Тихата ненавист към рая-желанието като у бедната женица в небесата да
има поля.Да,не блаженствата на абстрактното,нито чудесата на абсолютното
могат да омаят една чувстваща душа,а домашните огнища и склоновете на
хълмовете,зелените острови в сините морета,пътищата сред дървета и дългите
часове на отдих в старинните имения ,дори изобщо да не ги притежаваме.Ако
няма земя на небето по-добре да няма небе.Нека всичко тогава бъде небитие и
свърши романът без завръзка.
Фернанду Песоа