свой – небесния.

Тъй, със страдане пречистени,
с познанието озарени,
ще станем ний недостижими
и чак на Вечността любими…

От тези мисли осенени,
от съдбата ощастливени,
тез човеци не разбрали как
озовали се пред Бога чак.

Но със учудване видели,
че Там те с дявола седели.
А човек замислен вече бил –
себе си във двамата открил!...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе















НЕРАЗДЕЛНИ

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)



Кой си ти във огледалото отсреща?
Небесният ми или земният ми Аз?
Не зная. Гледам те. И не се досещам
дали това си ти, дали не съм пък аз.

Но паяжина бавно образа плете.
В плетеница гъста всичко се превръща.
Щом азовете в мрежата се оплетат,
вижте вие как се двамата прегръщат.

И, ето тъй, оплетени от векове,
небесно-земни, човеците живеят.
И във каквито те да са си светове,
неразделни винаги ще да успеят.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




















ТРЕТИ ПОЛ


В кръчмата шкембе чорба ядеше,
но телефона не изпускаше.
Здраво във ръката го държеше.
Той със телефона, май, че спеше.

Беше симпатяга, даже идол.
А вред говореха за трети пол.
Искат мацките да го виждат гол,
но той в шкембето поглед е забол.

А, такъв е, значи, полът трети бил.
Жена да бъдеш, макар да си катил.
И, ако някой е взел, че те набил,
насилие, да кажат, употребил...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДАЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН?...


Един човек вървеше из тълпата.
Не беше сам. Не бе със самотата.
Но бе поет. А другите не бяха.
И себе си у него не познаха...

И друг човек бе тръгнал из тълпата.
Не беше сам. И не със самотата.
Но бе пилот. А другите не бяха.
Затуй от него явно те страняха

Сами човеци заедно вървяха.
А всички до един различни бяха.
Дали ще дойде ден един, когато
ще станат всичките човеци братя?...

И из тълпата заедно ще крачат
Ще са различни, но ще се обичат.
Макар сами, ще бъдат те със всички.
Самотни няма те да са,...самички...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе



















ИМЕТО НА ВИНОТО


Да не пия винце как да трая?
Само то ме води до Безкрая!
С него само мога да мечтая!
Вечен, че не съм аз да забравя!

Винце алено, а и червено.
Винце розово, но и пембено.
От лозница майчица родено.
На душата болна подарено.

Щом такова винце тук се лее,
радва се душата, Духът пее.
С винце сладко е да се живее.
Слънце благодатно вред те грее!...

Из селото на мегдана само
тропа шарено хоро голямо.
В бъклицата винцето и тамо
топли нечие сърце и рамо.

А кога зааленей луната,
пламнат винени искри в сърцата,
от душата пръска се тъгата...
В Рая аз живея на земята!...

И със пълния стакан в ръката,
със Божествен сок опил душата,
се възнасям звънко в Небесата...
Диря Там Духа на...Караджата...

Нито Дух Там има, нито дявол.
За кого съм винцето доставил?
Само Господ, сигур, е оставил...
една жена...Име съм забравил...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




СЪЛЗА НА ВЕЧНОСТТА


Ти пред мене вчера се разплака
и от лош живот ми се оплака.
Не можело. Не бивало така.
За това пред мене дълго плака.

Нивга не видях сълза такава –
да убива те и обладава!
Тъй животът ти ще продължава.
И за Божия...и твоя слава!...

И нима така ще е навеки?
Не знам. Жребия си чака всеки.
С мен във Вечността ще е сълзата,
дето смъртно ми рани душата...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ТОВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ?!...


Във това общество, полека и бавно,
човекът напредва, развива се плавно.
Но бързо достига до бъдеще славно.
И мъртъв, където да си е забавно.

Това общество се казва България –
единствената от оня свят, стария.
Как е попаднала в тази лотария? -
питаме всички. Те питат: “А тя ли е?...”.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе





























ЛЕТЯЩИЯТ С РУЛЕТКА


Въртят се, въртят се числата,
с които изтича играта.
Гръб късметът ти обръща.
И ти не си вече същият.

Въртят се, въртят милиони
от твойте печалби законни.
Но другите само печелят.
За тебе сълзите заделят.

Живот на рулетка заложи.
Одраха ти всичките кожи.
И с тази рулетка в ръката
летиш сега към небесата...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























ПОЖАРЪТ НА СЪЛЗИТЕ


Една сълза окото ти опари.
Една сълза, а толкова пожари!
И кой би спрял пожара от сълзите
на всичките девици от очите,

пролени от любов несподелена,
излезли от души, до смърт ранени?!
За тез очи единствени, свещени,
за тез сълзи, за друго не пролени,

днес стихове редя, горещи сълзи лея,
единствените тях да ги възпея...
Но пада здрач и всичко чисто скрива...
Като сълза...си любовта отива...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























МЪДРОСТ И ЛЮБОВ?...


Всички жени аз съм обичал.
На всичките съм се раздавал.
И във любов аз съм се вричал.
И много любов съм им давал.

Ала всичките тези жени
в мене не търсеха любовта.
Всичко, що имах им го дарих,
но за тях важна беше страстта.

Пагубни те са – страст и любов,
щом не присъства там мъдростта.
Туй да го кажа не бях готов.
Сам затова сега съм в света...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























И БОГ ВИДЯ...


Какво ти искаше от мен,
като бях ранена птица?
Когато храмът ми свещен
се срина, пазен от светица?

И гарваните върху мен
кълвяха моята душа.
Угасна светлият ми ден.
С триумф наду тръба нощта.

Това навярно – да съм в мрак.
Да не порасна в светлина.
А стана ли голям, все пак,
в душата да е тъмнина...

Ориснице, така ли бе?
Това ли искаше от мен?
Затуй, така че ме прокле,
прощавам ти...Той Бог виде/!!!...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















Р Е С Т А Р Т


С рестарт се много уреди оправят.
Но как ли със рестарта да се справят
и тези, политика дето правят?
Рестарт да правят. Друго да забравят.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе


































ЗИМНИ РАДОСТИ


Мозъкът, душата и ръката
стихове редят във тишината.
Във гората, снежна и смълчана,
важно крачи шарената врана.

А снегът се сипе на парцали.
Днеска той дали ще спре? Едва ли.
Само вятър над главите духа.
Ще издуха и Светаго Духа!...

Зимна приказка снегът рисува.
През прозорец да я гледаш струва.
Само вън глава си щом покажеш,
да се радваш в миг ще се откажеш...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ВДЪ(У)ХНОВЕНИЕ


С манна небесна Бог те целува.
Жив да си днеска много си струва.
Стихове идват – дръзки и смели.
Песен лети към облаци бели.

В слънце се къпе, грее душата.
Бодър, Духът, върви по земята.
Към Небесата двама политат.
Всичко те знаят. Нищо не питат...

Едно са сега Духът и душа.
И в звездните, двама, са Небеса.
Долу, пък, само, там на земята,
звънкат, в песни се леят словата...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДЕТСТВОТО – НАЧАЛО НА БЕЗКРАЯ


И аз такъв ли мъничък съм бил,
на таз земя кога съм се родил?
И за мене ли така нещата
ставали тъй трудно на земята?

Хем да ходиш прав и хем да мислиш.
Приказките сам да си измисляш.
А големите да ги наказват
за това, че лошо ги разказват.

Малък да си, помня, не бе лесно.
Ала беше много интересно.
Да пораснем всичките тогава
искахме, но изведнъж не става.

И в игри, със приказки и песни
станахме големи. И то лесно.
Но и днес за детството мечтая.
За началото...И...за Безкрая...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе