ТВОРЧЕСТВОТО В ТЪРСЕНЕ
НА ЦЕЛОСТТА
За да намериш нещо трябва да загубиш всичко.
Екхарт твърди,че
най-доброто,което може да направи човека е да даде на
Бога да
говори и действа в теб.”Бог не желае от теб нищо повече, от това ти да
излезеш от самия себе си и да позволиш на Бога да
бъде в тебе Бог.Бог,това
е
същество,което може да бъде познато най-добре чрез „нищото”.Екхарт смята,
че Бог е
станал Бог само заради творението.
Но как да
се въплати освобождаващия завършек на живота в абсурда на край-
ното? Да
намериш смисъла на вечното в живота на
този свят? Това е проблем
не само на
изкуството,а в по-широк смисъл на творчеството,а то иманентно
включва любовта.
Любовта като земно измерение на вечността.На човека не е
съдено да намери
„ царството” без да е необходимо да се слее с Абсолюта.
Това разбира се
е трагедията на човека,който не е намерил творчеството в духа.
Тук на земята то
се въплащава в любовта.Друг е въпроса дали тя е само замес-
тител или е
решение на проблема в илюзията събираща крайното и безкрайното.
Казват,че
любовта е миг,а какво друго е и вечността? Миг без време.Миг,който
Продължава,но
никога не се осъществява. Една мисъл ме е терзаела цял живот-
Образ и подобие
ли е Царството божие /вечността/ на времето и ако да,то илю-
зията Миг-Вечност
се стопява веднага.Търсейки по-справедлив свят ние попа-
даме в спиралата
на времето безкрай.Представим ли си вечността с категориите
на крайното ,то
тутакси унищожаваме и двете и те се самоизтриват в себе си
И в нашето съзнание.Обезсмисля
се не само светът в който живеем,а и този в
който бихме могли
да попаднем и мечтаем да не прилича много,много на
нашия.Има много
начини да влезем във вечността: чрез мига и чрез края на
на света.Но има и
друг,компромисен начин да се сдобием с вечност на този
свят.Чрез постигане
на Мига.И тази Вечност остава навеки,именно защото
е илюзорна,но
наша-постижима.Проблема е как да не изпаднем/ в нашите
представи/ от мига
на вечността за да не се връщаме постоянно към „времето”.
И тук основна
роля /оставена ни от Бога/ е човешката свобода, творческия
полет на
човека,желанието му да претворява не само времето,а и вечността
без да се
страхува,за да влезе в Царството божие.Окончателната победа на
Богочовека или на
човеко-бога може да дойде тогава,когато светът се отрече
от своята разпнатост ,а и не се разделя на „Тукашно” и
Трансцедентно царство,
а стане ЕДНО .Времето
винаги ми е тежало,като воденичен камък на шията.То
ме е теглило към края,
но не към края смърт,а към края Вечност.То беше моето
перманентно
обръщане,което по-късно се научих да помирявам: всички крайности
-смърт,живот,вечност в трансцедирането на съзнанието.И това беше моето
ис-
тинско раждане в
духа.Моето просветление и успокоение.Светът не ми се
виждаше толкова
ужасен,тъй като вече на половина се бях спасил.Това,обаче,
не ми донесе
истинското щастие,защото светът не бе спасен.Той си оставаше
все така,множествен,недовършен
и разпокъсан.Индивидуалното спасение не е
никакво
спасение,ако ти наистина искаш да се спасиш не само екзистенциално,
а
онтологически.Човек не може да се спаси в себе си,а в „Цялото”.Затова,винаги
ми е било
непонятно,как човек спасява самотата си в прегръдките на любовта,
съзнавайки,че миг
по късно ще бъде обсебен от несподеленост,изоставеност и
омраза.Илюзията,заместител
на Царството божие на този свят се оказва преда-
тел.Пред лицето на
живота и лицето на смъртта.Именно защото човек е сам
и Богоизоставен.И
сигурно така е трябвало за да стане Човека Бог.Индивидуалната
цялост на човека не
е умопостижима,нито е опит на „любовта” и „омразата”,тя
е в постоянното
търсене на онова,което „не е”, в стремежа към нещо „друго”,не
това ,”което е”.
Тъкмо за това е неправилно,а и несправедливо противопоставя-
нето на земен и
задгробен живот. Другия свят е не просто „друго битие”, а друго
качество, без земни
измерения.Затова ние сме едновременно изхвърлени в без-
края, изоставени,но
и просветлени в своето търсене на” Другото”,на Бога.Това
са двата
вектора,които ако не се срещнат в крайното и безкрайното,то ние
никога не ще
постигнем Целостта и сме осъдени да живеем в принизения и
Паднал свят.
Човекът,както всичко на този свят е крайно същество.Крайното,
гибелта,изчезването
живеят постоянно до него и в него.И това е едно от есха-
тологичните доказателства
за съществуването на Бога.Търсейки Бога човек
намира себе
си.Докосвайки се до себе си, той се докосва до „Цялото”.А това
означава да се
помириш със себе си и крайния свят,да го приемеш/макар и абсурдно/
взрян
в” другото”.Нетленното. Това не е ли целостта?
Моят любим философ Плотин е
най-яркият представител и апологет на един-
ното.За него
реалността е не само несъществуваща,но и
неистинна.Макар и приживе,
винаги когато го
чета, имам чувството,че той пребивава във
Вечността и се
завръща на земята
само да ни предупреди,че живеейки недобродетелно/по Сократ/ ще
изгубим
вечното.Многостта и атомизирането не са реални,но са факт- тук , в илюзор-
ния свят и нямат никакво отношение към истината и
справедливостта,. „Никой не
знае истината ,ако не е напълно умрял” Но щом има смърт
има и ад.И вече не се
съмнявам адът е тук и най вече в нас,но не ни се показва до край.Освен във въпла-
щението на злото,което
за разлика от доброто винаги еиндивидоално.Множесвеността
е царството на Луцифера.Той
не може да се меси само в това което Бог
ни е дал по
право-свободата да
творим.
Плотин казва: „Единното е съвършено просто. Единното не може
да бъде такова
каквото е всичко,защото то тогава няма да е ЕДИННО:също така
единното не
може да бъде дух,защото духът е всичко,също така не може да
бъде и битие,за-
щото и битието е всичко..Единното е „НИЩО”.” И макар че след
двадесет века,
/макар
да предполагам,че Плотин е бил много по близо до Бога/ аз твърдя,че
Единното е ВСИЧКО,
поради една проста причина.Това е ,че единното,не само
не може,а то и само
то единствено е дух,а и защото духът е всичко,а е и битие,но
не защото битието е
„НИЩО” Да ме прости моя брат по дух от висините на
Царството небесно. Всъщност ние не сме в противоречие,а
в ненавременно/аз
съм още на
земята/ тълкуване на ЕДИННОТО.Тъй като божеството е мистика
изчистена от света и
от всяко битие.Ала присъстващо постоянно
в НЕ… и битието.
Животът е само частица от мистерията на духа.Истинското
докосване до
Единното не е в
излизането от себе си,а дълбоко навлизане защото там в дъл-
бините човешки се
крие Бога и тайнството.Което винаги обладаваме,но което
постоянно ни се
изплъзва.