"Когато ние,мъртвите, се събуждаме"
Ибсен
Задачата на всеки творчески акт е създаването на друго битие ,на друг
живот,пробив през "този свят" към друг свят, от хаотично-тежкия и уродлив свят
към свободния и прекрасен космос.Художесвеното творчество не постига онто-
логични резултати-твори се идеалното,а не реалното,символични ценности,
а не битие.В художественото творчество ясно се разкрива символичната приро-
да на всяко творчество на културата. Трагедията на творчеството и кризата на
творчеството е основния проблем предаден през деветнадесети и двадесети век
При Ницше и Ибсен ,при Достоевски и Толстой,при символистите,световната
криза на творчеството стига до последното си напрежение.Колко удивителен е
епилогът на целия творчески живот на Ибсен."Когато ние,мъртвите,се събуждаме".
В него с необикновена сила се поставя проблема за трагичната противополож-
ност между творчеството и битието: да твориш самия живот или да твориш ху-
дожествено произведение.И целият живот на Л.Толстой е бил мъчителен преход
от творчество на съвършени художествени произведения към творчеството на
съвършен живот.....Творчеството прелива в съвършено изкуство,а не в съвършен
живот.Другото,висшето битие е недостижимо за твореца-художник.
В каноничното изкуство има приспособяване на творческата енергия на худож-
ника-творец към условията на този свят.Каноничното изкуство може да бъде
прекрасно,но неговата красота не е битийна в същинския смисъл на тая дума.,
както не е битийна истината на каноничната наука и справедливостта на кано-
ничната държава.Канонът в изкуството винаги задържа творческата енергия
като необходимо приспособление към този свят,като послушание пред пос-
ледсвията от греха на човека,задържане,недопускащо създаването на друг свят
Каноничното изкуство е иманентно на този свят,а не транседентно.То иска
само културна ценност,не иска ново битие.Каноничното изкуство прави с твор-
чеството на красотата същото,което прави каноничното семейство с творчес-
твото на любовта.Великите художници са имали велика творческа енергия,но
тя никога не е можела адекватно да се реализира в изкуството.Чрез творческия
екстаз е имало пробив към друг свят.Но класически прекрасното,каноничното
изкуство остава в този свят,дава само знаци за другото.Световната криза на
творчеството е кризата на каноничното изкуство,той предшества творческата
религиозна епоха.
Николай Бердяев