Често фантастичният свят ни се струва по-реален от всяка реалност.По-
реален в сравнение с онзи свят,в който всички ние сме натъпкани в папка-"електо-
рат", за да гласуваме ,да си плащаме данъците и да не разбираме,че си плащаме
за да ни е кофти. Всички ние които имаме кофти мисли,а ни завиждат че сме луди.
А сме луди щото ги търпим.Всички тях.Които ни ограбиха живота,а сега се смеят
в шепите си до сълзи.Че са хитри и са ни излъгали.По реален в сравнение с оня
свят,който ни обещаваше да сбъдне мечтите ни,а вместо това ги уби.Уби ги жес-
токо-бавно и методично.Както убива истинския убиец-първо душата,а после и
тялото.По реален от полицаите,които ме накараха да лъжа,и от адвокатката
която вместо защитник си изигра великолепно ролята на прокурор,а прокурора
без да ме е виждал ме накара да признавам,иначе...и съдийката,която ме осъди
на възможно най-голямата присъда по късата процедура...И аз бях принуден да
се съгласявам и произнасям лъжи...Нима задколисието и мафията е нещо имаги-
нерно,което съществува в нечии глави,в радиа и телевизии? Сблъскайте се с нея
и ще разберете колко е реална.По-рална от всяка действителност.Само фантастич-
ният свят е по-реален иначе бихме полудели всички.И колкото повече ни карат
да страдаме,толкова по-реален става фантастичния свят.И тук ние решаваме да
бягаме,да бягаме далече... в нашия дом.Но как да се измъкнем? Нашият дом е там
от където сме дошли тук...Там е нашия БОГ...
Всички тайни са скрити от очите на смъртния.Само смъртта може да въздаде
и на нея се надяваме на справедливост...ТАМ ОТ КЪДЕТО СМЕ ДОШЛИ...
И не забравяйте ,че живеем в най-прекрасния от всички прекрасни светове.