Притежанието за мен е абсурдно езеро-възголямо,възтъмно,възплитко.
Водата изглежда дълбока,защото е мръсна и измамна.
Смъртта? Но смъртта е в живота.Умирам напълно? Не знам за живота.
Надживявам се.Продължавам да живея.
Мечтата? Но мечтата е в живота.Вживяваме се в мечтата.Живеем.Само
я мечтаем? Умираме. А смъртта е в живота.
Като собствена сянка живота ме преследва. А сянка няма само когато всич-
ко е сянка.Животът не ни преследва само когато му се отдадем
Най-болезненото в мечтата е,че не съществува.Не може да се мечтае реално.
Какво е притежанието? Не знаем.Как искаме тогава да притежаваме нещо?
Ще кажете,че не знаем какво е животът и все пак живеем...Но наистина ли
живеем? Дали е живот да живееш,без да знаеш какво е животът?
Фернанду Песоа