Горчо Горчев бил волна душа.Животът за него се свеждал до това да ловува.
По цял ден ходел из горите и ловувал.
Веднъж Горчо сънувал,че се е изгубил в гората. "Само,който не се е губил в го-
рата няма да ме разбере"-рекъл си той-"все някой ден ще се изгубиш,колкото и
да си мислиш,че я познаваш."
Лутал се дълго,но не успявал да излезе. Уплашил се.Тогава пред него се явило
някакво подобие на него самия. Така му се сторило във вече припадащия мрак.
После онова започнало да му се зъби и му заприличало на вълк.
-Аз съм твоята съвест-рекло то-Ще те изведа от тук само ако се помирим.
-Какво ще се помиряваме-отвърнал Горчо-аз съм в мир с моята съвест.Не
съм сторил никакво зло.
-Напротив,ти не ме познаваш-озъбил се оня-огледай ме добре.Не съм ли твоето
съзнание? Аз мога да ти разкрия твоите прегрешения и да те изведа от гората
само при едно условие.Да ме приемеш в себе си и да се помирим.
Горчев се съгласил,прегърнал го и те се сляли в едно.Намерил правилната
пътека и излязал от гората. Събудил се.
Ала след този сън съдбата му натежала.Той станал друг човек.Не ходел толкова
често на лов.Приемал всичко присърце.Ставало му жал за животинките които
убивал,а и светът му се струвал страшно несправедлив.Започнал да се вглежда
в себе си.А там,на дъното на душата си,намирал само утайка от минали дни.Те
всичките били пълни с грехове,макар да не разбирал-какви точно.Поболял се
от мъка,че нищо в този свят и в него самия не е наред.Една нощ си легнал,зас-
пал ,не сънувал,а просто умрял.Така,в съня си.Не се мъчел,но злите сили гово-
рят,че бил разпнат от съзнание.